Румъния… Фестивал… на РомЕкспо… достатъчно. Групи? Отварям сайта на Оst Fest 2012 – какво да видя: повече от добре. Време е за организация.

Дотук с интрото – да се захващаме на работа.

Традициите са нещо хубаво. Посещавали сме вече няколко пъти Best Fest-a в Букурещ (Primal Fear, Judas Priest и Ross the Boss, както и Мanowar) и много подканяне в тази насока не ни трябва. Приятна изненада се оказа възможността да се напазаруват билети на промоционални цени от всички категории, като отстъпките в определени дни достигнаха до 30%. Поръчка през румънската билетопродавница, бърза доставка и начало на подготовката откъм прозаичните неща.

Събрахме дружинката в Русе, като отново бяхме в разнообразна формация – Варна, Стара Загора, Казанлък, Велико Търново… Бързо и безпроблемно прекосяване на моста и зареждане на биричка на първата бензиностанция от румънска страна. Трите автомобила в колона и газ към Букурещ. За зла съдба обаче навигацията ни прекара по една от околовръстните им дъги, която се оказа в ремонт, набихме се в някакво зверско задръстване и започна едно клатене по дупките – чак свят да ти се завие. Бирата свърши, водата също, а шофьорите се изнервиха. В крайна сметка се добрахме до бърлогата след двучасова обиколка.

Хубав и евтин хотел на около 20–тина минути пеш от фестивалната зона, магазинче за питиета в непосредствена близост,  учтив и услужлив персонал, за наша изненада доста наши  познати се бяха ориентирали с резервациите на същото място.

Бърз душ, такси и ето ни пред Експото.

Впечатление веднага направи, че сцената беше завъртяна откъм двете високи административни сгради, което в последствие си даде очаквания ефект откъм общо звучене. Изключително добре организиран пропусквателен режим – без никакви опашки, входове според категорията на билета и експедитивно поставяне на гривни.

Тук е момента да се отбележи, че хората просто се развиват с всеки изминал фестивал и се учат от грешките си (дали да не вземем с нас и Цонко следващия път). Изобилие от кръчми, сенчести капанчета с достатъчно дървени маси и пейки, вкусна и разнообразна храна, ледена бира и Чичо Джак… Тоалетни, бани – всичко в достатъчно доволно количество и задоволително откъм качество – чак да ти стане криво при отсъствието на миризма тип ”една  от четирите каварненски тоалетни след тридневен престой на поляната”.

Адската жега не ни попречи да разгледаме обстойно мърча, както и да позакупим това-онова. Опция за пазаруване в евро и леи – повече от добре. Накипрени заседнаме на хладинка под кестените и се заехме делово да оправяме местните специалитети – различни видове пържоли, наденици, ребра и невероятните мицита на дървени въглища (разновидност на нашите кебапчета, гарнирани обилно с горчица и вкусни хлебчета). Доста български знамена започнаха да се мяркат из фестивалната зона,  намерихме се и с останалите познати, които бяха окупирали къмпинг-зоната (палатков лагер, разположен на гърба на сцената – по техни думи – доста добре оборудван).

Тук някъде настана време за първата от по-сериозните групи за вечерта – EXODUS.

Придвижихме се по-напред под парещото слънце и шоуто започна. Приличен звук, на места леко губещи се китари, но с времето всичко си дойде на мястото. Младежите зад нас заформиха лек съркъл пит,  като цяло всичко си мина по познатия сценарий откъм публика – просто статичността е генетично заложена в северните ни съседи.

За сметка на това на сцената вреше и кипеше – Rob Dukes надаваше мощен вой и приканваше към бойни действия, режещите китари на Lee Altus и Rick Hunolt (заместника на временно трансферирания в Slayer Gary Holt) пооправиха звучението си, а Tom Hunting си пердашеше тъпаните с познатата класа.

Стегната подборка от класики, довиждане Румъния, едно наистина екплозивно начало на фестивала.

