EVILE – Skull (2013)
Малко след като четвъртият студиен албум на хъдърсфийлдския квартет се появи на бял свят, срещнах следния коментар в интернет: „Това трябваше да бъде изсвирено от Metallica!” Както знаем, в днешно време в най-абсурдните мнения проличават най-горчивите истини, но нека да не задълбаваме излишно (в раните), за да не се отклоним прекалено много от темата. Да, вярно е, че Evile така и не успяха да се изплъзнат напълно от ноктите на най-сериозното си влияние, но и едновременно с това успяха да създадат собствен разпознаваем облик. Skull представлява неопровержим аргумент в подкрепа на тези думи и наистина може да има претенцията да бъде най-завършеният албум в дискографията на бандата до този момент, тъй като звучи доста по-директно и, без да търси „завръщане към корените”, се намира много по-близо до мощния дебют Enter The Grave (2007), отколкото до по-техничните му наследници Infected Nation (2009) и Five Serpents’ Teeth (2011). Все пак, като вече доказали се музиканти, четиримата британци не биха си позволили просто да отбият номера, както се казва, и рифовете на братята Drake са достатъчно разчупени и многобройни, а басистът Joel Graham и барабанистът Ben Carter се вихрят напълно свободно и благодарение на това разнообразието във всяко едно от десетте композиции (плюс бонуса A Sinister Call) е огромно. Тук е мястото да обърнем внимание на великолепната метална балада Tomb, която, на фона на създадените да подтикват към груби танци Underworld, Skull, Outsider и др., сама поема на плещите си значителна част от класата на албума. Изглежда, че Evile не са способни на грешка, а Skull – един премерен и класен запис – ако не Master Of Puppets, то със сигурност може да бъде поне техния …And Justice For All. Времето ще покаже.
Оценка: 8.5/10