Gefle Metal Fest 2018 – ние пак сме тук

Текст: Дарин Шильов

Следващите редове са за един сравнително нов фестивал. Фестивал, който набра скорост доста бързо и ме спечели да се връщам година след година. Това е „Gefle Metal Fest“, а следващите редове са за изданието му през 2018 г.
Пак е дошло това време на годината, ще ходя на феста в Йевле за трети път. Датата е 12.07., часът е 09:00 – правя последна проверка на багажа и товаря в колата. Пия кафе с цигарка, докато последните файлове се копират на флашката, която вече е пълна с достатъчно музика за пътя. Потеглям към един от крайните квартали на Стокхолм, откъдето ще взема познат, с когото ще пътуваме до Йевле – градче на 200 км от Стокхолм.
Вече е 11:30 ч. – срещаме се на уговореното място, хвърляме багажа в колата и се отправяме до магазина за ледени напитки, защото вече градусите започват да се покачват до бруталните 35. Към 12:15 ч. вече тръгваме… След няколко обърквания на пътя заради това, че GPS-ът ни подвежда вече е 15:30-16:00 ч., а ние сме пред алкохолния мазагазин и слагаме кеновете, преди да се отправим на път. В 17:00 ч. колата е паркирана и е време за една студена бира след шофиране и преди да се захванем с опъването на палатките.
Докато пиячката се освежава, ние с усмивка се насочваме към входа на къмпинга със съответното оборудване. Поредната бира е изпита, палатките в процес на издигане, слагаме маси и столове и пълним кофа с лед, за да се държат питиетата хладни.
След като домовете ни за следващите два дни са приготвени, се отправяме към фестивалната зона, за да си вземем и пропуските. Тя е на около 1км от къмпинга. Фестивалните гривни са взети и денят започва да отстъпва на вечерта… В лагера тече обичайната фестивална обстановка – срещаме се с познати и се запознаваме с нови хора, ръсим тъпотии и т.н.
В 20:30 ч.  голяма част от познатите започват да се отправят към фестивалната зона за бифор-парти/концерт на The Kristet Utseendes, но аз решавам да си остана в лагера и да продължа да пия с компанията.

Ден 1

Първият фестивален ден започва със събуждане около 07:00-07:30 ч. Целият съм в пот и дехидратиран още от сутринта – жега е. Казах ви го и в репортажа за 2017г. – един недостатък на този фест е, че палатковият лагер се намира на поле и няма никаква сянка!
И така, въртя се в палатката около 15 минути и излизам за душ. Пак срещам познати и се отправяме отново към алкохолния магазин, до супермаркета за закуска, кафе и лед – все същата схема. Към 12:00 ч. се срещам с двама българи, които са отседнали в хотел и заедно се запътваме към фестивалната зона да разледаме сергиите. Пари за друго може да няма, но за метъл – винаги!
Концертната програма вече върви – в 14:15 ч. на сцената се качват Witchery, които забиват мощно, но за жалост не успявам да изгледам целия им сет, защото щандът с официален мърч на феста ме зове, но това, което успявам да хвана от групата, ми харесва. Със сигурност трябва да се покани в България. А аз се надявам да ги видя отново скоро. В 15:00 ч. прозвучава последният акорд от Witchery, а ние поемаме към другата голяма сцена, на която трябва да започнат Grave Digger – една от основните банди, които искам да гледам тази година тук. Не съм много добре запознат с дискографията им, но определено сетлистът ми се нрави, а самите германски класици загряват подобаващо публиката. Не че слънцето не се справя чудесно с това. Ето и сетлистът на Grave Digger: Healed By Metal, Lawbreaker, Witch Hunter, Killing Time, Ballad of a Hangman, The Dark of the Sun, Hallelujah, Season of the Witch, Highland Farewell, Excalibur, Rebellion (The Clans Are Marching), Heavy Metal Breakdown.