Сетлист Exodus:

    1. The Last Act of Defiance
    2. Piranha
    3. And Then There Were None
    4. A Lesson in Violence
    5. Blacklist
    6. Bonded by Blood
    7. The Toxic Waltz
    8. Strike of the Beast

Бързо пренареждане на сцената и разпъване на декори в електриково зелено, изобразяващи обложката от последния студиен албум Еlecrtic Age на любимците ми от OverKill. Осезаемо по-добър звук и тотално раздаване по сцената на неостаряващата дружинка на Boby Blitz и DD Verni. Сетът включваше абсолютно всяка една задължителна песен за феновете на бандата, която в този ден звучеше перфектно. На моменти Боби се заиграваше с публиката, която вяло му отговаряше, което го провокира да ги попита: „В България ли се намираме или в Румъния?”. Традиционните четки за аудиторията, която според него била най-добрата от цялото турне – нямам идея как е било на другите места, но определено братята румънци не заслужават подобни суперлативи.

На пънкарливата Old School не издържах и подкрепен от двама приятели нахлухме мощно в погото, което всъщност беше някаква детска опростена версия: за секунди натършкахме по няколко румънчета, после пък ги вдигахме – меки им се оказаха капачките. Ухилени и доволни си догледахме Fuck You, докато Боби мощно размахваше средни пръсти из въздуха в тон на парчето… Тук някъде настана време за заслужена почивка, леко поизморени и обляти в пот се запътихме към сенките и хладната бира, която в тези дни се оказа животоспасяваща.

Сетлист OverKill

    1. Come and Get It
    2. Bring Me the Night
    3. Elimination It Lives
    4. Electric Rattlesnake
    5. Hello From the Gutter
    6. Ironbound
    7. Wrecking Crew
    8. In Union We Stand
    9. Rotten to the Core
    10. Old School
    11. Fuck You (The Subhuman’s cover)

Настана време в румънската жега да се появят и Dimmu Borgir. Не се отличавам като особен фен на тази банда, затова накратко – хората ги харесаха, а аз добре си починах в близост до кебапчията, който учтиво ми отбираше най-доброто от скарата. От любопитство пресочих до сцената на едноименното парче, което доста ми допада в изпълнението с филхармонията на Осло, но за съжаление точно в този ден тя липсваше. Прилично намазани и доста добре облечени като за зла карпатска жега, Шаграт и КО забиха доста мощно за радост на публиката, която в този ден бе дошла за тях. Отново български знамена се вееха по първите редове, където вече беше доста гъсто. Borgir се насвириха за около час и малко, сбогуваха се и си тръгнаха доволни. Допихме си бирите и се ориентирахме към една доста интересна тераска, която всъщност бе леко повдигната част от самия паркинг, за да се насладим на шоуто на хедлайнърите на вечерта Motley Crue.

Сетлист Dimmu Borgir :

  • Mourning Palace
  • Spellbound (By the Devil)
  • In Death’s Embrace
  • Vredesbyrd
  •  Kings of the Carnival Creation
  •  Dimmu Borgir
  • Ritualist
  •  Gateways
  • Puritania
  • Serpentine’s Offering
  • Progenies of the Great Apocalypseе

Oгромната сцена бе отворена докрай, отзад се мъдреха гигантски релси на скоростно влакче, върху тях бе монтиран комплекта на Тommy Lee, а зад него бе разположен огромен екран, върху който до края на вечерта се проектираха разнообразни ефекти и богат набор от светлини. Класика до класиката – богата работа, типично в помпозния стил на Motley. Две каки асистираха дейно на групата и внесоха допълнителен колорит в и без това „шареното” представление. Имам чувството, че тези хора с годините стават все по-луди и откачени (в разговор с приятел на следващата сутрин научих, че Винс Нийл бил изтърван за малко от гардовете си преди концерта, маниакът залял със сапунена вода коридора на съблекалнята и започнал да се пързаля по колене наляво-надясно). Изключително ефектно соло на Tommy, при което целия комплект тъпани започна да се върти по релсите на 360 градуса, докато нашия съвсем спокойно си свиреше, припяваше и благодареше на публиката. За капак му натовариха и пасажер, който бе разходен на импровизираното барабанно влакче, доста добре затегнат и овързан… Публиката изригваше на определени места, основно дамската част – накипрени фръцлета не бяха рядкост тази вечер предвид естеството на бандата – напълно нормално. Като цяло – нищо по различно от представянето им в Каварна, с изключение на пищните декори, светлини и пироефекти. Мик Марс е човека, за който обаче ми е много жал – болестта на Бехтерев продължава да го мъчи, видимо чувства болка, но се държи като истински пич и си върши страшно професионално работата. Не пропуснаха да ни попеят традиционно около пианото на Home Sweet Home, целувки от мацките към публиката, поклон за лека нощ и край на ден първи от фестивалната програма.

Сетлист Motley Crue

    1. Wild Side
    2. Live Wire
    3. Too Fast for Love
    4. Saints of Los Angeles
    5. Shout at the Devil
    6. Don’t Go Away Mad (Just Go Away)
    7. Same Ol’ Situation (S.O.S.)
    8. Looks That Kill
    9. Piece of Your Action
    10. Primal Scream
    11. Smokin’ in the Boys’ Room(Brownsville Station cover)
    12. Drum Solo
    13. Dr. Feelgood
    14. Girls, Girls, Girls
    15. Home Sweet Home
    16. Kickstart My Heart

Уморени и доволни от началото на мероприятието излязохме от фестивалната зона и се насочихме към булеварда и идеята да заловим някое такси. След адски едночасови мъки успяхме да спазарим един местен кожодер, който ни откара до хотела. Кратка опреативка за уточняване на тактиката за следващия ден и бегом по леглата.

Ден 2-ри.

Звън на аларма… Крайно неприятно, но само за части от секундата осъзнавам къде съм и каква е идеята на звънчето. Бърз душ, вкусна закуска и разбор със сънародниците. Решаваме да се поразходим, накипряме се в одеждите и газ към парка. Това чудно нещо ни спаси живота през двата оставащи дни в невероятния пек на Букурещ. Прохладно хубаво място, огромно езеро по средата му, капанчета със живителни бири на всяка крачка, печени царевици, пържени хамсийки и какво ли още не. В близост се намира националния ръгби-стадион на Румъния, уцелихме тренировката на отбора на Русия (по време на феста вървеше шестстранен турнир в Букурещ), та и от това погледахме. Решихме да си прекараме и следващия ден в парка и поехме обратно към хотела. Кратка отмора, следобедна дрямка и оползотворяване на домашната ракия на Даката – както си му е реда. По отработената схема от предния ден – такси до Експото и познатата ситуация, с тази разлика, че успяхме да контрабандираме литър Джони – за мезе между бирите…

Trooper бяха минали, Holly Hell също се бяха насвирили вече, за мое голямо съжаление не успях да видя Марийчето Бреон, но от всичко не може. Мърча отново беше уважен подобаващо, сдобих се с разкошна фланелка на Manowar – Sign of the Hammer за съвсем прилична сума… Отново посетихме познатата сянка и прилежащото и кръчма, а „личният” ни кебапчия се зае с осигуряване на продоволствията. Тук някъде започнаха финалните приготовления за сета на Europe, бавно и полека и ние се отправихме към сцената. Дълго и на места отегчително изпълнение на шведските ветерани, но като цяло нелошо за 35 градусовия пек. Попрекалиха с новите парчета, които не са крайно лоши за домашна употреба, но там просто не ми влязоха на място… А и все пак си чаках любимците, та може за това да ми е доскучало. В една от паузите отидох до нулите, където се сблъсках със страшно сполучлив двойник на Ники Сикс. Пича не отказа снимка за спомен, както и покана за гостуване в Каварна. Факт е обаче, че се беше докарал доста добре, но липсата на татуси трябва да се компенсира в бъдеще… Europe довършиха както си му е реда – с The Final Countdown и отидоха да се охлаждат под душовете. Ние си препасахме байраците и се отправихме към челните редове на сектора, време беше за Manowar.

Сетлист Europe :

    1. Riches to Rags
    2. Not Supposed to Sing the Blues
    3. Firebox
    4. Superstitious
    5. Scream of Anger
    6. No Stone Unturned
    7. Demon Head
    8. New Love in Town
    9. Seventh Sign
    10. Love Is Not the Enemy
    11. Girl From Lebanon
    12. Carrie
    13. Start from the Dark
    14. The Beast
    15. Rock the Night
    16. Last Look at Eden
    1. The Final Countdown

Под звуците на познатото интро на сцената се появиха със гръм и трясък Кралете на Метъла… Няма да бъда многословен по темата, мнения много – за и против Manowar, но е факт, че наживо доставят наистина добро забавление. Традиционните маймунджулъци бяха поорязани за сметка на повече песни, което беше положително в изпълнението им (не си мислете,че се мина без подаряване на китара, обличане на новия и притежател в „правилната” фланелка, поливане с бира, реч на румънски и показно късане на струни… горкият бас – да ти се доплаче чак). Към края адреналинът надделя, пробихме охраната на сектора и се озовахме на първите редове… Попяхме си, повикахме, порадвахме се на прекрасната традиционна заря, с която завършиха под звуците на The Crown and the Ring.

Обобщаващо –  силно представяне, феноменален Karl Logan, aдски силен звук, чак изкривен на моменти, но няма как- реноме имат да защитават хората и рекорди да поставят.

 Сетлист Manowar

    1. Manowar
    2. Gates of Valhalla
    3. Kill With Power
    4. Sign of the Hammer
    5. Fighting the World
    6. Kings of Metal
    7. Metal Warriors
    8. Sun of Death
    9. Brothers Of Metal
    10. Call to Arms
    11. The Gods Made Heavy Metal
    12. Sons of Odin
    13. Hand of Doom
    14. King of Kings
    15. Sting of the Bumblebee
    16. Joey’s Speech
    17. Warriors of the World United
    18. Thunder in the Sky
    19. The Power
    1. Hail and Kill
    2. Nessun Dorma
    3. Black Wind, Fire and Steel
    4. The Crown and the Ring (tape)

От там – по познатата схема, но този път пеша, с едно междинно спиране за зареждане на провизии от денонощен магазин, къпане в една крайпътна локва за радост на местните полицаи и закачки с няколко изключително симпатични кучета, тип улична „Букурешка превъзходна”. Хотел… Сън…

Ден 3ти

Пожар, пожар… Аларми, звънци, бягащи хора, пищящи деца и плачещи майки. Ад… Картината рязко се сменя – будилникът звъни, а жаждата е мъчителна… Сънувал съм… Веднага ставам, тегля леден душ и будя любимата – няма време за губене. Закуска и черта към парка. Дообиколихме каквото имаше да обикаляме, изпихме бирата на хората, направихме си снимки за спомен на паметниците на Васил Левски и Христо Ботев и се засилихме към местното Hard Rock Cafe. Бяхме го ошетали предишния ден, наснимахме се с по-важните експонати, а сега бяхме решили да пием по нещо. Дамите заложиха на класиката за лятна жега – леденостудено „Мохито“, а ние с Даката като истински болярски традиционалисти обърнахме по един мощен Гинес. Току да тръгнем за фестивалната зона, оказа се, че сме обещали разходка с корабче из езерото… Излязохме благоразумни и се върнахме – иначе лошо ни се пишеше. Корабче като корабче, гьол като гьол – нищо особено, ама смеем ли да откажем. Слязохме след круиза и с бързи крачки се запътихме към Експото за последната вечер на фестивала.

Намерихме се бързо с варненската агитка, която беше пристигнала току що. Бири, прегръдки и бегом пред сцената. Най-накрая щях да видя една моя любима група – Lake of Tears. Станах им фен още с излизането на дебютния албум, после мощно ме грабнаха със шедьовъра “Headstones”, но в крайна сметка поеха една не много приятна  за мен насока… До последния албум , който се оказа наистина добър. Та от сантимент реших да ги изгледам, пък ако ще да получа удар на плаца от наистина гадното слънце. Хубав сет лист , добър звук и малко от нещата, които исках да чуя… Така или иначе изкарахме до края, като за тези 45 минути изпих точно 8 бири – иначе нямаше да съм сред живите. Благоразумните хора бяха окупирали сенките около скарата на моя човек и събираха сили за WASP…

Сет лист Lake of Tears

    1. Taste of Hell
    2. Illwill
    3. Raven Land
    4. The Greymen
    5. Demon You / Lily Anne
    6. House of the Setting Sun
    7. Boogie Bubble
    8. So Fell Autumn Rain
    9. Forever Autumn
    10. Crazyman

30 години на сцената… Постижение, предизвикващо само и единствено уважение. Дами и господа, шапки долу! Г-н Блеки Лоулес и WASP… Това е една от групите, която мога да гледам всеки ден, без да ми втръсне. И тук – без разлика – класика до класиката, мила моя майнольо. Компактзирахме българската агитка и се тронясахме почти фронтално в зоната. Вдигнахме си знамената и не ги смъкнахме до края на изпълниението на групата. Убийствен звук, чисти китари, отчетливи барабани и чудесен подбор на парчета, който ни разходи из цялото им творчество. Жегата ни най-малко не попречи на бадата да направи шоуто на деня… Изчистено представяне откъм украшения, предвид ранния час на излизане и лично за мен – несправедливо отредена роля на загряваща банда. Но все пак някой трябва да свърши и тази работа, нали… От сега почвам да точа зъби за следваща тяхна изява, а както се очертава – това ще юбилейното турне по случай излизането на един от най-добрите концептуални албуми в историята на метъла – „Тhe Crimson Idol”. Просто хвърлете един поглед на песните по-долу. Не е ли един шибан шедьовър този сетлист?

Сет Лист WASP

    1. On Your Knees
    2. The Real Me
    3. L.O.V.E. Machine
    4. Crazy
    5. Wild Child
    6. Hellion / I Don’t Need No Doctor / Scream Until You Like It
    7. The Idol
    8. I Wanna Be Somebody

Оттук нататък всичко беше бонус за мен. Моите групи бяха приключили с изявите си, остана да понеса порция мрънкане и виртуозна музика, както и изявата на едни истински рок-н рол пичове, които спокойно може да наречете дядовци, но ще сбъркате много. За тях след малко. Бавно се насочих към капанчето на частния ни майстор на барбекюто, докато основната тълпа се изнасяше в посока сцената. Следваха Megadeth. Не съм им фен, така че няма да пиша нито пристрастно, нито негативно. Хората си правят това, което си знаят, явно го правят добре, съдейки по ентусиазма на феновете им, които се изкефиха почти толкова на изявата на любимците си, колкото аз и Сашко на приятната прохлада на бирата под сянката. Поразходих се до сцената за обща култура, звукът си беше на ниво, както и обичайните мрънканици на Мъстейн, но за свирнята – дума лоша не мога да кажа. В един идеален свят си представям музиката на Мегадет с вокалист Ставри от Symbolic… Надали ще ме огрее де…

Сет лист Megadeth

    1. Never Dead
    2. Head Crusher
    3. Hangar 18
    4. Trust
    5. In My Darkest Hour
    6. She-Wolf
    7. Dawn Patrol
    8. Poison Was the Cure
    9. Sweating Bullets
    10. A Tout Le Monde
    11. Angry Again
    12. Whose Life (Is It Anyways?)
    13. Public Enemy No. 1
    14. Symphony of Destruction
    15. Peace Sells
    1. Holy Wars… The Punishment Due

Тук някъде отново се насочихме към познатата удобна тераска, извадихме Marlboro-то, наляхме си по един двоен Джак, развяхме знамената и посрещнахме в пълния им блясък живите легнеди Motorhead. По една или друга причина това беше първия ми концерт на Дядо Леми и приятели. И се изкефих отвсякъде. Няма и как да е – от момента, в който чуеш знаменитата реплика: „Ние сме Моторхед и свирим рок-н-рол”, настава една всенародна веселба, чак драго да ти стане. Пихме, куфяхме, танцувахме и се снимахме за спомен с братята румънци, които за три дни ни удариха голяма радост…

Сет лист Motorhead:

    1. Bomber
    2. Damage Case
    3. I Know How to Die
    4. Stay Clean
    5. Metropolis
    6. Over the Top
    7. One Night Stand
    8. The Thousand Names of God
    9. The Chase Is Better Than the Catch
    10. The One to Sing the Blues
    11. Just ‘Cos You Got the Power

(incl Drum Solo)

    1. Going to Brazil
    2. Killed by Death

 

И така приключи всичко… Нали знаете, хубавите неща винаги са кратки и свършват страшно бързо. Хотел, сън и обратно по къщите… Но с обещание, че пак ще се завърнем някой ден, там по първите редове.

ЗАЩОТО НИЕ СМЕ БОЛЯРИТЕ!!!!!