DIRE STRAITS LEGACY в София – един предизвестен малък празник

Dire Straits са сред шепата класически банди, които България не успя да види в залеза на кариерата им. Просто защото Dire Straits сложиха край, когато бяха на върха – след гигантското турне в подкрепа на албума On Every Street през 1991-92. Двата софийски лайва на Mark Knopfler от 2008 и 2013 пък акцентираха върху соловия му материал. Което означава, че дори без големия Mark успехът на Dire Straits Legacy на българска територия беше предизвестен. А легитимност на DSL дадоха четирима бивши члена на класиците, които някак си успяха да я  измъкнат от категорията на типичните кавър групи.

Dire Straits Legacy е проект на клавириста Alan Clark, който се присъединява към Straits навреме за записите на монументалните албуми Love Over Gold, Brothers in Arms и On Every Street. Освен това свири на всички турнета от 1980 до самия край на бандата. Другите големи имена, които видяхме в понеделник, са убийственият китарист Phil Palmer, делил сцена с Dire Straits и Eric Clapton в началото на 90-те, и саксофонистът Mel Collins, свирил с прогресив колосите King Crimson в началото на 70-те и участвал в Alchemy – първото лайв издание на Straits точно преди 40 години. Перкусионистът Danny Cummings също е член на класиците в последните години на съществуването им. Предвождани от италианеца Marco Caviglia, нагърбен с най-отговорната и неблагодарна задача – да замества неподражаемия Knopfler, Dire Straits Legacy дадоха на понапълнилата НДК публика точно това, за което беше дошла – два часа от най-великите постижения на една от най-успешните групи на осемдесетте.

Private Investigations, Walk of Life, Tunnel of Love, Rome and Juliet… Откриващият квартет звучи като best of подборка, но това може да се каже и за остатъка от вечерта. Настроението в Зала 1 също беше достатъчно празнично, за да не се забележи голямата празнина с формата на Mark Knopfler, която италианският му полуадаш запълваше с променлив успех. Водещи за наистина приятното преживяване бяха адекватният звук, близките до оригиналите аранжименти и непреходното качество на композициите, озвучили огромна част от животите на всички присъстващи. А класата на старите кримки Clark, Palmer и Collins сама по себе си беше достатъчна, за да освежат до болка познатите парчета. В хитовия сетлист все пак изпъкнаха като относително изненадващи няколко парчета – Once Upon a Time in the West, On Every Street, Setting Me Up и близо 15-минутното Telegraph Road. Също толкова епичен беше и завършекът на редовния сет – химнът Sultans of Swing, а бисът, очаквано, вдигна всички на крака с трио от епохалния Bothers in Arms – Money for Nothing, едноименното парче и финалът So Far Away.

За финал – равносметката: въпреки отсъствието на Mark Knopfler, музиката му превърна една нормална софийска понеделник вечер в малък празник за феновете на Dire Straits. Да, DSL не са Dire Straits, но не са и поредната кавър банда или холограма. А през 2024 вече трябва да сме свикнали да оценяваме и малките радости и празници, нали така?

Снимки – в нашата галерия. Фотограф – Михаела Йовчева.

Автор: Kras