В 16:06 ч. Grave Digger слизат изморени, а аз тичам към другата сцена, защото е време на германската военна траш машина Sodom да излязат. За 9-те пъти, в които съм гледал Sodom, съм ставал свидетел на две промени в състава и то само на баранистите – Боби и Мика, но това ще ми е първия концерт на Sodom с изцяло обновения състав. По време на 2-ра-3-та песен китаристът Blackfire има проблем с китарата, но Yorck Segatz се справя идеално с прикриването на проблема… Blackfire изчезва от сцената за няколко секунди и нещата са фиксирани. Както винаги групата реди класика след класика, като сглобява як сетлист: My Atonement / The Conqueror, Sodomy and Lust, Outbreak of Evil, Christ Passion, The Saw Is the Law, Blasphemer, One Step Over the Line, Agent Orange, Strange Lost World, Tired and Red, Remember the Fallen, Silence Is Consent, Bombenhagel. За жалост не свирят няколко от любимите ми парчета, но няма пълно щастие. След Sodom стомахът ми започва да прискърцва и отивам до лагера да напълня търбуха и да прокарам с няколко студени бири. Поради тази причина изпускам Soulfly и нямам абсолютно никаква идея как са се представили, но чувам, че са свирили вечната сепултурска класика „Roots Bloody Roots“, отбелязана в сета им като „Sepultura cover“, а също и култовото парче на Napalm Death „You Suffer“, последвано от „Jumpdafuckup / Eye for an Eye“…

Вече съм презаредили и е време най-накрая да посетя и малката сцена на закрито, на която свирят добре известните в България Angrepp! Аде и компания се раздадават достойно, както винаги, с парчета основно от актуалния им албум „Libido“ и стари класики от „Warfare“ като Dictator, Рape, kill, Rock and roll, Party in Hell… За песента „True Old Souls“ гост вокал е легендата на стокхолмският дет метъл L.G. Petrov. Много яко, обичам го тоя метъляга. С аутрото на „Libido“ ми става ясно, че отредените им 45 минути, в които свирят паралелно с Lacuna Coil, са се изтърколили. Излизам на открито, за да видя, че на голямата сцена вече са започнали Carcass. Англичаните свирят доста стегнато и почти без приказки между песните, освен за да ни благодарят, да се представят и да обявят името на следващото парче. Изключителен професионализъм и брутален звук – все едно си пуснал тяхна бест-оф компилация на CD. Сетът е от: 316L Grade Surgical Steel, Buried Dreams, Incarnated Solvent Abuse, No Love Lost, Unfit for Human Consumption, Cadaver Pouch Conveyor System, Captive Bolt Pistol, Edge of Darkness (intro) / This Mortal Coil / Death Certificate, Genital Grinder / Exhume to Consume / Reek of Putrefaction, Black Star (intro) / Keep On Rotting in the Free World, Corporal Jigsore Quandary / The Sanguine Article, Ruptured in Purulence / Heartwork / Carneous Cacoffiny. Carcass ни казват „чао“, а аз правя нещо тотално НЕтипично за мен – тичам! И то за блек/дет банда. ДА! ДА! ДА!

Аз съм на първия ред пред сцената, а на нея има кози черепи, патрондаши, противогази и голям бекдроп – това са австрийските бруталисти Belphegor. „Ритуалът“ започва с пушек, кратко интро и СЕЧ! Сеч със Sanctus Diaboli Confidimus, Totenkult – Exegesis of Deterioration, The Devil’s Son, Belphegor – Hell’s Ambassador, Swinefever – Regent of Pigs, Totenbeschwörer, Stigma Diabolicum, Conjuring the Dead / Pactum in Aeternum, Lucifer Incestus, Baphomet, Gasmask Terror, Diaboli Virtus in Lumbar Est. Само да вметна, че и Belphegor бяха на същата сцена, на която Sodom свириха няколко часа по-рано. Не за друго, но защото, подобно на Sodom, и Belphegor имат проблем с китарата на Helmut по време на едно от парчетата, но благодарение на професионализма на организатори и озвучители проблемът беше отстранен преди края на самата песен. Свършват и от един ритуал се пренасяме към друг – Behemoth.

Помпозна сцена очаква Nergal и компания, а през това време аз се радвам, че вече не е толкова топло… Уви, за съвсем кратко. След няколко секунди вече се стеле пушек и се бълва огнън, на който можеш да опечеш прасе за секунди. Предприемам стратегически действия – изтеглям се няколко метра назад. Това е добро решение… Между другото, като се замисля, коя ли банда не е оплювана през последното десетилетие, също както и тази тук… Но поляците се представят доста силно сега. При тях е хубаво да се гледа и шоуто, а не само да се слуша музиката… Хубаво е и да се канят на открита сцена, за да може феновете да се насладят на пироефектите, които предлагат. Забиват Demigod, Ov Fire and the Void, Slaves Shall Serve, Conquer All, Ora Pro Nobis Lucifer, Blow Your Trumpets Gabriel, O Father O Satan O Sun!

