HIM – Tears On Tape (2013)

Когато през 2010 година HIM издадоха „Screamworks:Love In Theory And Practice“ си помислих, че тези финландци са направили карикатура на самите себе си. Албумът в по-голямата си част звучеше прекалено „софт“ (дори за банда като HIM) и доста от феновете навярно са се чувствали объркани, въпреки някои положителни ревюта в медиите.
С излизането на новия „Tears On Tape“ колелото лекичко се завъртя – групата втвърди звука с една идея повече от предишната си творба, като в същата време обаче запази така характерния за тях „любовен метъл“. И едва ли са сгрешили, тъй като в една голяма част от случаите успешната формула просто не се променя – един от примерите за това са AC/DC. Иначе, новият албум на HIM предлага общо 13 композиции (от които 3 интерлюдии), а главната тема в тях е естествено…любовта. И няма как да е другояче, при положение, че начело на бандата продължава да стои Ville Valo – харизматичния фронтмен, който в началото на 90-те и началото на новия век просто побърка всички романтично настроени тинейджърки. Умишлено или не, една от първите песни в албума – „All Lips Go Blue“ поне на мен удивително ми напомни за „Our Diabolical Rapture“ от далечната вече 1997 година, когато излезе първия албум на HIM. Следващото парче „Love Without Tears“ е може би личният ми фаворит, а специфичното при него е, че се забелязва особено влияние от Black Sabbath и по-специално заемки от „A National Acrobat“. Всички тези препратки към миналото показват, че HIM навярно вече са се изчерпали и няма как да създадат нещо ново, което да се открои от останалите неща и да стане хит, но пък поне запазват едно добро ниво и качество в парчетата си, за разлика от някои други банди. И докато в новия албум няма как да не присъстват задължителните за радио ефира песни от типа на едноименната „Tears on Tape“ или „Into The Night“, то HIM са се постарали да включат като цяло най-доброто от себе си към днешна дата, с което да зарадват своите фенки (и фенове) – и до голяма степен успяват. Китарите на Mikko Lindstrom (както акустичните, така и тези с дисторжън ефект) уплътняват песните, а клавирите на Janne Puurtinen придават един завършен вид на готик/дуум звученето на HIM. За вокалите на Ville Valo едва ли е нужно да говоря – всеки, който е запознат с творчеството на HIM и ролята на фронтмена им знае, че той е главната движеща сила в групата и без него тя едва ли ще съществува (както примерно Whitesnake без David Coverdale).
Накратко – „Tears On Tape“ е един не лош албум, който през призмата на настоящето се опитва да ни върне назад в близкото минало, когато се създаваха меланхолични шедьоври от типа на „The Funeral Of Hearts“…Аз нямам нищо против да се върна, а вие?

Оценка: 7/10