Интервю с Rik Charron (NECRONOMICON, екс- EXCITER)

„Некрономикон”, наричан още „Книгата на мъртвите”, е гримоар (учебник по магия), който се появява в историите на писателя на ужасите Х. Ф. Лъвкрафт. Предполагаемият автор на „Некрономикон” e „Лудият арабин“ Абдул Алхазред. Дали „Некрономикон” съществува наистина, или е просто мистификация? Х. Ф. Лъвкрафт твърди, че книгата му се е явила насън. Това е само като въведение, защото десетилетия по-късно една немска група се кръщава на „Книгата мъртвите”. През 1984 година в Германия се появяват NECRONOMICON. Почти четири десетилетия по-късно те ще направя два концерта в България през тази година – на 11 октомври на „Japara Rock Festival” край Плевен и на 12 октомври в София заедно с 3000 AD от Нова Зеландия и французите STONECAST. През миналата година NECRONOMICON издадоха и десетия си албум „The Final Chapter”. В него зад ударните е дръм чудовището Rik Charron, познат с работата си с канадските траш пионери EXCITER.

Интервюто с Rik Charron (NECRONOMICON, екс- EXCITER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.10.2022 година.

От другата страна – Привет, Rik, знаеш ли, че любимият ми албум на EXCITER е „The Dark Command”.

Rik Charron – А ти знаещ ли, че аз също го харесвам и то много, както и следващия „Blood of Tyrants”, обаче, John Ricci не го харесва толкова много. За него „Blood of Tyrants” е по-добър. Според него „The Dark Command” е по-различен от старите албуми на EXCITER.

От другата страна – Добре, нека се отправим към NECRONOMICON. Как всъщност стана част от немска група?

Rik Charron – Бях с тях на турне с моята банда DARK MINISTRY. Отваряхме за NECRONOMICON в Източна Европа. Взаимоотношенията ни бяха много добри и те се отнасяха към нас много добре. С Freddy станахме приятели. През цялото време водихме разговори. Когато се прибрахме с групата ми в Канада, при тях се появиха определени проблеми. Оказа се, че техният барабанист повече не може да свири на барабани по здравословни причини. Тогава Freddy ме попита, дали не бих искал да се присъединя към NECRONOMICON. Веднага отговорих утвърдително. И така започна съвместната ни работа.

От другата страна – Спомням си, че беше в България с DARK MINISTRY. До каква степен стилът ти на свирене влияе на звука на NECRONOMICON и до каква степен NECRONOMICON определят начина ти на свирене?

Rik Charron – Не съм много наясно до колко начинът ми на свирене влияе на NECRONOMICON. Защото Freddy пише цялата музика. И песните са готови за записи. Когато станах част от групата, летях до Германия и си изсвирих партиите. Freddy беше много учуден, защото не свирих по начина, по който той си представяше нещата, а по начина, по който обикновено свиря, използвайки много двойни каси. По принцип го направих, както обикновено свирех в EXCITER – с много двойни каси за разлика от немския траш метъл. Смятам, че това помогна много на бандата по отношение на звука, защото музиката продължава да звучи като NECRONOMICON, но с повече острота, което отличава новия албум „The Final Chapter” от предишните.

От другата страна – Имаше ли време за адаптация или направо седна и започна да свириш?

Rik Charron – Не ми отне твърде много време, за да се впиша в групата. При мен нещата се получават по усет. Т.е. следвам усещанията си. Когато чуя музиката, работата ми зад ударните се основава на впечатленията, които тя предизвиква у мен, като влагам себе си в нея. Трудно ми е да го обясня, но ако някои ми пусне само част от песен, мога да я изсвиря цялата, без да съм я чул от началото до края. Много съм добър в тази посока. Много музиканти обичат да джемят с мен, защото мога да изсвиря всичко с тях без предварително да сме направили и една репетиция. Така че не ми отнема много време за каквото и да било.