Време е за спускане към малката сцена, където през това време текат последните десетина минути от сета на Pestilence. От тия две песни, които чувам, ми става ясно, че искам да гледам холандските детаджии отново.

Настъпва часът на големият хедлайнер – N.W.O.B.H.M. спийд метъл ЛЕГЕНДИТЕ VENOM! Имам щастието да гледам британските легионери, предвождани от Cronos, който този път не е с типичните си червени ботушки, за трети път. Със или без ботушки – не пречи да ни нарита задниците с класики и с нови парчета. Доказвайки от десетилетия, че не е важно сцената да ти е накичена и да си провъзгласяваш концертното участие за ритуал, за да бълваш злина. Достатъчно е да има група и хъс… Venom го имат – не случайно са легенди. Смазват ни с песните: We the Loud (която свирят за първи път на живо!), The Death of Rock ‘n’ Roll, Bloodlust, 100 Miles to Hell, Hammerhead, Buried Alive, Smoke, Long Haired Punks, Welcome to Hell, Countess Bathory, The Evil One, Pedal to the Metal, Warhead. За бис са оставили Black Metal и In League With Satan. След като ги получаваме, какво повече да искаме? Изцеден отвсякъде се отнасям до малката сцена, където заварвам FKU и последните им десетина минути свирня. И последите сили ме напускат, заедно с гащите на Фреди Крюгер (каквото значение стои зад името-абревиатура на бандата). Между другото, според мен те трябваше да свирят на голямата сцена, но никой не ме пита, а и това, дет се вика, да не ми е концерт по желание.

И тук се сещам да отбележа, че единственият недостатък на големите сцени е, че няма как да се види всичко. А сега – да се доразмажем с още бири и различни алкохолни коктейли „свободен стил“. Времето отлита неусетно и към 04:00-05:00 ч. вече лазя към палатката за доза стабилен сън, за да заредим батериите. И утре е ден, и утре има метъл.

Ден 2

„Уггхххрр…“, изръмжавам още сутринта, след само 3 часа сън. Сън, толкова кратък благодарение на нечовешката жега в палатката ми. Посещавам двете нули, после вземам един прохладен душ… Вече освежен намирам част от моите хора и обсъждаме кой кои банди ще зяпа на по бира, две… После се отправяме до хипермаркет, който се намира на около 1км от къмпинга. Хапваме и се връщам, ще се спасявам в колата, където прекарвам малко време на включен климатик, поркайки алкохолни напитки. Наближава 15:00 ч. и после отивам към фестивалната зона, за да направя видео връзка с приятели от БГ, да видят малко от концерта на супергрупата The Lurking Fear, която няма много участия, заради натоварения график на музикантите с техните основни банди.

Ако питате мен, не са нищо особено, не съм фен на така наречения мелодет. Затова отивам до мърча, където парите започват да изчезат със скоростта на див планински нерез, както казваме в наше село. На щандовете винаги има за всекиго по нещо. Шляя се като муха без глава до 17:20 ч., след което се насочвам към малката сцена, където излиза да забива младата хеви надежда Mystik. Приличен звук и доста фенове, като се има предвид, че бандата е доста млада – на около 1 – 2 години, а и на главната сцена през това време свирят Eluveitie! Фолк швейцарците привличат широк кръг публика и е готино, че остават и такива, които предпочитат да чекнат Mystik. И аз съм там и, като свършват, имам около 5 мин да се настаня пред голямата сцена, където се очаква да излязат Coroner. Не успявам да отскоча за бира, защото се замотавам нещо…. Гледам тази иначе легендарна банда за първи път – никога не съм бил голям техен фен, все са ми бягали някак по тъч линята. Определено на живо са мега добри. Наслаждавам си се на бандата, слънцето ме напича, устата съхне и тамън да се откажа да гледам бандата в името на една прохладна бира и усещам потупване по рамото. Един от познатите е решил да се прави на бироносец. ПЕРФЕКТЕН ТАЙМИНГ – продължавам да куфея на Coroner и то със студена бира в ръка. Свирят 11 парчета, като стартират с „Golden Cashmere Sleeper“ и затварят сета с „Die by My Hand“. Перфектни си – трябва да им обърна повечко внимание.

