end-of-mankind-coverФренската блек метъл група END OF MANKIND издаде своя дебютен албум „Faciem Diaboli“ на 8 ноември чрез  Mallevs Records. Изданието съдържа десет композиции, а ето какво стои зад концепцията на албума:

„Във Faciem Diaboli END OF MANKIND представя темата за жените отшелници. През Средните векове феноменът жени-отшелници е широко разпространен. Те са присъствали във всеки голям град. Заточени пред градските порти, тези духовни стражи най-често произхождали от обикновените хора. Те са били засегнати от болест или загуба, но също така понякога се е налагало да изкупуват смъртни грехове. С други думи, тези жени е нямало какво да губят. Единственото им спасение е било да пожертват собствения си живот – върховен обет за смирение и благочестие. Ще бъде ли осветено тяхното мъченичество?

„Récluseries“ са били малки къщички, разположени близо до входа на големи села или градове, извън градските стени, често разположени на мостове. Тези, които са били затворени в тях е можело да ги напуснат само като трупове.

Жените-отшелници се е предполагало, че трябва да са в обще3ние с Бога, за да прогонят всички злини от града (войни, глад, епидемии). В онези времена това е бил начинът да се успокоят жителите, благодарение на тази свръхестествена защита.

Жените-отшелници са били затворени във влажни и тесни каменни стени, много често смазани от студ, без възможност да се движат. Те само са приемали храната, която други хора са били готови да им предложат и са могли да говорят само с тези, които са приемали да говорят с тях. Много често те не са имали подобни условия на живот за дълъг период от време. Стремежът към жертвоприношение и полезността на страданието в очакване да се получи небесна награда са помогнали на  “récluseries” да се появят в онези времена.“
EMK-coverБарабаните са записани под ръководството на Andrew Guillotin в Hybreed Studio (Merrimack, Arkhon Infaustus, Temple of Baal…). Останалото се е случило в Studio HEMLIG под ръководството на Etienne Sarthou (Aqme, Deliverance, Freitot…). Мастерингът е направен в Швеция от Magnus Lindberg (Cult Of Luna, Tribulation…).

Албумът наистина е приятен с добре пресметнато съотношение между брутална агресия и малко лирични, акустични моменти. Плътен саунд и ненатрапчива мелодичност. Някои от текстовете са на френски, но мисля, че много допринасят за това да се потопиш в албума и концепцията му. Нямам идея защо групата предпочита да поставя това „post“ в описанието на стила си, но повярвайте, там няма и помен от нещо отнесено, меланхолично и депресивно. Това е чист блек метъл. Точно толкова суров, колкото трябва да бъде и точно толкова очарователен, колкото сте готови да му позволите. Които от вас гледаха END OF MANKIND на живо в началото на тази година знаят за какво говоря и се надявам, че ще е удоволствие най-после да чуят този албум. На останалите гарантирам, че „Faciem Diaboli“ няма да им поднесе трудни за преглъщане изненади, а едноименната песен е наистина разкошна и въздействаща. Някак ме „придърпа“ към себе си още с началния такт. Преливайки в последната „La sentinelle des âmes“, изцяло акустична с мрачно минорно сърце, наистина можете да усетите влажния студ и мъгливата безнадежност на Мракобесната епоха, в която красивите надежди и фанатичната вяра са били всичко, докато животът в цялото му многообразие и красота не е струвал кой знае колко.

Приятно слушане!

–––––-
9/10