С радост ви съобщаваме,че стартираме новата ни рубрика „Музикален блиц“, благодарение на която всички фенове ще могат да се запознаят от близо с музикалните предпочитания на редица интересни личности, които са част от родната рок и метъл сцена.

Първият ни участник в блица е Жо Василев- вокалистът на бандите „Khanъ“, „Dash the Effort“, „Spectre of Sanity“ и част от мащабните проекти Black Nebula Events и Black Nebula Merchandise.

Кои са групите, които те вдъхновиха да започнеш да се занимаваш с музика?

Привет!

Определено бих казал, че първите групи, които ме вдъхновиха бяха класиките – Metallica, Iron Maiden, Motorhead. В последствие преминах към по-тежката музика и започнах да се увличам по блек метъл жанра. Групи като Dimmu Borgir, Buzrum и Satyricon както и Graveworm (макар и да не са блек) дадоха насока с какъв тип музика точно бих искал някога да се занимавам. Всичко след това беше въпрос на време.

Разкажи ни малко повече за първия и последния концерт, на който отиде.

Iron Maiden , Стадион Локомотив – 2007г. Първи голям концерт за мен. Бях още малък, но много добре помня колко жестоко беше всичко и какво изпитах когато започнаха те. Ако не се лъжа Ахат бяха подгряващи и точно тогава се замислих колко ли яко трябва да бъде да свириш на една сцена с такива легенди.

Последният ми концерт беше с моята банда Khanъ. Беше част от няколко концерта, които успяхме да направим в процепа от време между двете затваряния на заведения. Беше абсолютно жестоко. Забихме с 40 days later и Catorga и беше много успокояващо и разпускащо отново да сме пред публика, защото определено тази година беше много тежка за всички – групи, фенове и клубове.

ТОП 10 най-слушани песни през последната седмица

Satyricon – Black Crow On A Tombstone

Dimmu Borgir – Grotesquery Conceiled (Within Measureless Magic)

8m/s – Supremacy

Never Prey – Veils Afire

Adept – Carry The Weight

Nasty – Ultimate

Nasty – 666AM

Vulvodynia – Flesh tailor

Black Tongue – Second Death

Carnifex – Die Without Hope

ТОП 5 най-слушани албуми през последния месец

Satyricon – The Age of Nero

Dimmu Borgir – Spiritual Black Dimensions

Never Prey – On Top Of The Food Chain

8m/s – Individualist

Adept – Sleepless

Ако можеше да опишеш себе си с песен, то тя щеше да е…

Мноого сложен и комплексен въпрос, хаха. Не мисля, че има една песен, която би могла да опише мен цялостно. Имам различни свои страни и настроения и има поне 20 песни, които са адски близо до сърцето ми и биха ме описали, но няма как да бъде само една.
The Insight And The Catharsis на Dimmu Borgir, Lost In The Echo на Linkin Park, Isara на Eluveitie и много други са само част от това, което бих използвал, за да опиша себе си.

Хората не предполагат, че слушаш (група/изпълнител/стил)…

2 неща – Джаз и Хорър пънк.
Естествено слушам изпълнители, които се броят на едната ми ръка, но са в стилове, които абсолютно никой не би очаквал да слушам. DIEMONSTERDIE са ми фаворити определено, а в джаз сферата- John Coltrane.

Музикалният стил/стилове/който/които никога не си харесвал е/са…

Не мисля, че има стил, който „не харесвам“. По-скоро има стилове, които не съм усетил, за да бъдат мои любими, но не съм изпитвал омраза или ненавист към нещо.
Това, което никога не е успяло да ми хареса на 100% може би е new wave музиката. Има 1,2 групи, които ме впечатляват, но цялостно стила просто ми е бил прекалено монотонен.

Коя е песента, която най-точно отговаря на настроението ти в момента?

В момента пиша това през уикенда, така че може би песента, която описва настроението ми в момента е Infectious Grooves – Violent & Funky