И ето, че се случи първият Wild Child Festival –Варна! (част 1)

19-20-21 юли – три дни качествена ъндърграунд музика, огромно количество алкохол, слънце море и пълно унищожение! Това бе първото издание на варненския Wild Child Festival!

За съжаление не всички от компанията успяха да си вземат отпуска за петък, което направи невъзможно присъствието ни на първия фестивален ден.

Потеглихме от София в ранните часове на 20 юли. Решихме да „тестваме” новата магистрала „Тракия” и да ви кажа, с няколко кратки спирания пристигнахме във Варна след не повече от 5 часа.

Първата ни работа бе да потърсим мястото на събитието – мото-база „Хептагон”. Знаехме, че е под Аспаруховия мост и очаквахме да има указателни табели, както първоначално бе обявено. За съжаление обаче такива не видяхме и не беше никак лесно да го намерим. Добре, че по пътя видяхме момчетата от ITSI, които ни упътиха.

Вече бе станало обяд, когато пристигнахме. Направихме една бърза обиколко на мястото, поздравихме се с хората там и седнахме да пием по  една студена, потна бира. Компанията реши да използва оставащото време за плаж, но аз предпочетох да остана в мото-базата с другите. Слънцето жарко напичаше, бирите вървяха една след друга, бандите почнаха да се събират и няколко часа минаха неусетно.

Решението да остана в мото-базата се оказа правилно, тъй като концертът започна в точно обявения час.

Първа бе варненската пънк банда Аборт. За 30-те минути, с които разполагаха, пънкарите вкараха малко фестивално настроение. За зла беда свириха пред не повече от 20-тина души. Но това бе някак напълно очаквано – събота, 17ч., Варна, морето и сините вълни… Да, повечето хора все още събираха тен на плажа.

Axecutor

Организацията бе чудесна и всичко вървеше по план. Axecutor бе втората банда за вечерта, като при тях вече и адреналина се покачи, и хората бяха се понасъбрали. Определено спийд траш метъла не е мой стил, никак даже, но пък Axecutor си имаха своите фенове. Фенове, които вкараха и първия хедбенгинг за вечерта!

ITSI гледах за първи път. Бях предупредена, че вероятно ще са ми леки и няма да ми допаднат стилово, но това се оказа грешно предположение. Момчетата забиха доста мощно и направо ми отвяха главата. И нямаше как да е друго – страхотни музиканти са! (П.С. – Момчета, коя беше „онази, бързата, малко по-тежка“ песен? ; ) Мисля, че тя ми е фаворит!)

ITSI

„Атракцията” за вечерта бяха Jinjer – млада украинска банда с женски вокал, творяща в стил прогресив метълкор и развиваща се с изключителни темпове. Групата бе силно приветствана от публиката. Вокалистката Татяна привлече всички мъжки (и не само) погледи върху себе си. А когато започна да „пее” повечето хора онемяха. Не й убягваха нито чистите вокали, нито дрането. (За справка – едно видео, заснето от фен.)

И съвсем очаквано, след като приключиха със своето изпълнение, Jinjer бяха наобиколени от нови фенове, искащи снимки и автографи. Надяваме се, че ще ни посетят отново! Особено след коментара на Татяна във фейсбук профила й: „Bulgaria, I LOVE you! Romania, I MISS you! Украина, хуй нюхай!(((„

Jinjer

Вече започна да се смрачава и всички фенове, били по плажовете и т.н., вече бяха дошли на феста. В този момент вече свириха софиянците Wartime. Група, която не бях слушала досега и очаквах с интерес. Дали заради звука обаче, или заради друго, момчетата не се представиха в най-добрата си светлина. Но както всяка останала банда на феста, и те си имаха своите фенове, които им оказаха нужната подкрепа и се изкефиха на изпълнението им без техническите проблеми да им правят впечатление.

Wartime

Настроението и енергията на фестивала се покачха със скриването на жаркото слънце и захладняването. Публиката наброяваше около 200 човека, когато излязоха O.H.. Адски здрава банда, с много голямо сценично присъствие. Пичовете за пореден път показаха, че в България имаме изключително силна хардкор сцена.

Предпоследната група за вечерта бе едно непознато на повечето хора име – Midnight Movers. Оттук–оттам разбрахме, че били трибют банда на Accept. Което някак хич не ни се връзваше с цялостната концепция, но… Емоциите бяха смесени – една част от хората се изкефиха, други стояха незаинтересовани, а трети скандираха „Довиждане”… В отговор, на което Midnight Movers завършиха сета си със специален поздрав към всички – “Son Of A Bitch”…

След известна пауза очаквахме „хедлайнера” за вечерта, а именно гръцката стоунър рок група Nightstalker! Чудно ми беше колко ли хора от фестивала са ги чували, колко ги харесват? Оказа се, че са доста!  Въпреки по-лежерния си стил, различен от всичко до момента, гърците бяха посрещнати много добре от българската публика. Чухме парчета от почти всички албуми на бандата – „Dead Rock Commandos”, „Superfreak”, “Just a Burn”… Кулминацията бе песента „Baby, God Is Dead”, чийто текст доста от присъстващите знаеха и припяваха заедно с вокала Арги. За онези, които вече бяха изтощени от над 6-те часа музика, звученето на Nightstalker дойде съвсем на място, като им позволи да поседнат с бира в ръка и просто да слушат музиката.

Нощта далеч не приключи с края на концерта. Едва една малка част от хората си тръгнаха със слизането на Nightstalker от сцената. Героите, обаче, окупираха всички възможни маси и места за сядане и се отдадоха на приказки, наздравици и купон до изгрев слънце… когато всичко щеше да започне отново!

* Искам да се извиня от името на Metal Hangar 18 на всички групи, които не успяхме да заснемем. За съжаление никой от професионалните ни фотографи не успя да присъства на фестивала и трябваше да се справям доколкото мога с „подръчни” материали : )

Снимки от 20 юли, 2-рия ден на Wild Child Festival, можете да намерите както във Facebook страницата ни, така и в Галерията на сайта.