Осемнадесет години без Chuck
Днес в сърцето ми отново нахлува хлад, това се случва всеки декември. Тъжният повод е, че отново отбелязваме поредната годишнина от тежката загуба на един от най-големите в екстремната музика. Осемнадесет години изминаха откакто за последен път чухме невероятната музика на Chuck Schuldiner, но той завинаги ще остане неизменно до нас и ще ни вдъхновява.
Да го почетем с един от бисерите на музикалното му наследство.
Почивай в мир, маестро!
13.05.1967 – 13.12.2001
…Такива творци се раждат много рядко,бих казал,че се самоизграждат от живота,страданието,болката,чувството да си различен…да си отстояваш възгледите и позицията за живота и за смъртта.Творци от ранга на Chuck не са за всеки и по-добре.Те са за човеци които ще усетят и ще преживеят тяхната ДУША слушайки музиката им….И по-добре.Има неща в живота които трябва да си останат за избрани,да не се докосват всички от масата до тях…защото масата хора биха ги омърсили,оплюли,осквернили….а НИЕ ги преживяваме,усещаме,умираме и се раждаме с това изкуство…И да музиката е като съновидение-взаимно се откривате и прераждате…дух от който го преследвате,а не се страхувате и да бягате.Наздраве за НАС…тези с призванието да я разбират до кожа…до оголен нерв…до болка….