Мятам пенливи напитки на бара една след друга, чак докато не дойде времето на Cannibal Corpse. Те бичат яко, звукът е на ниво и какво повече да каже човек за група като тази?! Да, обаче, в един прекрасен момент се получава засичане с друга група, която искам да гледам – IXXI. Те са на малката сецна. Не голяма бройка, но пък отдадени фенове се нареждаме пред сцената и чакаме 2 минутки преди Аде и компания да се появят и да ни отнесат с безбожния си терористичен блекаризъм. След ударната блеко-детщина имам около 30 минути преди сета на Tribulation на същата тая малка сцена. Имам време да заредя с малко твърдо гориво от къмпинга, защото на на голямата сцена са Children Of Bodom, които изобщо не слушам. То уж за за една ударна доза водка, но се оказва лоша идея, защото се заприказвам с разни познати и изтървавам голяма част от сета на Tribulation. Хващам последните 2-3 песни, т.е. биса с „The Lament“, „Strange Gateways Beckon“ и то с надничане на вратите, защото мястото се пръска по шевовете…. И вече започвам да се сещам, че наближава края на феста – остават две финални банди: Watain и Tyranex.

За голяма част от хората, които ме познават, не е тайна, че блекът не ми е от най- любимите стилове. Watain до преди 2 години не смятах за добра банда, изобщо не ми влизаха в полезрението, а още по-малко пък имах за група, която искам да гледам. Това се промени благодарение на някакви видеа от интернет, но както и да е – не е важно как съм ги прослушал, а как ни изгориха душите на клада тази вечер. През вече замрежения си поглед виждам доста огИн и кръв. Ерик пее „весели християнски песнички“ … Ма какви глупости пиша – чисто и просто ни изкъртиха главите с добро озвучение и пироефекти. Супер часово подреждане за изпълнението им, защото вече е тъмно и човек може да се наслади на шоуто пълноценнно. То включвя песните: „Stellarvore“, „Devil’s Blood“, „Furor Diabolicus“, „Malfeitor“, „On Horns Impaled“, „Nuclear Alchemy“, „Reaping Death“, „Outlaw“, „Towards the Sanctuary“, „Sacred Damnation“, Waters of Ain“.

И докато стигна до малката сцена, хващам само последните 2 парчета на Tyranex. Един от малкото минуси на големите фестивали е засичащите се сетове на отделните банди, както споменах и в текста за предния ден. За последните около 10 минути вестероската (Vesterås – град близо до Стокхолм-бел.авт.) шайка ни отсече главите, игра си на 21 с тях като с футболна топка и накрая ги запрати в най-дълбоките дебри на ада. Като финалните две парчета от сета са чудесен саундтрак на този въргал: „Into Darkness“ и „Blade of the Sacrificer“.
Равносметката за втория ден е, че свирят много по-малко интересни групи за моя милост, но пък така има повечко време за студена бира, размотаване из мърч маркета и време за срещи с приятели. Като цяло, един чудесен фестивал, за който стана ясно, че ще се превърне в традиционен още от първото издание през 2016-та и от който не съм останал разочарован до момента. През 2019 г. отивам пак, само се надявам да не бъде толкова горещо, колкото през 2018-та, за да мога да се насладя изцяло на феста. Така де, да се върна на разказа. След края на данданията е време да лягам, защото ме чака шофиране до Стокхолм. Следфестивален ден и в главата ми звучи: Жив е той, жив е! Там на Гефле, потънал в пот лежи и пъшка, юнак с брутален махмурлук, юнак във младост и в сила мъжка. Нормалното утро – отиване до кенеф, душ и отваряне на студена бира …. опс, днес ще карам… прибирам бирата и вадя плика с енергийните напитки. Гълтам две бързи „батерии“, за да ми дойде музата за събиране на палатка и къмпинг оборудване. Докато си ръсим тъпотии със съседите, виждам някаква тумба метъли с плажни кърпи минават близо до заграждението на лагера . Хм, това ми дава повод за размисли и страсти- догодина ще взема плажна хавлия и джапанки… но няма време за туткане. Палатка, маса, столове и т.н. мен чакат. Събирам, товарим и дърпаме към Стокхолм. Уморени и доволни сме от феста, но също така и тъжни заради факта, че това е краят. Нищо, 2019 г. идва с пълна газ.

През 2019 г. фестът ще се състои на 19 и 20 юли и това ще е четвъртото издание на „Gefle Metal Fest“, на този як фест за екстремна музика в шведския град Йевле. Вече потърквам ръце…