От другата страна – „The Final Chapter” звучи като последен албум на NECRONOMICON?

Rik Charron – Мисля, че Freddy е имал нещо подобно предвид. Според мен е смятал най-вероятно „The Final Chapter” да бъде последният албум на NECRONOMICON. Самият той е преминал през доста лоши моменти в живота си. Загуби родителите си заради Ковид–19. Дори съм сигурен, че е казвал, че това ще е последният албум на бандата. За това и го нарече „The Final Chapter”. Според мен обаче това не е последната глава в историята на NECRONOMICON, а е ново начало. Т.е. това е последната част от стария NECRONOMICON и преходът към новата история на групата. Този албум е направен много добре. Получи много добри отзиви и ревюта. А и заедно се чувстваме много добре. Glen, Marco, Freddy и аз се разбираме много добре и искаме да направим голямо турне и да създадем още албуми. През 2020 имахме предвидена концертна обиколка, но заради здравната криза, тя беше отменена и пренасочена за 2021. Когато отново беше отложена и сега е вече факт. Надявах се нещата да се върнат към нормалното и да направим тези концерти. Аз живея в Канада. Тук бяхме напълно затворени. Не можехме да напускаме страната. Не можехме да се върнем, ако пътувахме в чужбина. Все пак имах положителното усещане, че светът ще се завърне към нормалния живот и ще можем да правим турнета, не само ние, а всички групи. Просто усещах, че трябваше да останем единни, търпеливи и в крайна сметка, всичко се върна към нормалното. Всеки беше нетърпелив да види бандите на живо, когато турнетата започнаха отново. Всяка банда си изкарва страхотно по време на обиколките.

От другата страна – Кой период от историята на NECRONOMICON харесваш повече и пасва на стила ти на свирене?

Rik Charron – NECRONOMICON преминаха през много и различни стилови промени, но винаги останаха верни на корените си. Моите лични стилови предпочитания клонят към албумите „Invictus” и „Unleashed Bastards”. Материалът там е наистина страхотен. Но не е толкова сложен и интересен може би, както директните композиции в първия едноименен албум. В този случай „The Final Chapter” комбинира музиката от двата периода, в него участват едновременно старият и новият NECRONOMICON, което го прави личният ми фаворит. Не знам дали се дължи на факта, че аз свиря в него, но това е албумът, който слушам всеки ден. Почти всеки ден преди да излезе си пусках песните. За това и предпочитам новата епоха в историята на NECRONOMICON, защото лично за мен е по-интересна.

От другата страна – Това, което ми прави впечатление в траша е, че старите банди, поставени до младите, изглеждат по-леки. При NECRONOMICON обаче пътят е друг – по-тежък и солиден звук от миналото.

Rik Charron – Мисля, че се дължи на новата кръв в бандата. Както отбелязах, моят начин на свирене е коренно различен от стила на предишните барабанисти. Glen е американец и китарният му звук е различен от европейския. Тези два свята са комбинирани много добре в „The Final Chapter”, което дори ни прави по-силни като група, предполагам. Сега сме по-тежки, по-агресивни, а с това сме и по-интересни. В песните има много повече нюанси, но всичко продължава да звучи като NECRONOMICON. Знаеш, че това е NECRONOMICON и то не само заради вокалите на Freddy, но и заради стила му на свирене на китара, както и подхода му при композирането на материала. Иначе звукът на групата е по-агресивен заради ударните и водещите китари.

От другата страна – Ти си в музиката от доста години. Има ли нещо, което днес те разочарова?

