Германска метъл инвазия в София

Две от емблематичните групи на германския хеви/пауър метъл дойдоха за концерт у нас. Добре познатите PRIMAL FEAR пристигаха за пореден път да покажат изкуството си и да представят новия си албум “Apocalypse”, излязъл през 2018 г. За това шоу те водеха със себе си колегите си от SINNER, чийто последен засега запис “Tequila Suicide” е на пазара от 2017 г. Връзката между двете банди е басистът на PRIMAL FEAR Mat Sinner, основал собствената си формация през 1982 г. Сега на българските фенове бе предоставена възможност да види двете групи на една сцена като част от турнето “Apocalypse Over Europe Tour 2019”, както е официалното заглавие на европейската обиколка на PRIMAL FEAR по повод последната творба. София бе поредната спирка от това турне, а за домакин на събитието бе определен клуб Joy Station. Началният час – 21:00.
Времето не бе особено предразполагащо – мрачно, студено, напомнящо за далечния север и определено по-подходящо за някой по-меланхоличен концерт. В тази депресираща обстановка двете германски банди бяха призвани да вдигнат настроението и градуса на емоциите у феновете си. Малко преди 21:00 в клуба вече цареше празнична атмосфера, хората бяха в приповдигнато настроение, подгрявайки оживено за предстоящия концерт. Най-запалените фенове бяха превзели пространството пред сцената и тръпнеха в очакване. Въпреки, че помещението все още не бе пълно, имаше достатъчно зрители, които бяха готови да избухнат при появата на своите любимци.
Предварително обявеният начален час не бе спазен, но закъснението не бе голямо. 10-ина минути след 21:00 светлините угаснаха и под звуците на неостаряващата песничка от филма на Monty Pyton “Животът на Брайън” “Always Look On The Bright Side Of Life” на сцената се появи шайката SINNER, предвождана от вездесъщия басист/вокалист Mat Sinner. Още от началото музикантите дадоха да се разбере, че няма да правят компромиси и ще заложат на най-доброто, на което са способни. Отлично сработени, действащи като германска машина, музикантите редяха парче след парче в стегнато темпо. Лидерът Sinner не спираше да контактува с публиката, а останалите показаха добра форма, себераздаване и страхотно настроение. Озвучаването също бе на ниво, всеки инструмент се чуваше отчетливо и ненатрапчиво. По време на третата песен “Born To Rock” бе направен и първият опит за разпяване на публиката от страна на вокалиста, която и без това се бе раздвижила под звуците на класическия осемдесетарски хеви метъл. Но най-впечатляващо бе присъствието на клавиристката Giorgia Colleluori. Младата дама демонстрира завидни гласови данни, изпълнявайки композицията “Danger Zone” без абсолютно никакво притеснение. “Concrete Jungle” пък бе белязана от китарен дуел между двамата китаристи, а “Knife In My Heart” позабави нещата със средното си темпо и даде възможност на зрителите да поотдъхнат. Не за дълго обаче.
“Следващата песен я откраднахме от поп-пънка, казваха ми: “не можеш да направиш това”. Е, аз го направих!”, заяви в типичния си стил Sinner и групата засвири популярния хит на Billy Idol “Rebel Yell”. Познатите звуци отново раздвижиха присъстващите, а след края на песента фронтменът представи останалите от бандата. “Germany Rocks” последва пънк-поп хита, а формацията отдаде почит на зрителите, като изпя част от песента с рефрен “Sofia Rocks”. Заключителна поанта на представянето на SINNER сложи незабравимият хит на LED ZEPPELIN „Rock N’ Roll“, изпят по забележителен начин от клавиристката. Така приключи изявата на германските ветерани. Музикантите се поклониха, благодариха на публиката и се скриха в бекстейджа. Част от щяхме да видим много скоро.
Половин час продължи паузата между бандите. Повечето присъстващи използваха момента да излязат да подишат чист въздух, а останалите се отдадоха на разговори, напитки или използваха възможността да разгледат щанда с артикули на групите, предвидливо разположен близо до входа.
Около 22:40 в клуба притъмня, разнесе се едноименното интро от “Apocalypse” и на сцената изскочиха музикантите от PRIMAL FEAR начело с харизматичния вокалист Ralf Scheepers, които без забавяне дадоха ударно начало на изявата си. Интрото привлече голяма част от публиката, която се изсипа пред сцената, запълвайки цялото пространство отпред. Зрителите бяха осезаемо повече и по-активни, отколкото на подгряващите, а и музиката на германската петорка предразполага към сериозен разход на енергия. Ralf е опитен фронтмен и умело ръководеше този поток от енергия, леещ се на талази към музикантите. От своя страна, PRIMAL FEAR демострираха отлична форма, настроение, себераздаване, забавление и удоволствие от това, което правят. Scheepers не спря да снове по сцената, призовавайки по-задните редове също да се активизират и да се включат в купона. Музикантите ни разходиха из богатата си дискография, а зад тях на огромна видеостена се прожектираха различни визуализации и клипове, свързани с песните. От двете страни на сцената пък имаше големи екрани, на които феновете, които нямаха пряк визуален контакт, можеха да следят какво се случва на сцената. Озвучаването бе на добро ниво, имаше леки колебания в началото, но след това нещата се оправиха и до края нямаше особени технически проблеми.
Като добре смазана машина групата сипеше парче след парче и неусетно се стигна до първия кулминационен момент – “Nuclear Fire”. Веднага след него обаче настъпи истинската кулминация – “Fighting The Darkness”. Тук се включи и публиката, а композицията бе изпълнена едно към едно както е в албума “New Religion”. Към края на концерта паузите между песните станаха позачестиха, а преди “When Death Comes Knocking” вокалистът проведе кратка игра с феновете като част от шоуто. Дойде моментът и за последната песен в основната част от изявата – “Metal Is Forever”. Изпълнението й бе предшествено от представяне на групата. Двама от музикантите вече ги бяхме видели като част от SINNER – басистът Mat Sinner и китаристът Tom Naumann. Освен тях, петорката, носеща името PRIMAL FEAR, бе допълнена от китариста Alex Beyrodt, барабаниста Francesco Jovino и, естествено, неповторимия вокалист Ralf Scheepers. “Metal Is Forever” буквално взриви клуба и повиши градуса на забавлението до неимоверни стойности. Но това не бе всичко. Музикантите оставиха инструментите си и се оттеглиха, сподирени от бурни възгласи и аплодисменти, но само минута-две по-късно отново бяха пред нас и ни подариха още две шеметни пауър метъл парчета, за да изцедят и последните останали силици на присъстващите. И да слязат от сцената, доволни от добре свършената работа, поклонявайки се и показвайки уважение към дошлите да се насладят на изкуството им. Феновете пък се насочиха към изхода на клуба с усмивка на уста и уморен вид, но задоволени до краен предел откъм положителни емоции.

Въпреки, че отдавна са задали високи стандарти, старите майстори за пореден път доказаха, че още го могат. И ще продължават да го доказват, защото… METAL IS FOREVER!!!