Безсънни нощи и безкрайни емоции на Brutal Assault Vol.16 – ден втори

Hatecrew: Вторият ден станах рано, за да се приготвя за Excrementory Grindfuckers, определено са банда, която трябва да се види наживо. Адските веселяци, грайнд кавъри на песни от 80-те. Единият вокалист, който свири и на тромпет, и на клавир, се беше облякал с леопардов панатлон и потник, правеше движения с явен сексуален подтекст, докато се мяткаше наляво-надясно по сцената. Трима човека от бандата учавстваха във вокалните партии – въпросният ‘леопард’ с напеви, един грайнд вокалист, а китариста се справяше добре с гроул-а. Много разнообразна музика и много интересни музиканти. Определно бих посетила отново техен концерт, заради шоуто. Успя да се завърти доста мощен съркъл пит.

Silhouette: Грайндфакърите наистина бяха страшни веселяци. В десет часа сутринта, след тежка вечер, определено могат да подействат доста разбуждащо и да докарат ефекта на чаша кафе. През цялото време хората хвърляха рула с тоалетна хартия, а едно дори успя да събори стойката на единия микрофон. Само ми се искаше да изсвирят и Grindcore Joе, но уви.. Въпреки това поне завършиха с култовата The Final Grinddown, на която вместо да заформят съркъл пит, феновете се отдадоха на доста странни танци.

Hatecrew: След тях на другата сцена се появиха Cannabis Corpse. Вокалистът Weedgrinder излезе тътрейки се, хвана микрофона и изкрещя: “Are you fuckin’ stoned?”
От пубиката се чуха няколко вика: „Yeah” – за 10:30 сутринта си беше направо геройство вече да си се напушил. В интерес на истината, ги слушам за първи път. Не ми харесваше името им, затова и бях скептично настроена към тях. Но се изкефих адски много на музиката. Щом запомних как изглеждат и успях да ги разпозная в тълпата от фенове и да се снимам с тях, определно съм ги оценила. Това им е хубавото на подобни фестивали, че понякога ти се случва да чуеш някоя банда, която не си и предполагал, че ще ти хареса, но факт е, че тези Cannabis Corpse си заслужават. Участието им на Brutal Assault Vol.16 бе част от европейското им турне, което ще мине през Германия, Финландия, дори и Русия. Свързано е и с представянето на новият им албум „Beneath Grow Lights Thou Shalt Rise”, от който успяхме да чуем доста парчета. Надявам се скоро да се появи и ревю в MetalHangar18.

Silhouette: След Cannabis Corpse имах около два часа да си взема един душ, но въпреки това без малко да изпусна първата песен на Debustrol. Udoli Hadu! Не мога да отрека, че те са една от адски любимите ми групи и честно да си призная никога не съм очаквала, че ще имам възможността да ги гледам на живо. Само ако Exodus не свириха също в петък, щяха да са ми абсолютните фаворитите за деня. За тях се бяха събрали много хора и още от началото се заформи доста голям съркълпит, който не спря до самия край, а фактът, че всички пеехме песните с тях, може само да ме радва. Свириха основно от любимия Neuropatolog – Protest, Antikrist, Vyznani smrti, Krvava Prace, само култови песни. Жалко единствено, че не изпълниха „как-си-русе”, т.е. Deziluze. Който ги слуша, няма как да не е забелязал, че точно това се чува – „как-си-русе, неконечна, как-си-русе”. Шегата настрана, обаче това щеше да е не само като личен поздрав за мен, а и душевен оргазъм с продължителност около 4 минути, а можеше дори и повече, ако беше последвана и от Svеt co zatoci s tebou. Тридесет и петте минути, които им бяха отделени, бяха почти перфектно запълнени, но въпреки това всички искахме още. Няколко бири и две банди по-късно дойде време и за Scar Symmetry. Честно да си призная, тях ги гледах само от интерес. Банди, които редуват чисти вокали с ръмжене, никога не са ме привличани особено, а да не говорим, че става въпрос за мелодичен шведски дет метъл, тип In Flames. Въпреки това останах приятно изненадана – на живо ми харесаха досто повече, отколкото на запис, а и не мога да отрека, че двамата вокалисти стояха доста добре на сцената. След тях имаше бягане до съседната сцена, където почти веднага започнаха Hail Of Bullets. Усещането, което Martin Van Drunen събуди предния ден с Asphyx, отново избухна с пълна сила. Изпълнението им беше перфектно и не мисля, че имаше човек, който да не оцени това. Комбинацията от прекрасно изсвирен дет метъл с внимателно подбран сетлист от песни и от двата албума направи изпълнението им абсолютно уникално. За съжаление обаче свърши твърде бързо. Надявам се някой ден да дойдат в България и да имам възможността да ги гледам на самостоятелен концерт, защото това е група, която определено си заслужава.

