Ancient – 20th years ago… Продължението

Този, хм, репортаж ще излезе малко от границите на репортажа. Още повече, че за много хора този концерт беше като връщане назад във времето и може би лична равносметка. Искате ли интересна статистика от това събитие?! Средната възраст на присъстващите беше 50 години… Не, ние не остаряваме, но това сакрално според Кабала число говори само по себе си за отдадеността, която имаме към това изкуство, зародило се и появило се като блудният син на метъл музиката. Достатъчно бунтарски и провокативен, за да се вторачват във всеки детайл и всичко случващо се около музикантите и сцените. Четвърт век по-късно мощта, зарядът, пламъка и страстта са тук и помитат със същата сила, но мъдростта и смирението някак са уравновесили тези опустошителни енергии. Канализирали са ги в нещо още по-красиво. В неподвластни на времето приятелства.

И тук ще ви споделя една теория, за която синът ми ми разказа. Теорията за „третото място“. Особено сега около Ковид безумието (кога ли ще се отървем от необходимостта да го споменаваме?!) е станала много популярна. Обикновено през живота си човек си обособява няколко относително постоянни места, където пребивава и се чувства добре. Превръща ги в свои убежища, създава си свои общности около тези места и каквото още там се сетите свързано с нашето мирно, комфортно съществуване. Първото място, разбира се е домът ни. Второто място е работното ни място (колкото и да не ни се иска, там прекаррваме 1/3 от живота си, че и повече). Третото място, обаче е интересно. Това е мястото, където човек си е създал своята истинска общност. Където се среща с приятели, съмишленици, споделя с тях общите си страсти и свободното си време. Това може да е кварталната кръчма, дискотеката, пейката в парка, където отиваме за по бира или в нашия случай – клубът, който ни събира за поредния концерт.

Благодарение на пандемията и интернет „третото място“ е на път да изчезне, но нашето поколение все още пази традицията на „третото място“ и на 16 март вечерта това е клуб При Черепите – OldSkulls Club. Въпреки все още не достатъчно приятелски настроеното време за парти на (полу)открито, малко хлад няма да уплаши никой държащ на себе си блек метъл фен. Клубът започва да се запълва, на сцената тече саунд чек, а първата група в афиша е Historian. Както правят саунд чек, така продължават със сета си, което малко ни изненада. Споглеждаме се с хората около мен с въпроса: „Започнахме ли?!“. Ники Велев е на българската блек метъл сцена от цяла вечност. Още помня репетиционните в началото на ’90-те и ентусиазма, с който правеха всичко. „Малката Норвегия“ даде добри групи и качествена музика на българската екстремна сцена. И тази вечер Велев и колегите му изпълняват сета си със същата методичност, вглъбеност и отдаденост. А вечерта му поднася приятни спомени (по-любопитните могат да надникнат в профила му). Цели 20+ години. Очевидно понякога нещата се повтарят и изпуснатите мигове могат да бъдат уловени или изживени, но да си го кажем като хора вече с опит – не разчитайте много на това.

Тук пък ще вметна свои спомени. Ambroz от нашата съседка Северна Македония са свирили няколко пъти в България, отделно членове на групата са посещавали много блек метъл концерти на наша земя, но след второто им гостуване на фестивала Autumn Souls Of Sofia преди седем години все се разминавахме с тях да ги видя отново на сцена. Помня ги като диви младоци, които разсмиваха всички и около тях постоянно имаше огромна компания. Тази вечер, обаче виждам едни пораснали хора със сериозни професии и грижещи се за семейства. Представянето им е истинско удоволствие за мен. Ambroz спокойно могат да претендират за място сред най-добрите в жанра. „Monuments Оf Тhe Deceived“, вторият им албум, който излезе в края на миналата година и сет, от който чухме е представен много професионално. Всичко е изпипано до детайл, брандирана сцена, красив мърч (с дизайните на вокала Thy Infernium), звукът и сценичното присъствие граничат с перфекционизъм. Хубаво е когато една група те изненада по такъв начин и усещаш, че влага не само време и пари, но и душа в това, което прави. Едва ли имаше някой тази вечер, който да не хареса Ambroz.

След въздействащото изпълнение на нашите съседи е ред на първия хедлайнер за вечерта Serpentine Creation. И това, че ги наричам легендарна група съвсем не е преувеличение. Част от живата история на нашата блек метъл сцена, сцена която сякаш работи в посока самоунищожение, а не възраждане. Serpentine Creation са група, която през годините запазва стабилна и постоянна маса от фенове, които са готови и на Луната да отидат, за да ги подкрепят. Представянето им е нахъсано и завладяващо. Онзи демоничен дух на добрия, стар класически блек метъл започва да витае във въздуха. Пространството се насища с плътната, мрачна, мистична атмосфера, която можеш да усетиш само на блек метъл концерт. Serpentine Creation изпълняват своите класики, които са станали любими на всички. „The Picture Оf The Great Apocalypse“, „The Fiery Winds Оf Armageddon“, „Anti Religion“, а завършекът им с „Ave Eva“ поставя началото на едно кресчендо, което тепърва ще катерим с техни величества Zel (Aphazel), Lord Kaiaphas и компания.

