1000x1000Старият готически метъл е изкуство, което струва ми се, бива забравено в днешни дни. Да има много качествени съвременни готически банди, но тази специфика, атмосфера, дълбочина и емоции, които носят бандите от деветдесетте, някак липсва. По тази причина днес реших да обърна стрелките на часовника и да върна читателите обратно във времето, когато THE SINS OF THY BELOVED още бяха заедно. И нека пътуването да започне.
Въпреки че имаше някои негативни коментари за най-скорощния албум на норвежците THE SINS OF THY BELOVED, „Perpetual Desolation“, който излезе 2000 година, не съм свикнала да съдя за музиката преди да съм я чула. Истината е, че дебютният албум на групата, „Lake of Sorrow“, толкова вдигна летвата, с това и очакванията на феновете си, че много хора не успяха да оценят колко хубава е новата им творба. За разлика от предишната работа на състава в „Perpetual Desolation“ музикантите заложиха на тежките демонични вокали на Glen Morten Nordbo и ARILD Chirstensen, но това в комбинация от майсторството на цигуларя виртуоз Pete Johansen и ангелския глас на Anita Auglend успя да пресъздаде една мрачна, тъжна и същевременно много красива атмосфера.
„The FLame of Wrath“, както подсказва заглавието, открива албума с темата за любовта, която се превръща в омраза. Цялата композиция напомня на нещо като анатомия на гнева като мелодията следва сюжета. Следващият сингъл „Forever“, който показа перфектна хармония между инструменталното и вокалното изпълнение, много напомня на песните от „Lake of Sorrow“ дали заради мотива за вечността или заради дългите инструментали на цигулка, не бих могла да отговоря. При всички случаи това е една от най-грабващите песни от албума. „Pandemonium“ пък показва една невиждана страна на THE SINS OF THY BELOVED. Песента разказва една тъжна история за края на света като Glen изпълнява ролята на демон всяващ разруха в този обезверен свят, а Anita на тъжния ангел, който със сетен дъх наблюдава края. Тук тежкият бас на Ola Aarrestad измества почти напълно прочувствените мелодии на Pete. В „Partial Insanity“ всеки може да намери нещо за себе си. За моментите, в които човек се опитва да избяга от реалността само за да се срещне отново с грозната реалност. И ако си мислите, че „Pandemonium“ е най-тежката им песен и прави изключение от характерния стил на състава, то не сте слушали едноименния сингъл „Perpetual Desolation“, който предоставя чиста агресия като песента е изцяло изпълнена от Arild и Glen и цигулката почти не взима участие, правейки път на силното представяне на барабаниста Stig Johansen. „Nebula Queen“ е от своя страна завръщане към темата за страстната любов, обгърната от омагьосваща композиция. И като стана въпрос за омагьосване какво по-магическо от една красива зимна звездна нощ в норвежка гора-„The Mournful Euphony“. Тук двамата клавиристи Ingrid Stensland и Andres Thue доста са се постарали с дълбоката и увлекателна мелодия. Преходите и звуците на камбани създават едно тържествено и мрачно настроение, което може да накара сърцето ви да пропусне няколко удара. Пътешествието продължава с песента „Tourmented Soul“, която по-скоро бих нарекла продължение на „The FLame of Wrath“. Това е една приятна и лежерна песен за любов, омраза и връщане обратно към живота. Албумът завършва с песента „The Thing That Should Not Be“, която е кавър на METALLICA и отново потвърждава майсторските качества на басиста Ola.
Според мен „Perpetual Desolation“ е албум, който си заслужава да се чуе. Той определено е по-тежък и по-различен от „Lake of Sorrow“, но ако не сте слушали THE SINS OF THY BELOVED преди, бих ви препоръчала да преслушате първо „Lake of Sorrow“, за да се запознаете с характерния стил на групата. Ще се видим следващия път и нека пътуването да продължи…