1000MODS – Repeated Exposure To… (2016)
Казват, че времето за четене било откраднато. Склонна съм да се съглася, ако признаем, че и времето за слушане на музика е такова.
Шест дълги месеца след излизането на албума „Repeated Exposure To…„, най-накрая си откраднах един час, за да го изслушам, и още един, за да споделя мнението си за него.
Тези шест месеца, освен че бяха дълги, бяха и особено мъчителни от гледна точка на задължения. Но пък кой ли не е зает до побъркване? Аз реших, че ми стига побъркването – искам да слушам лепкав рок, искам да не мисля, искам да сме само аз и песните.
Това бяха най-хубавите 51 минути в живота ми (досега).
„Above 179“ сякаш задава цялото настроение на албума. Може би най-успешното вокално представяне на съседа Dani и със сигурност най-очакваното от мен изпълнение на живо.
„Loose“ отговаря напълно на заглавието си. Проясняваща главата песен, която съм готова да използвам за саундтрак през цялото време, докато се рея из Благородния Осмичен Път.
С „Electric Carve“ се чувствам, сякаш слушам MASTODON на стероиди, което, имайки предвид нуждата ми от енергийна инжекция, не е никак лоша ситуация.
Впечатлението ми от „The Son“ се вмества в една от най-малко любимите ми, но за сметка на това благодатни за тълкуване думи, а именно айляк.
А за „А.W.“ имам едно възклицание – awwwwww! Мажорна, почти избиваща на пънк песничка, да, може и да не е най-сложната композиция на света, ама пък и сложните на ниво Джон Петручи песни понякога могат да бъдат леко в повече. Пък тази си е тамън.
„On A Stone“ е писана като по стоунър рок учебник. Тъкмо този лепкав рок, който копнеех да чуя, който очаквах от 1000MODS. Надявам се, че ще я изживея на 23. март.
Като цяло, докато слушах „Repeated Exposure To…„, все се надявах и да видя по-голямата част от него в края на март във втория си дом, Mixtape 5.
За финал остават „Groundhog Day“ и „Into the Spell„. Как 1000MODS са познали, че ще ни омагьосат с новия си албум, дори не смея да предположа. На тяхно място щях или да хвърлям боб, или да гледам на утайка от кафе.
Някак си обаче си представям тяхната увереност да се гради на нещо по-малко чалнато, примерно усилени репетиции и свежо вдъхновение.
„Repeated Exposure To…“ се движи по плоскост, малко по-далечна от тази на psychedelic рока, което го прави една идея по-интересен (нали е различен, значи е интересен) от досегашните албуми на 1000MODS.
7/10
И нека ви напомня още веднъж, в случай, че не е станало ясно от написаното досега: след точно месец ще се видим с 1000MODS на 23. март, когато те, заедно с прЕателите от The Flying Detachment ще газират обстановката в Микстейпа.
Айде, със здраве.