Ancient са група, с която сигурна съм всеки има история за разказване, затова ще ви спестя статистиката. Било кога, къде и как ги е чул за първи път, откъде си е купил култовия албум, който представяха или нещо друго. И аз имам забавна история свързана с „The Cainian Chronicle“, но няма да разводнявам репортажа. Да чуеш на живо любимите си песни, които едва ли не са те направили това, което си като музикални предпочитания, убеждения, светоглед… Безценно! Не мислите ли?! И започвам да вярвам, че понякога времето все пак има свойството да спре и даден момент да се пренесе в друг отрязък. Да ни даде възможност да се видим отново в лудите си години, когато градяхме една субкултура и се борехме да и отредим достойно място под Слънцето. И тя се оказа толкова корава, че удържа на всичко и след повече от 2 десетилетия е тук по-силна отвсякога. Групи като Ancient са истински съкровища, защото като мрачен Прометей все още поддържат силата на Черния огън жива. Онази енергия, която в зората на този стил е плашела порядъчните хора и многократно е била обявявана извън закона. Ancient са тук и представят „The Cainian Chronicle“ и отново е 96-та, а ние отново сме онези бунтуващи се неразбрани младоци, но този път сякаш още по-неразбрани от наборите ни. 😀

Норвежците притежават невероятна харизма, а мощта която хвърлят върху публиката е някак типично тяхна. По-силна емоция на блек метъл концерт съм получавала само на концерт на Urgehal. Тези хора се качват на сцената и сякаш с поведение и музика заявяват: „Ние сме го създали този стил и така се правят нещата!“. Сценично поведение, присъствие, интензитет на композициите и звука, всичко е като ритник в лицето. И когато си мислиш, че вече няма накъде повече те стоварват още нещо отгоре ти. Невероятната мощ на тази музика се превръща в нещо легендарно, а когато има кой да ти я поднесе със същия дух и енергия „като в онези времена“ всяка секунда, която си посветил да бъдеш там си заслужава. Е, да промъкват се коментари, че видиш ли Ancient си имат един свестен албум. Дори и така да е, този албум е достигнал легендарен статус и носи заряда точно на онези дни на лудост и горящи сърца. Чухме почти целия „The Cainian Chronicle“, както и три песни от дебютния албум. Краят едновременно увенчава достойно едно такова събитие и провокира онова особено чувство на гордост от принадлежността към дадена общност. Цитирам по памет това, което Lord Kaiaphas каза: „In honor of Godfather of Black metal!“. Следва кавъра на Bathory „13 Candles“. Такъв завършек би било много меко да се нарече кресчендо. Кулминацията на събитието е достигнала космически висоти, а ние написахме поредната скромна страничка в историята на любимия си стил.

Ancient скромно застават в един ъгъл все още в сценичния си грим и не отказват на никой, решил да увековечи мига. А ехото от вечерта бавно се разтваря в мразовития въздух.

Благодаря на всички присъствали! Ще се видим скоро, за да върнем отново времето.

  1. #1 написан от Анонимен (преди 1 месец)

    „Три песни от дебютния албум“?На снимката с плейлиста се вижда,че са свирили само „Eerily Howling Winds“ от Svartalvheim…

    • #2 написан от Satania (преди 1 месец)

      Честно, не съм се зачитала в сет листа. По спомен сякаш свириха повече от една песен от дебютния албум. Извинявам се, ако съм поднесла невярна информация.
      Поздрави!

  2. #3 написан от На 5 водки и 3 чаши вино... (преди 1 месец)

    Деба мама му, ако щете вярвайте разревах се, докато четях! Сериозно!
    Деба, друго беше преди години, сега е… по-голяма дрисня всичко…

    • #4 написан от Satania (преди 1 месец)

      Да си призная и аз понякога рева докато пиша… От край време в мен живее въпросът :“Какво ще бъде след години?!“ Ще я има ли тази музика, ще ги има ли тези клубове, ние как ще изглеждаме. За съжаление бавно, но сигурно отговорите започват да се налагат сами.

  3. #5 написан от Dimi (преди 1 месец)

    Уф! Докато четях репортажа и аз се разревах. 50 годишни ревльовци станахме. Отлично писание все едно съм бил на концерта.

  4. #6 написан от Hellraze (преди 4 седмици)

    Всички албуми на Ancuent са много яки. Просто The Cainian… беше първият може би с по-комерсиален успех. И новият им албум е много як, за разлика от другиблек групи, които се промениха уж към по-тежки, а всъщност издават слаби албуми.

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото