Ден първи: Loud Festival 2012 през погледа и смесените чувства на феновете

Новината за провеждането на подобен фестивал разбуди любопитството на огромна част от българската метъл общност, а всички медии гръмнаха, така че съвсем скоро Loud Festival се превърна в едно от най-големите музикални събития за годината дори още преди да се е провел. Подборът на групите беше благоприятен за феновете на всякакви стилове, така че през двата дни можехме да срещнем както дантелени рокли и платформи, така и елеци с нашивки и бели кецове. За място бе обявен паркът на Летище София, което моментално предизвика притеснения относно пътя до и от летището, и особено фактът, че градския транспорт работи само до 24:00ч. Дни преди феста научихме и всички подробности около организацията, а именно къмпинг, караоке, мърчандайз, срещи с групите, храна и напитки на корем, и най-голямото успокоение – удобен транспорт до града през цялата нощ, предназначен специално за посетителите. Какви промени претърпя този иначе перфектен план, ще научите измежду редовете на репортажите по-долу.

Ден първи: W.A.S.P., Symphony X, Behemoth, Lacuna Coil, Tristania

MinorHeaven ( Кристина ):
TRISTANIA
След като ни напече слънце, видяхме се с любимите си групи и метъл дружината се събра, беше време да се наредим зад загражденията в очакване да заемем централно място пред сцената. Като за тренировка на най-нетърпеливите имаше фалстарт, който не след дълго бе заменен и с истинския вече старт за надпреварата до оградите. За наша изненада имаше и малко препятствие. Кал. Но това не ни попречи! Малко трудно за вярване, но е факт, че първата група за „Loud Festival 2012“ – Tristania, излезе точно в 17:00 и началото на една обещаваща вечер бе поставено. Откриването на фестивала започна с известната песен на норвежците „Year of the Rat“.  За моя изненада, новата вокалистка, италианката Mariangela Demurtas, не се справя никак зле. Последваха „Beyond the Veil“ и „Down“ от втория албум на бандата. Неясният звук бе компенсиран от енергичното поведение на Mariangela. До края на сета чухме парчета от последния албум на Tristania и след като слязоха от сцената, оставиха след себе си едно доста приятно настроение в публиката.

Сетлист на Tristania

Феновете

1. Yеar of thе Rat
2. Beyond the Veil
3. Down
4. Shadowman
5. The Shining Path
6. Tender Trip n Earth
7. Exile

LACUNA COIL
Скоро след излизането на албума „Dark Adrenaline“,  дойде време да ни посетят за пръв път и италианците Lacuna Coil, към които интересът бе доста голям. Именно с парче от новия албум „I Don’t Believe in Tomorrow“ излязоха на сцената с характерните за тях тъмни облекла. Естествено, мъжките, но и женските погледи бяха приковани от Cristina Scabbia. Въпреки че имаше проблеми със звука, италианците определено възхитиха феновете си, а и спечелиха нови такива. Сетът представляваше смесица от новия албум и веднага след това запратиха публиката в небето с невероятните „Heaven’s a Lie“ и “ Our Truth“. Cristina и Marco не спираха да се закачат с публиката, а традиционната за почти всеки концерт игра с разпяването завърши с част от песен на Lady Gaga. „I can’t believe you did it!“ – бяха думите на фронт дамата, след което отново се завърнаха към размазващия си сетлист. След като обещаха да се върнат отново в България, довършиха публиката със „Spellbound“. Дано наистина ни посетят отново, защото определено участието им на „Loud Festival 2012“ бе завладяващо, макар и само за един час.