Hail of Bullets

Operation Z

General Winter

Full Scale War

Advancing Once More

Tokyo Napalm Holocaust

Kamikaze

Ordered Eastward

Бягането се повтори отново, този път за Decapitated. Много е трудно, когато бандите, които искаш да гледаш са една след друга, но пък от друга стана така не се губи време. Още с първата си песен Decapitated удариха публиката със здрав техничен дет метъл. Свириха главно от последния си албум, по който има какво още да се желае, но пък за сметка на това не пропуснаха култовата Spheres of Madness и бяха абсолютно брутални. Kerim Lechner беше безкомпромисен, щом си там, значи ще си между чука и наковалнята. От целия фестивал може би те са ми най-любимата дет метъл група и има защо. Очаквам да направят такова култово шоу и тук, а най-хубавото е, че ще е за повече от 40 минути.

Decapitated

Day 69

Pest

United

Mother War

Carnival is Forever

Spheres of Madness

След Decapitated се бях нагласила да гледам и Atheist, но за съжаление се оказа, че са отпаданали. Това, разбира се, си имаше и добрите страни – малко почивка никога не е излишна, особено ако следващата банда, която мислиш да гледаш са Exodus.

Hatecrew: The Exploited са си Exploited! Всеки, който слуша пънк, знае за какво става въпрос на техни концерти. Мощен въргал, разбити колене, глави, яко бой в съркъл пит-а. Пънкария, както се казва. Fuck the System отвсякъде, раздвижване на старите пънкарски кокали и малко свежест след Kypck, които не звучаха зле, но определно идват малко в повече, особено в адската жега, да те нападнат и тежки мисли…
Имах голямото желание да гледам Atheist, но за съжаление, сетът им беше отменен. Затова се включих отново за Katatonia, депресията от отсъствието на Atheist се засили още повече. Katatonia са страхотна банда, пускам си ги доста често . Въпреки, че не покриват нито един от ‘моите’ стилове. Но смятам, музиката им не е за концертни изпълнения или поне не за такъв тип фестивали. Естествено имаше адски много фенове, които ги подкрепяха, но това е стил, който аз, лично, предпочитам да си слушам вкъщи, на спокойстиве. Докато бях пред сцената на Katatоnia на Brutal Assault, просто сстоях със скръстени ръце, загледана в плаката зад тях и се дразнех на хората, които ме бутаха и си говорехa до мен. Разсейвах се и не можех да се изкефя докрай, иначе те свириха добре и то едни от любимите ми парчета като Nephilim, Forsaker и For My Demons. Ето и сет –листа им този ден:

Katatonia

Nephilim
Soil’s Song
Liberation
Day and Then the Shade
For My Demons
The Future Of Speech
Ghost of the Sun
July
Forsaker

Silhouette: След депресията на Katatonia най-сетне дойде време за Exodus. Thrash Till Death 2008 ми беше първия голям траш концерт и поради тази причина очаквах много от тях – не само да направят невероятно шоу, а и връщане на много приятни спомени от тогава. И го получих. Траш метъл в пълния му блясък. Истинско клане пред сцената и този път и аз бях част от него.  Имаше брутален съркълпит, много краудсърфинг и разбира се wall of death. За мен Exodus направиха един от най-добрите концерти на Brutal-а. Няма такава енергия просто. Имаше хора, които бяха в целите в кръв и пак продължаваха, дори още по-настървено. Въпреки че свириха повече от Exhibit A и B, не пропуснаха и старите класики. По време на Bonded By Blood цялата публика крещеше заедно с Rob Dukes, че “metal takes its price” и в крайна сметка наистина си беше така. Единственото жалко бе, че не изсвириха A Lesson in Violence, а така исках па да я чуя на живо. И въпреки това пак си беше пълна касапница. Точно така трябва да изглежда един метъл концерт. Изпълнен с поразителна енергия.

Exodus

The Ballad of Leonard and Charles

Beyond the Pale

Iconoclasm

Blacklist

War Is My Shepherd

Bonded By Blood

The Toxic Waltz

Strike Of The Beast
Hatecrew: Иииии най-накрая в 22:10 дойде моментът, за когото живеех цяла година. SATYRICON! Преди да започна с детайлното описване, ще кажа само, че който не е гледал тази банда наживо, много е изпуснал. Satyr излезе на сцената в целия си блясък. Има хора с толкова величествена осанка и с такова сценично присъствие, че ти се разтреперват краката още преди да са започнали да правят каквото и да било. Успях да се набутам почти най-отпред и през целия концерт не позволих да ме изместят и за минута от идеалната позиция, дори ми се наложи да бия няколко лакъта и да издърпам на нечия раста, за да схванат, че АЗ от там няма да мръдна. Гледах право в Satyr през цялото време, уникален е, енергията, с която заля публиката ни остави без дъх. Повечето хора не куфееха, а седяха с отворени усти пред тези гиганти. Парчетата бяха селектирани така, че да има по едно от всеки албум. Започна се с Walk the Path of Sorrow, като от Now, Diabolical изпяха три или четери песни. А най-големия фурор в публиката настана, когато се чуха фамфарите на Hvite Krists Død от ( поне за мен) най-великия албум The Shadowthrone. Ръцете ми се разтрепераха, звукът ме обгръщаше изцяло. Добре, че едно мило момче на име Kendy правеше снимки през цялото време с моя апарат. ( Снимките на Motorhead са любезно предоставени от него). Аз не бях в състояние да извършвам каквито и да било движения, след което се продължи с The Pentagram Burns, естествено. Сетът им беше към своя край и малко бях започнала да се отчайвам, че ще чуя Mother North наживо, когато забиха 2 акорда и всички млъкнаха. Щях да полудея, знаех тези акорди и с цялата сила на гласа си просто започнах да крещя с „на-на”  главната мелодия, след което ме последваха още 4-5 човека, докато не станахме около 30. Тогава Satyr махна с ръка и насочи микрофона към нас, наистина имах чувството и знаех, че аз съм предизвикала тази вълна от тананикаща хора. Satyr клатеше одобрително главата си в такт с нашето изпълнение. Дори и в момента, когато пиша репортажа си, настръхвам при мисълта, какво ми се случи на Brutal Assault тази година. За първи път усетих, какво е да имаш чувството, че ще припаднеш. Винаги съм се чудела как тези хора припадат по концерти, мислела съм си, че е от липса на въздух, но не е. Екзалтирането и еуфорията идва в повече, имаш чувството, че ще ти се пръсне главата и просто неусетно изключваш и залиташ назад. Хванаха ме!
Satyricon

Walk the Path of Sorrow
The Wolfpack
Now, Diabolical
Black Crow on a Tombstone
K.I.N.G.

Hvite Krists Død
The Pentagram Burns
Fuel for Hatred
To the Mountains
Mother North

Разполагам и със сет –лист на Cathedral, които гледах отстрани, добра банда са, но не съм запозната с творчеството им, затова и не проявих интерес, а и нямах сили да ги гледам в детайли.
Cathedral
Vampire Sun
Enter the Worms
Soul Sacrifice
Midnight Mountain
Cosmic Funeral
Ebony Tears
Ride
Hopkins (Witchfinder General)

 

Silhouette: Последни за мен бяха Dew-Scented. Този път имаше само кротко гледане, въпреки че немския траш си ми е слабост, обаче след такъв ден в 2 през нощта не вярвам много хора да имат сили за още. Въпреки това се беше събрала стабилна публика пред сцената. Германците свириха с изненадваща енергия, имайки предвид колко часа беше и постоянно насърчаваха хората за голям купон. Изпълнението им беше перфектно, звука  – също. Доста добър завършек на един доста изморителен ден.

Hatecrew: Последни за мен бяха и последните за вечерта Einherjer. В 3 без 15 през нощта вече едва се държах на краката си, но трябваше да видя поне 20 минути от сет-а им преди да умра от умора. Заваля и първият дъжд за този Brutal Assault, имаше много малко хора, но те свириха страхотно. Много исках да ги видя, отскоро се запалих по музиката им. Паган – викинг метъл, доста добър при това. Определно бяхме Far from North, макар че времето си беше подобно. Очаквайте скоро и ревю на новият им албум Norrøn, който ще излезе на 9 септември в Европа. Имах чувството, че отново съм на Рагнарок фест, след което Один ми заповяда да си легна, като ми намигна с единственото си око.

 

В галeрията ни със снимки от фестивала сме добавили и няколко на MOTORHEAD (любезно предоставени специално за нас от Kendas Tapetka Sadronik):


Motorhead
10 photos

  1. #1 написан от Coronero (преди 8 години)

    Нещо много се забави репортажа за третия ден :)

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото