Една трибютна вечер в бар клуб Адамс

Получих поканата във Facebook преди около двадесет дни и си казах: „Това е! Нямах честта да съм на концерт на Великия не само мой Идол, т.нар. „малък човек с голям глас” – Ronnie James Dio, но на този трибют ще съм!“ И бях, въпреки всичко, което ми се случи през последната седмица, въпреки постоянното главоболие и въпреки факта, че стоях с две дистанционни за отключване до колата ми и се ядосвах, че не мога да спра алармата, при вече отключената врата, а хората наоколо си мислеха, че я крада… 😀
След като съдбата ми отреди да закъснея с около половин час и допринесе, за да ми „изгори резервацията”, плюс всичко това, заедно с усещането от високи токове, след няколко страхотни часа на крак нищо не можа да ме спре и да оправя настроението си, да изпитам чувства, които не бях изпитвала до сега! Но да започнем от началото…

Бях с приятелка, която нямаше как да пропусне тази трибютна вечер, също както мен. Бар Адамс беше претъпкан в събота вечер (06.02.2016г.) от усмихнати забавляващи се хора, но все пак успяхме да се доберем до бирата, до Деси Ташева, вокалист на група EAGLEHEART BG и до самата сцена разбира се, където малко след 22:00ч. излязоха Тина Христова, Стефан Денис Павлов и Ивайло Ранов – Шеки, достатъчно позитивни и заредени с желание и готовност да разтърсят публиката с хитовете на WHITESNAKE. Веднъж вече бях присъствала на акустичен трибют, но с огромно удоволствие мога да споделя, че с новото попълнение  на чаровницата  г-ца Тина Христова, трибюта се получи още по-добър! Единадесет велики парчета, а между тях Шеки не пропускаше възможността да „пуска“ по някоя шега и да развеселява публиката, събирайки овациите след всеки следващ хит. За мен най-вълнуващо беше шестото парче – всеки път когато го чуя, където и да съм се сещам за един 4-ти юли, един адски проливен дъжд и една песен, която тогава не чух – „Crying In The Rain“…
Иначе настроението на всички ни беше съвсем приповдигнато, не липсваше и култовото „Наздраве“, което беше НЕ на шега от Шеки. За осмото парче от трибюта „Ain’t No Love In The Heart Of The City“, на сцената бе поканен Жени Drums, който допълнително подгря публиката. Ние, от другата страна на сцената пък не сприрахме да аплодираме и четиримата, но ако трябва да съм честна за мъжката част от сцената… Те не бяха никак интересни за мъжката такава от публиката… Погледите бяха центрирани някъде другаде, от където се разнасяше прекрасната и женствена усмивка на Тина Христова… Пък ние жените май наблягахме на бирите или поне аз и дружката ми! 🙂

След края на последната песен, както всеки път се случва народа се изнесе отвън за глътка въздух… Или по-скоро за доза никотин. Аз обаче заложих на едно празно столче и зачаках EAGLEHEART BG.
Не се наложи да чакам дълго, а и май не само аз очаквах с голямо нетърпение и интерес, що за трибют ще е и кои парчета ще чуем, след като на предварително направеното интервю, Деси само загатна, че ще са любимите песни на всички.

И ето на сцената бяха те – Иво Икономов – бас, Станислав Петров – клавири, Кирил Кертев – китари  и Иван Колев – барабани, уверени в себе си и вярвайки в това, което ще направят. Освен тях аз чувах нещо хем непознато за мен, хем до болка познато, преплетено през зелените лазерни светлини от прожекторите – „Tarot Woman“, а на сцената подскокна и самата Деси Ташева – все така чаровна и усмихната, но и леко притеснена, може би… Хм, помислих си, че ако аз трябваше да съм на нейно място нямаше да имам кураж и не защото нямам музикална и гласова дарба, а защото няма да имам смелостта да изпея нещо толкова велико, ако ще и да е най-неизвестната песен на този Великан!
Публиката изобщо не изчака да чуе обявяването на следващото парче, а шумно аплодираше музикантите на сцената. Талантливата млада дама се беше погрижила да представя с по няколко думи всяко едно от специално подбраните песни – „Long Live Rock N’ Roll“ , беше следващата – и всички пяхме с Деси!