Сетлист на Lacuna Coil
1. I Dоn’t Believe in Tomorrow
2. I Won’t Tell You
3. Kill the Light
4. Heaven’s a Lie
5. Our Truth
6. In Visible Light
7. Swamped
8. Trip the Darkness
9. Spellbound
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Определено Криси е права – момичетата също се нагледахме на красивите фронт дами на двете банди, но добре, че поне е слушала внимателно, защото из моята глава вече се въртяха блекариите на Behemoth. Които се появиха на сцената точно навреме и напълно смениха настроението с мрачното си присъствие. Абстрахирайки се от дневната светлина, спектакълът на поляците със сигурност ще остави огромен отпечатък в спомените,( а може би и в психиката) на зрителите. Началото на концерта бе поставено с “ Ov Fire and the Void “ от последния албум “ Evangelion “, чиято обложка бе сложена във внушителни размери за фон на сцената.

Evangelion artwork

Проблемите със звука продължаваха да се усещат, но това по никакъв начин не спря феновете от предните редици да заформят пого под смазващите звуци, носещи се от сцената. Не им попречи и получилата се от дъжда кочинка, защото на поляната не бе сложено никакво покритие. След “ Demigod “ получихме изненада – неочакваното изпълнение на “ Moonspell Rites “ от първото EP на групата – “ And The Forests Dream Eternally “. А изненада беше, защото Behemoth отдавна са изоставили блек звученето си и рядко изпълняват нещо от този им първи период, но за мнозина той си остава твърде важен и обичан, така че българската публика извади късмет. Сетлистът бе подбран като за кратко изпълнение, а именно предимно с най-харесваните от феновете парчета като “ Conquer All” и “ Slaves Shall Serve “.  Групата се бе подготвила с перфектния си обичаен сценичен вид, който със сигурност подсилва изпълненията им, оставя с отворени усти тези, които за първи път ги виждат, разплаква деца и разлайва кучета… Така де, по-точно сякаш станахме свидетели на жестоките им клипове – Nergal сложи трънения венец, а кръвта потече по лицето му. По-късно видяхме и зловещата маска от фотосесията за последния албум. “ Lucifer “ бе страхотен завършек и за момент ни остави в полутрансово и безтегловно състояние, настръхнали от черната силата, която ни прехвърли четворката.

Behemoth

Сетлист на Behemoth
1. Оv Fire and the Void
2. Demigod
3. Moonspell Rites
4. Conquer All
5. The Thousand Plagues I Witness
6. Alas, Lord Is Upon Me
7. The Seed ov I
8. At the Left Hand ov God
9. Slaves Shall Serve
10. Chant for Eschaton 2000
11. 23 (The Youth Manifesto)
12. Lucifer

И за кратко отново предавам думата на MinorHeaven:
Symphony X
След ефектното шоу на Behemoth, от което останах приятно изненада, макар че не си падам точно по този тип музика, дойде време  за американските прогресив метъли Symphony X, които стъпиха за пръв път на българска земя. Шоуто им започна с 11-минутната  „Iconoclast“ и още от самото начало си пролича, че публиката е готова за тях, а те са готови да ни оставят без дъх.

Symphony X

Russell Allen не спираше да се радва на публиката и определено предаде от ентусиазма си на феновете. Във всяко отношение е страхотен фронтмен с невероятни гласови възможности. Като че ли за един миг вече бяха на 5-тата си песен от миналогодишния им албум „Iconoclast“ и, макар че (да си го признаем) озвучаването не бе блестящо, членовете на групата направиха всичко възможно заредената с метъл нощ да продължи. Няма и смисъл да описвам на какво космическо ниво са музикантите – те сами го показаха. Около 30-тина минути след началото на шоуто им, г-н Allen отправи кратка реч към феновете си с думите : „Without you, the fans, we are nothing!’ – и ни поднесе красивата „When All Is Lost“. Последва връщане 10 години назад с Inferno (Unleash The Fire)“, с което показаха, че са сложили край на чувствителните речи и се задава една буря от рифове и невероятни парчета. Michael Romeo едва не подпали грифа на китарата си в изпълнението на „The Divine Wings Of Tragedy“ и  „Of Sins and Shadows“, и ни пожелаха лека нощ. На феновете не им беше достатъчно и след няколко минути момчетата отново бяха на сцената. Като за финал ни поднесоха песни от албума им „Paradise Lost“ и закриха шоуто с легендарната „Set the World on Fire „, която беше точният завършек на участието за Symphony X на фестивала.

