Една октомврийска вечер с музиката на JETHRO TULL

Малко са групите и изпълнителите, които натрупват 50 години музикална история и още са активни. Миналата година към този клуб се присъединиха и легендарните JETHRO TULL. И макар и да не е издавала нова музика от години, групата продължава да изнася концерти. По случай 50-годишнината бандата направи голямо турне, което, изглежда, ще бъде последното в историята им. За радост София се оказа спирка от това турне. Българските фенове на прогресив рок ветераните щяха да се докоснат до любимците си, може би, за последен път. За арена на събитието бе определена Зала 1 на НДК. Датата – 17.10.2018 г., сряда, начало – 20:00.
Малко преди предварително обявения час залата все още бе полупразна, но с течение на времето се понапълни и в началото на концерта вече бе достатъчно пълна. Интересно решение бе фоновата музика да бъде музика на изпълнителите за вечерта. Зад сцената бе разположена видео стена, на която се прожектираха различни визуализации и която също бе участник в спектакъла. Самата сцена бе така подредена, че създаваше усещането за домашен уют. На екрана бе визуализиран голям стар телевизор, по който вървяха черно-бели кадри, а над него се забелязваха старинен часовник и лавица с книги. В залата цареше ведра атмосфера и трепетно очакване на излизането на музикантите.
Около 20:05 ч. осветлението изгасна и един по един петимата заеха местата си. Последен на сцената се качи вездесъщият фронтмен Ian Anderson. Групата стартира ударно – с две парчета от първия албум “This Was” – “My Sunday Feeling” и “Love Story”. В тези моменти ясно си пролича, че лидерът Anderson ще бъде в основата на спектакъла. Истински шоумен, с присъщото му британско благородно излъчване, успя да задържи вниманието на зрителите до самия финал. Всъщност, не са много британците от онова поколение, които притежават респектираща благородна осанка. Такъв беше покойният Jon Lord, такъв е и Ian Anderson. Вродената му артистичност му позволяваше да снове по сцената, изпълнявайки различни пируети, докато свири на флейтата. Емблематичният инструмент, превърнал се в запазена марка за групата и нейният фронтмен, почти не се отделяше от ръцете му. Освен флейтата, Anderson използва и хармоника, и малка акустична китара. Гласът му може да не е от най-изявените в жанра, но не го предаде до края. Самият вокалист се постара да даде най-доброто от себе си, раздаваше се до последно, въпреки достолепната си възраст. Колегите му не останаха по-назад, всеки се раздаваше до край, следвайки поведението на водача си. Групата демонстрира отлична сработка, хъс и синхрон и действаше като добре смазана машина. Песните вървяха една след друга, без излишно разтакаване, представяни по уникален начин, който включваше и послания от бивши членове на бандата и именити музиканти, като Joe Bonnamassa, Tony Iommi (свирил за кратко в JETHRO TULL), Joe Elliott, Steve Harris, Slash, излъчени на видео стената.. Музиката на групата представлява прогресив рок с елементи на хард рок и фолк рок, но е направена толкова съвършено, че човек не може да откъсне съзнанието си, докато я слуша. За това усещане допринесе и перфектното озвучаване – и като сила на звука, и като чистота. Всеки инструмент се чуваше, микрофоните работеха. Общо взето, групата ни разходи из дискографията си, като чухме парчета предимно от 60-тарските и 70-тарските албуми. Самият спектакъл бе разделен на две части и след края на последното парче за първата част “Thick As A Brick” последва 15-20-минутна пауза. Публиката използва почивката, за да излезе от залата, да разгледа щанда с артикули, щедро разположен срещу централния вход, или просто да се поразтъпче.
Втората част също започна динамично, групата нито за миг не намали енергията, концентрацията и себераздаването си. Концертът си вървеше на един дъх, песните се редяха една след друга, и ето, че дойде време за кулминацията. А тя безспорно бе най-разпознаваемото парче на JETHRO TULL – “Aqualung”, посрещнато възторжено от присъстващите, с което завърши основната част от програмата. След края му в залата настъпи тъмнина, а музикантите без излишни приказки излязоха. За да се върнат секунди по-късно и да забият последната песен за вечерта – не по-малко популярната “Locomotive Breath”. Тук обаче настъпи най-сериозният гаф на шоуто – микрофонът на певеца не проработи, но Anderson се измъкна изключително професионално, използвайки… флейтата, отказвайки предложения му друг микрофон. Изявата приключи с бурни аплодисменти и овации от страна на публиката и общ поклон на бандата, с което приказката доби завършен вид.
Вълшебно изживяване – така може да се опише накратко концертът на JETHRO TULL. Едно от знаковите събития в концертния живот на страната представи на посетилите го незабравимо шоу и магическо усещане. В публиката преобладаваха предимно почитатели на средна и над средната възраст, както и някои знаменити български музиканти, но имаше и много млади зрители. Всеки от тях ще отнесе със себе си приятния спомен от един неповторим спектакъл, доставил удоволствие на сетивата в най-пълна степен.