При обявяването на третата песен обаче, не знам за другите посетители в бара, но на мен ми се подкосиха краката, защото това беше една песен, която ме върна в далечната 1987г. (както вече го споделих на стената си във Facebook). Беше последната песен от първия албум на DIO, който чух за първи път тогава! Беше, когато бях на цели 6 години! Беше и когато не знаех за какво точно иде реч, но комбинацията от музика, глас и обложка ми влезе под кожата и още не е излязла! Беше една от любимите ми! Беше „Egypt (The Chains Are On)“. И тук бих искала още веднъж да го „кажа”: „Благодаря ви група EAGLEHEART BG, за мен си беше половин DIO-вски концерт!“ Последваха песните „Don’t Talk Tongers Stranger“, „Man On The Silver Mountain“, „The Last In Line, Stargazer“ и разбира се „Temple of the King“ и „Holy Diver“.

Стоях с бутилка бира в ръка и се взирах в лицето на вокалистката, виждах чувствата, с които тя изпява всяка дума от текста, забелязвах емоцията, която се лееше от това момиче, долавях вече не лекото притеснение, а силата, която се изля от нея, с мощната подкрепа от публиката. Последва кратка пауза и Деси отстъпи микрофона на Шеки, след като го покани отново на сцената, за да изпее парчето „Mistreated“.

Аз предположих, че ще има кратка пауза, но не! EAGLEHEART BG не си дадоха почивка, продължиха с главозамайващите „Heaven And Hell“, „Stand Up And Shout“, „Children Of The Sea“. Последва любимата на много хора „We Rock“. И това беше може би последната песен за тази вечер. Групата беше представена на всички нас още веднъж, бяха изказани благодарности към домакините – бар Aдамс и към нас посетителите, към Тина, Стефан и Шеки, но тогава след неспиращите аплодисменти,  Деси попита дали искаме още… Разбира се, че искахме и искаме все още! Наистина последна беше „Rainbow In The Dark“, последна, но не на последно място от творчеството на този уникален, но вече покоен музикант.
Останах още малко, за да поздравя Десислава Ташева, с която всъщност се познавам от известно време, но тя беше наобиколена от хора с плакати и раздаваше автографи… Беше много мила гледка, казахме се, че ще се чуем скоро и ние си тръгнахме, а в моята глава чувах все още моя си „Египет в окови“…

Това беше дебютния трибют на група EAGLEHEART BG с участието на Тина, Стефан и Шеки с акустичен трибют на WHITESNAKE. Лично аз останах с много топли чувства от вечерта, видях се с много познати и приятели, запознах се с нови хора.  Беше уникално, а вие, които не успяхте да дойдете, следете поканите и не пропускайте следващия път…

Подробности, скоро!

По-долу бихте могли да видите и сет листите, на който си избухвахме дружно в събота вечер.

01. Love Ain’t No Stranger (Whitesnake)

02. Stormbringer (Deep Purple)

03. Forevermore (Whitesnake)

04. Sail Away (Deep Purple)

05. Is This Love (Whitesnake)

06. Crying In The rain (Whitesnake)

07. The Deeper The Love (Whitesnake)

08. Ain’t No Love In The Heart Of The City (Whitesnake)

09. Soldier Of Fortune (Deep Purple)

10.Sailing Ships (Whitesnake)

11.Take Me For A Little While (Coverdale/Page)

01. Rainbow – Tarot Woman – Rising (1976)

02. Rainbow – Long Live Rock N’ Roll – Long Live Rock N’ Roll (1978)

03. DIO – Egypt (The Chains Are On) – Last in the line (1984)

04. DIO – Don’t Talk Tongers Stranger – (Holy Diver) 1983

05. Rainbow – Man On The Silver Mountain – Ritchie Blackmore’s Rainbow (1985),

06. Dio-The Last In Line – Last in the line (1984)

07. Rainbow – Stargazer – Rising (1976)

08. Rainbow – Temple of the King – Ritchie Blackmore’s Rainbow (1975)

09. DIO – Holy Diver – Holy Diver (1983)

10. Deep Purple – Mistreated – Burn (1974)

11. Black Sabbath – Heaven And Hell – Heaven And Hell (1980)

12. DIO – Stand Up And Shout – (Holy Diver) 1983

13. Black Sabbath – Children Of The Sea – Heaven And Hell (1980)

14. Dio – We Rock – Last in the line (1984)

15. DIO – Rainbow In The Dark – Holy Diver (1983)

Малка част от трибютната вечер бихте могли да видите тук.

п.п. Посветено на Ronnie James Dio (10.07.1942 – 16.05.2010)

By Strega