Сетлист на Symphony X
1. Icоnoclast
2. The End of Innocence
3. Dehumanized
4. Electric Messiah
5. When All is Lost
6. Inferno (Unleash The Fire)
7. Of Sins and Shadows
Бис:
8. Eve Of Seduction
9. The Serpent’s Kiss
10. Set the World on Fire
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Symphony X може би бяха последната капка от търпението на хората, които с огромно нетърпение очакваха да се пренесат в онези одлскул глемърски години на луд купон, топирани коси и леопардови гащи. Към 23:30ч. екраните на сцената светнаха и W.A.S.P.  заподскачаха заедно с публиката под звуците на “ On your knees “. Ако сте очаквали по-различен сетлист от последния им концерт в София през 2010-та, то искрено ви съчувствам, защото всичко беше на около 99% същото. Бяха подбрани най-известните парчета на бандата, а двете малки видеостени излъчваха напълно същия стар монтаж с клипове на бандата и стари хорър класики. За някои това беше разочарование, но истината е, че група като W.A.S.P. винаги ще бъде горещо посрещана, така че публиката бе достатъчно примерна и непрекъснато пееше и ръкопляскаше.  Дойде и времето, в което двойките се сближават и се гледат влюбено, защото не пропуснахме да чуем и изпълненията на “ The Idol “ и “ Heaven’s Hung In Black “. Друга важна новина е, че явно Blackie Lawless се е превърнал в беквокал на собствената си банда, а доста голяма част от партиите му са поети от китариста и басиста на групата. Простете за сквернословието, но всички икони рано или късно залязват, и този момент вече е настъпил за скъпия ни Blackie. Гласът му падаше постоянно, правеше доста големи почивки в опит след тях да вземе подходящите височини, но, за съжаление, повечето пъти не успяваше. Но дори това не попречи на публиката да се забавлява максимално, а можем да допуснем и че ушите им вече са били позапълнени с калта от тресавището. Независимо каква е точната истина, налице е това, че бандата изпълни сета си емоционално, и като цяло хубавият завършек на вечерта за около 3000 души, които се раздадоха за любимците си и на които тепърва им предстоеше същинското меле от следващия ден.

Сетлист на W.A.S.P.
1. Оn Your Knees
2. The Real Me
3. L.O.V.E. Machine
4. Crazy
5. Wild Child
6. Hellion / I Don’t Need No Doctor / Scream Until You Like It
7. Babylon’s Burning
8. The Idol
9. I Wanna Be Somebody
Бис:
10. Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)
11. Heaven’s Hung in Black
12. Blind in Texas

Организацията на първия ден предизвика множество негативи сред голяма част от посетителите. Едва ли на някого му е било приятно приятно да тъне в кал до шия, въпреки че имаше и хора, които го намираха за забавно. Да не говорим, че за пътуващите от други градове и за тези, решили да останат в къпмпинга, мръсотията сигурно е била същински кошмар. Друг изтъкнат от хората недостатък бяха твърде големите опашки пред единствения пункт за храна и накрая се оказа, че вместо всички хора да гледат концертите, през цялото време стотици бяха разпръснати из целия парк, чакайки за бира и кебапчета. След финала на концертите пък на спирката за автобуса вече чакаха 300-400 човека, които се натъпкаха в единствения пътуващ такъв, а за останалите оставаше да чакат още половин час. Всъщност сами можете да сметнете колко прави 3000 делено на 300 и колко много са чакали тези, които не са се доредили рано до превоз. С надеждата за по-добра организираност, се прехвърляме на Втория ден с участието на SLAYER, Annihilator, Soulfly, Meshuggah и Asphyx.

Скоро очаквайте репортаж и от втория фестивален ден, а както и снимки на всички участници в галерията на Metal Hangar 18.