Dreams. Illusions. Obsessions. OBSIDIAN SEA

Има неща, в които се влюбваш от пръв поглед. Виждаш ги, чуваш ги, усещаш ги и знаеш, че са твоето нещо. Внезапна магия. Има и едни други, за които пък трябва време. Правилното време. Или обстановка. Obsidian Sea за мен са от вторите.

Първият път когато се срещнах с тях, беше миналата година, когато подгряваха UFOMAMMUT. И съвсем честно си признавам, че не бях очарована. Oт тогава е минала повече от година. Слушала съм ги на още няколко концерта, а те пък имат още един албум.

И ето ме сега, на представянето на втория им запис – „Dreams. Illusions. Obsessions“. Този път напълно съм се предала. Сладко съм се отпуснала в полусън, Антон е до мен, отляво, и ми шепти.

„No dust, no light waves of the stone
But all the sea that thou
Behold’s the tomb of ours
For we perished in our dream
And in some unknown place
Our bones are left to moulder now
And the falling stars alone know them to tell“

От дясната ми страна е седнал Ивайло и с елегантни движения ми налива отрова капка по капка. Усещам прегръдката на музиката и нощта, кара ме да танцувам в омай. Някъде отзад се чуват удари. С усмивка Боби копае гроба ми. Загивам по най-красвия начин и няма какво да направя, освен да ги следвам. Обреченост.

Obsidian Sea също ни разходиха през творчеството си от „Between Two Deserts“ от времето, когато групата се състоеше само от двама, Божидар и Антон. За моя жалoст, напълно изчерпан откъм количество.
Вдъхновени най-вече от традиционната, италианската дуум сцена, момчетата ни представиха блестящ кавър по „Blind Men and Occult Forces“ на Black Hole. Кавър, който дотолкова се вписва както в звученето на първия, така и в това на втория им албум, че бих го взела за техен, ако не знаех.

„Dreams. Illusions. Obsessions“ на живо звучи още по-красиво, съвършено дори.Отпуска те и те завлича по течението на собствените ти мисли. Прегръща те и топли, опиянява и обсебва. И всъщност звучи уникално за българската сцена.

Албумът е записан благодарение на Кирил Петрушев – Bus-t и Симеон Панов, а дизайна на обложката е дело на талантливата Дора „Jеy“ Иванова.
Много, много силно препоръчвам сдобиване с поне едно копие!

Финалът на събитието сякаш беше подготовка за това, което предстои от тук нататък, защото чухме едно от най-новите им парчета. Без име е, но мисля, че вече го обичам! 🙂