ARCH ENEMY – War Eternal (2014)

Наострете ушите си и предразположете скептично настроените си души, защото “War eternal” тропа на вратата предупреждавайки: “this is f***ing war!” В тази битка са себедоказване няма победени. Освен може би онази част от хората, които или са разочаровани от чутото, или така или иначе никога не са харесвали/чували вокалите на Alissa.

Неизбежно е коментирането на рязката, неочаквана (но в крайна сметка сполучлива) промяна в състава на Arch Enemy. Много хора забравят за Johan, който държеше вокалите преди Angela да се превърне в емблема на бандата. И в един идол за много от нас – като вокалист, като жена (и като жена вокалист), като фитнес – мотиватор и пр. и пр. Редно е да уважим решението й да се оттегли и да вземем предвид факта, че точно тя е посочила избраницата си Alissa White-Gluz. Аз лично съм от онези, които знаеха за Alissa и способностите й и я харесваха ужасно много още преди смяната на посоката в Arch Enemy. Екстремните вокали на Alissa, съчетани с чистите такива, подкрепени визуално от безупречната й визия, са един супер пакет, от който едва ли някоя банда би се оплакала. Е, явно The Agonist са на друго мнение, но  като гледам, добре си се справят и без нея (:

Самата новина за нов албум ни надидгна на нокти; приетият радушно “Khaos Legions” (2011) остави незаличими емоционални и музикални преврати, с които Arch Enemy съвсем, ама съвсем трайно си стъпиха на мястото на съвременната метъл сцена. И дори да гледаме недоверчиво към синекосата дама, съмнявайки се в отреденото й място, предразсъдъците лека-полека започват да поддават след началото на “Never Forgive, Never Forget” и красивото музикално интро “Tempore Nihil Sanat”. Бариерите са окончателно свалени със забиването на супер „здравите“ “War Eternal” и “As The Pages Burn”. Китарите се надбягват, барабаните успяват да ги догонят, но запазената марка на бандата – мелодичността – и тук е константа. Точно онази специфична груба, мрачна (и прекрасна) мелодичност в музиката на Arch Enemy, контрастираща на още по-мрачните и сурови, безпощадни вокали, са онова, което ги прави специални и отличими в жанра.

Без значение дали ще сменят още пет вокалистки (а защо не и вокалисти?),  важното при този тип промени остават принципите; да запазят онова, което са градили дотогава. Списъкът с „низвергнатите“ музиканти заместители е безкраен. Радвам се, че Alissa не е част от него – така, както Angela не беше.
Знаем как Arch Enemy винаги са звучали по-„мъжки“ във вокално отношение, всички сме имали познати, на които сме пускали нещо тяхно, очаквайки реакция от сорта на: „ама това верно ли е жена?!“. Като че ли звученето в “War Eternal” е придобило една идея по-женствен вид (до колкото можем да говорим за такъв при екстремното пеене), и това изобщо не звучи ненамясто. В The Agonist Alissa успешно смесваше два типа вокали, каквато комбинация би звучала неестествено при Arch Enemy. Но пък кой знае, може да вземат да поекспериментират в бъдеще.

Оставяме настрана идеите за чисто пеене, за да се върнем обратно в месомелачката и вратотрошачката на “War Eternal”. “No More Regrets” среща малко по-бавни припеви в синхрон с главозамайващи китарни сола, които продължават да се сипят изпод пръстите на Michael и Nick в “You Will Know My Name” (чието начало впрочем удивително много напомня за “Hypnotize” на System Of A Down – или поне на нещо в техен стил) и кратката интерлюдия “Graveyard of Dreams”.  Обратно в реалността с един от пироните в програмата тази вечер, “Stolen Life”, рязко преливаща в звучащата отначало приказно- вълшебна “Time Is Black”. Представете си детска метъл песничка; закачлива мелодийка с необходимата доза бруталност, за да се превърне в подходяща само за определен тип луди хлапета. Подобно усещане ми създава и “Avalance”.
И ако все още има някакви карти за сваляне на масата, то последните парчета в албума предразполагат към това. Усеща се, че композицията привършва, но метълът продължава да се лее в изобилие – като за последно. Скоростта се увеличава, а с нея и адреналинът. “On And On” и “Down To Nothing” предвещават края на едно пътуване, последните стъпки от което поемаме под бавния марш на “Not Long For This World”.

Легионите се строяват, строяват и нас под звуците на митъл-химните. С черните флагове начело се отправяме на война, но водачът е нов и не сме наясно в каква посока ще поемем. Смелите се доверяват – къде сляпо-къде не – на синекосата принцеса. Тя не само не е детронирала своята предшественичка, но е коронована, носи тежка титла и товара на фронтдама в Arch Enemy, който не е лек.. И сякаш Alissa успява да се справи. Не е нова в бранша, но всякакви притеснения, редом с нашите, отпадат с всяка песен. Звученето на групата е запазено, че даже му е инжектирана свежа кръв, която допълнително модернизира онова, което стои зад възпротивната (поне за личните ми естетически предпочитания) обложка. Парчетата не звучат хаотично; нови са, но звучат познато – долавяме стари влияния, познати похвати и инструменти. Arch Enemy се завърнаха, готови да смазват и моделират под звуците на нотите. И специално всеки, който посмее да се усъмни в комбината на петимата от запаса. А те май доста успешно разбиха предразсъдъците на българите на 25.05, когато разтърсиха сцената на Mixtape 5 в София.

8/10

„War Eternal“ излиза на 09.06 чрез Century Media.