Alfahanne – „Vår tid är nu“ (2024)

Ако това ревю трябваше да има заглавие щях да го нарека „Красивият мрак на Alfahanne“. Всъщност наред с определението Alfapocalyptic rock това е още едно от определенията, които те сами дават на музиката си. И, както се казва, нищо не е случайно. Имам си групи и артисти, които следя от години, да не кажа откакто са се появили на сцената и „Алфа мъжкарите“ са едни от тях. Тук държа да отбележа, че за толкова години може и да са ме изненадвали, но никога не са ме разочаровали. Те са от тези групи, за които можеш спокойно да кажеш, че хем правят едно и също, хем всеки път е толкова различно, че няма измъкване от тяхната хватка… и никога не омръзват. One Way In No Way Out. В началото може би ми звучеше малко наперено и прекалено мъжкарско, но с времето, когато напълно бях завладяна и потънах в творчеството им, разбрах колко реално са прави с този слоган.

Но да поговорим за „Vår tid är nu“. Ако предишният „Atomvinter“ беше брилянтен, невероятен, красив, мрачен, технически полиран и изпипан до детайл то „Vår tid är nuu“… „Vår tid är nu“ ме остави буквално без дъх. Някои групи претендират да са мрачни, залагайки на бруталност, атака и агресия. Бидейки „Алфа“, Alfahanne винаги са го афиширали и то доста безсрамно да си го кажем, но разликата е не само в това, че при тях е реално и истинско. Разликата, космическата разлика е, че техният мрак не ви зашлевява брутално. Техният Мрак е толкова очарователен, омайващ, ефирен дори мистичен. Мрак, който усещате подсъзнателно със сетива от друг свят и измерение и докато се усетите вече ще сте в онази позиция – One Way In No Way Out. А те точно като гладен вълк ще са ви завлекли в най-мрачното, диаболично място, което (не) можете да си представите и там бавно и методично ще ви оглозгват докато се превърнете в оголен нерв.

Това е не само най-мрачно-агресивният и тежък албум, който шведската апокалиптична петорка някога е сътворявала в историята си, носещ интензитет и взривяваща енергия. Но и най-красивият откъм мелодии, хармонии, рифове и каквото още можете да си представите свързано с красива музика. Дали е апокалиптичен?! Ако се обърнете навътре към себе си докато го слушате и се оставите да ви води със сигурност ще си отговорите, защото ще усетите как сърцето ви започва да изпомпва повече кръв, а чувствата да изпълзяват и заглушават мислите ви. Наред с това, макар в този албум да са изоставили малко на заден план циничното си нахалство и предизвикателност, бунтарството с привкус на пънкарщина все още прозира в някои от композициите. А носталгичният дух на 80-те, който лъха някъде от бекграунда (още една запазена марка на Alfahanne) оставя онова глождещо чувство за нещо отминало, което ни се иска да се случва отново и отново, като „Alfa Omega“. Истински химн на бунтарството, непукизма и свободния дух.

Този албум ме разтърсва до дъно всеки път, когато го пусна и колкото повече го слушам, толкова повече летя към Преизподнята на космически мрак, захвърлени емоции и умъртвени чувства, с които съм я изпълнила като стар килер. Този албум напомня, че сме хора и, че чувствата и емоциите не могат да стоят в затвор, колкото и да се лъжем, че сме ги изолирали и затиснали там в бездънния Пъкъл на забвението. Те издрапват навън, на въздух, за да се докоснат до мелодия, за да потанцуват на някоя мрачна хармония и колкото повече тези чувства тържествуват, летейки нависоко, толкова повече ние потъваме в лепкавата горчилка на неслучилото се, защото единствен Мракът остава да запълни зейналата яма.

„Vår tid är nu“ – „Our Time Is Now“ това заглавие звучи като манифест. Ние сме тук, нашето време е сега, ако не ни приемате, нашата музика ще ви принуди да ни последвате. Този албум бележи десет годишнината от излизането първия албум на Alfahanne – „Alfapokalyps“. Верни на традицията си те отново са поканили плеяда артисти от блек метъл сцената, които да вземат участие в записите, и които можете да чуете в отделните композиции. Този път те са: Nattefrost (Carpatian Forest), Spellgoth (Horna), Nattfursth (Sorhin) и Doedsadmiral (Nordjevel).

Любими песни от албума? Всички, но бих казала „Wolfman“, която спокойно би могла да се превърне и във визитна картичка на групата (не, че те нямат такива песни вече). И едноименната „Vår tid är nu“ с участието на Nattfursth (Sorhin). Най-дългата песен в албума и може би най-дългата правена някога от Alfahanne. Тази песен е едно вълнуващо пътуване, емоционално, тъжно, самотно, но и утвърждаващо. „Our Time Is Now“, но ДАЛИ? и ЗАЩО?. Увиснали като страшен Дамоклиев меч въпросителни недаващи покой. Дали отново не се разминахме във времето на неслучените копнежи. И защо вярваме, че няма случайни неща?…

Дано коментарът на групата по отношение на „Vår tid är nu“ – „Our time is now, this is the beginning of the end.“ не се окаже мрачно пророчество за лебедова песен. Не знам за света, но аз имам нужда от свят, в който ще чакам следващия запис на Alfahanne и ще се наслаждавам на тяхната музика. Надявам се след като чуете албума и вие да споделите това ми мнение, защото моето пророчество е, че когато годината ми започне с 10 за някой албум, той си остава #1.

„Vår tid är nu“ излиза на 9 февруари чрез Dark Essence Records. Ще бъде наличен в следните формати: CD, Digital и лимитирано издание Swamp Green Vinyl и вече може да бъде поръчан от:

Bandcamp: https://alfahanne.bandcamp.com/album/v-r-tid-r-nu
Webshop: https://darkessencerecords.no/shop/

–––––––––
10/10