GODSMACK продължават да пишат история в България

Датата 30.03.2019г. ще остане в съзнанието на българските хард рок/метъл фенове много дълго време. Ще се помни не само от хилядите, които присъстваха тогава в Арена Армеец, но и от организаторите на събитието BLM Rock, защото това определено им беше най-силния концерт досега и трудно биха го надминали. Със сигурност GODSMACK, LIKE A STORM и целият им антураж няма да забравят какво им се случи тази вечер. Не един или два пъти Sully Erna е споделял, че България за него се е превърнала във втори дом или че българската публика е една от любимите му, но този път определено затвърдихме мнението му и съм сигурна, че би се подписал с кръвта си под всяка своя дума. GODSMACK идват едва за втори път в България, като това беше първия в София и въпреки че сцепиха малкия стадион „Лазур“ в Бургас през 2015г. и видяха на какво е способна българската публика за тях, все пак не очакваха това което се случи. Това обаче не важеше само за г-н Erna, който след 3 разпродадени солови концерта през 2016г. и 2017г. в София, много добре знаеше що за отдадени фанатици са българите стане ли въпрос за нещо, сътворено от неговия гений. Ден преди концерта, само 2 часа, след като пристигнаха у нас след 14-часово пътуване от Унгария, Sully беше в клуб „Terminal 1“, за да се срещне с най-верните си фенове по повод издаването на автобиографията му „The Paths we choose“  на български от Ciela Books. Въпреки че изглеждаше уморен от дългия път, той не се поколеба да обърне внимание на всеки един, разписвайки книгата му и снимайки с него. Поредното доказателство колко отворено е сърцето му за нас българите и не всичко винаги е само PR и реклама. Но нека се върнем към събитието от 30-ти, към което всъщност е насочено това ревю. Ще се опитам да бъда максимално обективна, за да ви пресъздам цялата обстановка реално, въпреки че ми е малко трудно да не съм субективна, когато става въпрос за вечните ми любимци от GODSMACK и новите ми такива от LIKE A STORM.

При обявен час за отваряне на вратите 18.30ч., вход В.0 на Арена Армеец беше окупиран от верни фенове още преди 16ч., а до 18ч. не мога да ви опиша за какво ставаше дума. За щастие имах възможността да видя сцената, докато я приготвяха за LIKE A STORM и мъничко, докато си довършваха саундчека. Отзад се издигаше логото на групата, а на сцената бяха поседнали два скелета, държейки по два броя диджериду (специалният духов инструмент, на който свири Chris Brooks). Малко преди да започнат да пускат хората, в залата връхлитат, неколцината фенове, които си бяха закупили Meet&Greet с GODSMACK и имаха и привилегията да влязат първи в залата. След това, сами може да се досетите, че Арена-та се напълни за отрицателно време (поне терена). Както беше обявено и без закъснение, в 19.30ч. излязоха симпатягите от LIKE A STORM. Накратко за тях. Трима братя от Оукланд, Нова Зеландия – Kent (бас, бек вокали), Chris (вокали, ритъм китара, диджериду) и Matt (китара, вокали) Brooks и техния приятел Zach Wood (барабани). Група само на 10 години, но с 3 албума зад гърба си и фенове по цял свят. Неотдавна се запознах с тяхното творчество, но на секундата се влюбих в тях и новината, че са на турне с GODSMACK, което ще премине и през София, беше наистина страхотна. Сигурна съм, че след тази вечер са се сдобили с хиляди нови фенове. Първото парче, което забиват е моят личен фаворит „Pure Evil“ (ако не сте се заслушали в текста и посланието, кеото носи, ви съветвам да го направите). Тук е момента да призная, че колкото и да ги харесвам, на живо музиката им не звучи по начина, по който се усеща на запис. Някак си гласът на Chris звучи доста по-слабо и енергията на музиката им малко се губи. Със сигурност дават всичко от себе си и доколкото видях публиката го оцени и бяха наистина добре приети. За целта много помага и сценичното им присъствие. Постоянен контакт с феновете, а вокалът Chris на два пъти слезе от сцената, като на втория дори прескочи заогражденията и се гмурна в тъплата. Въпреки че основният вокал на групата е Chris, най-малкият брат Matt изпълнява две парчета от последния им албум „Catacombs“ и имахме удоволствието да чуем и двете – „Solitary“ и „Complicated (Stitches & Scars)“. Смея да твърдя, че Matt е достоен заместител на брат си. Специфичното в тяхната музика е участието на един интересен духов инструмент, създаден от северноавстралийските аборигени. На диджериду (didgeridoo) свири само Chris, но пък това се случва на почти всяка песен. Ето това на живо звучи феноменално, особено в интрото на „The Devil Inside“. За финал момчетата заложиха на най-известното им парче „Love The Way You Hate Me“, което се припяваше дори и от тези, които го чуваха за първи път. Какво припяване..думите от заглавието се крещяха от всички! Страхотни, прекрасни LIKE A STORM! Нямам търпение да ги видя отново, а мисля че и те нас също.

Мина година откакто беше обявено, че GODSMACK ще идват в София. Знаете, че първоначалната дата за концерта беше 27.11.2018 и доста хора се сдобиха с билети още в момента, в който ги пуснаха в продажба. За съжаление заради трагичния случай, в който загина сина на Tony Rombola, всички участия на групата бяха отложени, за да може Tony да се съвземе от ужаса, който преживява, ако изобщо някой може да превъзмогне подобна загуба. Всички ние сме съпричастни с него и споделяме скръбта му. Tony изглеждаше много променен от последния път, в който го видях през 2015-та, но това по никакъв не попречи да е машината на сцената, която сме свикнали да виждаме. С жесток професионализъм той показа, че е майстор на китарата и личеше колко е шастлив от факта, че свири пред 16 хилядната публика, боготворяща GODSMACK. Малко преди 21ч. зазвучава „We will rock you“ на Queеn и скандиранията започват. Стадото е неудържимо, жадно за зрелище. И го получват. Легендите се качват на сцената, като първи разбира се излиза октопода на групата – Shannon Larkin и заема мястото си зад барабаните. Отляво се появява Robbie Merrill с баса, отдясно Tony Rombola и докато успееш да ги огледаш, Mr. Salvatore „Sully“ Paul Erna вече търчи из сцената, опитвайки се да попие цялата енергия, която избухва в този момент от нас. „What’s up, Sofia?“ и забиват заглавното парче от последния им албум „When Legends Rise“. На секундата всички го запяват. Какво значение има, че е ново и какво значение имат критиките, които отнесе последния албум? Всеки, който твърди, че GODSMACK вече не са това, която бяха и че не звучат по същия начин, може жестоко да съжалява за думите си. Момчетата показаха, че са сила, която мачка години наред без значение колко се изменя стила им в отделните албуми. Помня, че в Бургас преди 3 години турнето на групата беше в подкрепа на току що излезлия „1000hp“ албум и тогава ни представиха повече от половината парчета от него. Помня, че всички вече ги знаехме толкова добре, все едно сме ги слушали с години. Същото се случи и сега, само че текущия новобранец. Като второ парче забиха именно едноименното от „1000hp“. Спокойно, момчета, не сме го забравили. В момента, в който го приключиха, Sully заяви: „Kaзах им на тези момчета да се подготвят много добре за тази вечер, защото преди 3 години не видяха нищо от българската публика. За мен България се превърна във втори дом, идвам вече всяка година и знам на какво сте способни вие!“ . Предупреди ни също и че ще ни представят няколко нови парчета, но ще ни разходят и из цялата си дискография. За него вече беше ясно, че за нас няма значение какво ще чуем, ние си знаем всичко. За това последва мощното „Cryin’ Like A Bitch“, което да задоволи дивотията на всеки от нас. Укротяваме се малко (доколкото изобщо е възможно това) с новата „Say My Name“, само за да бъдем разтърсени отново с „Straught Out Of Line“ и великата „Awake“. Темпото отново се забавя с новата „Unforgettable“, след която чуваме акордите на нещо добре познато и много любимо – „Something Different“. Започваме да си пеем „Something wrong, something right..“, но Sully само си дрънка на китарата и казва: „София, знаете ли какво? Виждам много красиви мъже тук…но виждам и 5 пъти по-красиви жени сред вас. Мъже, сега е момента да бъдете такива и да качите тези момичетата на раменете си, за да можем да ги видим и ние.“ И така сред тъплата започват като гъби да изникват девойки една след друга, а мракът бива заменен със светлината от хиляди телефони. Може би точно на това парче беше най-силният пърформънс за вечерта. Наистина се получи много яко. И точно както обещаха, бяхме разходени във времето – „Keep away“, „The Enemy“ и разбира се „Voodoo“. Ама как без „Voodoo“ ? Това и насън да бутнеш който и да е, ще ти го запее. Така, виждаме че сета с барабани, зад който стои Shannon започва да се движи към средата на сцената. Виждаме и че отляво се задава още един сет, яхнат от Sully. Ще има битка. Битка на барабани по-скоро, по-позната като „Batalla de los tambores“. Всеки път е зрелище да го гледаш това. Двама от най-добрите барабанисти в света налагат чинелите като за последно, а Robbie и Tony ги съпровождат с рифовете на „Walk This Way“ на Aerosmith и „Enter The Sandman“ на Metallica. Абсолютна забава и за тях, трикове с подхвърляне на палки, някои от които Sully не успя да улови, но не е лесно да се бориш с ударно чудовище като Shannon Larkin, чиито крайници с удвояват зад барабаните. И така време е публиката отново да попее, всъщност само две прости думи – „Go away“. Парчето естествено е „Whatever“. Sully обеща, че ако викаме много силно ще ни похвали пред румънците на следващата вечер. Би трябвало да го е направил вече, защото беше мнооого силно. Със следващото изпълнение обстановката рязко се промени. На сцената се носи пиано и Sully сяда зад него. Парчето „Under Your Scars“ от новия албум е посветено, както той каза на всички, които вече не са сред нас, защото сами са отнели живота си, на всички, които възнамеряват да го направят и на техните близки. Самият Sully загуби свои близки приятели по този начин и всички знаем кои са – Chester Bennington (Linkin Park) и Chris Cornell (Audioslave, Soundgarden). След това изглежда, че краят на вечерта наближава и че ще ни изпълнят последното парче. Започва се жестоко пазарене между Sully и Robbie за това колко парчета още ще има. Mr. Merill настоява да не е само едно и сме уредени с още три до края. Първото е титанът от последния албум – „Bulletproof“. След това Sully се обръща към Tony и му казва да засвири нещо добре познато на публиката, което не е на GODSMACK и по възможност да е познато и на самия него, защото трябва да го пее. Явно не му се довери особено за избора, който би направил, за това само започна с „Come Together“ на The Beatles и му се получи, всички го знаеха. Все пак е и официален кавър, който групата направиха преди доста години. Краят нямаше как да е друг освен „I Stand Alone“, за да можем да използваме и последните си останали живи гласни струни, след което да се сбогуваме с гласа си за два дена поне. За съжаление беше време да се сбогуваме и с групата. След повече от два часа, които никой не усети кога са минали, GODSMACK напуснаха сцената, оставяйки публиката да скандира „Искаме още“, но още нямаше.

Цялото шоу беше заснето от официалния фотограф на групата Paris от Paris Visоne Photography и беше обещано, че българската публика ще влезе във видео на групата. Също така беше обещанo и че GODSMACK ще се завърнат съвсем скоро на у нас, а както забелязахме тези момчета си спазват обещанията. 30.03.2019 наистина се превърна в паметна дата. Едно от най-големите рок/метъл събития в България за тази година вече е в историята, но също и в сърцата на хиляди хора.

Снимки GODSMACK

Setlist GODSMACK

When Legends Rise
1000hp
Cryin’ Like a Bitch
Say My Name
Straight Out of Line
Awake
Unforgettable
Something Different
Keep Away
The Enemy
Voodoo
Batalla de los tambores
Whatever

Under Your Scars
Bulletproof
Come Together
I Stand Alone

Setlist LIKE A STORM

Pure Evil
The Bitterness
Wish You Hell
Solitary
Become the Enemy
Complicated (Stitches & Scars)
The Devil Inside
Love the Way You Hate Me