Rik Charron – Това, което ме разочарова в музикалния бизнес днес е, че групите са тези, които създават песните, създават музиката, правят турнета, а парите отиват при други. В миналото бандите печелеха от дейността си. Днес изглежда, че промоутърите, мениджмънт компаниите и лейбълите правят пари, а бандите гладуват и им се налага през цялото време да са на път, за да оцеляват. А не би трябвало да е така. През 80-те бандите издаваха по един албум и ставаха големи. Днес има групи с 35-40 годишна история, а музикантите в тях все още имат нормална работа. Аз например работя от 8 до 5 точно по тези причини. Това не е правилно. Как така музикалните продуценти и всички по веригата правят пари, а бандите – не? Другото, което ме вбесява е, че DJ-те се превърнаха в рок звезди. Те продават големи зали като пускат музика. За мен това няма абсолютно никакъв смисъл. Някъде системата е счупена. Необходим е ремонт. Големите глави трябва да бъдат изритани от сцената. Нещата трябва да са на обратно. Групите трябва да са отпред, да се забавляват от правенето на музика и да печелят пари от нея, за да продължат да създават музика. Иначе просто си заминават, защото нямат никакви доходи.

От другата страна – Днешното положение има ли все пак някакво предимство?

Rik Charron – Единственото предимство днес, е че можеш да правиш стриймове онлайн. Можеш да гледаш групите в различни платформи и да издирваш музиката им в Интернет. В миналото тази възможност липсваше. За да се сдобиеш с албума на някого, трябваше да посетиш някой рок магазин. Да избереш някое издание, да прегледаш корицата и снимките, да прецениш по външния вид на музикантите дали са готини, което да те провокира да ги чуеш как звучат. Така при 50 процента от случаите попадаш на супер албуми, в другата половина – не толкова. През 80-те промоутърите натискаха бандите да правят турнета, за да стават известни, имената им да се чуват. Сега за групите е по-лесно да се промотират сами, обаче, го правят в океан от себеподобни, което води до това, че страхотни изпълнители изчезват, защото не могат да изпъкнат. В Интернет можеш да попаднеш на много добри групи. Какво, обаче, е по-добре днес? Труден въпрос. Не мисля, че днес е по-добре. Когато откривах BLACK SABBATH, OZZY, JUDAS PRIEST, те бяха богове за мен, защото нямах възможност да ги видя извън сцената, как изглеждат, какво правят, как говорят, нямаше как да си правим онлайн чатове. Днес можеш да си чатиш с всички и дори да станете приятели. А с това положение е изгубено много. Така изглежда, защото вече ги няма митовете покрай групите. От сценичния образ не остава нищо. Няма изненади, дори не можеш да се изненадаш от сценичното шоу, защото можеш предварително да гледаш клипове от други концерти в Интернет. Вземи дори RAMMSTEIN. Веднага след първия им концерт от дадено турне, в мрежата се появяват клипове от него и целият свят вече знае как изглежда сценичното им шоу. Същото е и с шоуто на Ozzy Osbourne. В миналото имаше момент на изненада. Днес, той повече не съществува. В миналото беше много вълнуващо, когато се срещнеш с Ozzy за снимка или автограф. Днес вълнението е по-малко. Чатиш си с този, с когото искаш да се снимаш и в един момент вече си в бекстейджа.

От другата страна – Защо DJ-те се превърнаха в рок звезди и изместиха рок звездите от техния пиедестал?

Rik Charron – Не знам. Не мога да го разбера. Може би се дължи на начина, по който хората разсъждават днес. Единственото, което искат, е да излязат, да потанцуват и да си изкарат добре. Обаче DJ – рок звезда, който пълни големи зали, няма никакъв смисъл за мен. Как всъщност се правят всички тези пари? И как може да си по-известен примерно от NECRONOMICON, които свирят в малки клубове, а те пълнят стадиони. В това няма никакъв смисъл. А единственото, което DJ-те правят, е да пускат чужди албуми под съпровода на светлинно шоу. Отвъд моите разбирания е, защо хората посещават подобни събития.

От другата страна – Какво според теб младите групи и музиканти не осъзнават за съвременната музика?

Rik Charron – Младите най-вероятно не осъзнават, че музиката изисква много работа. Че е необходима голяма и непрекъсната промоция. Те очакват, че на мига ще се превърнат в супер звезди. Преминах през този етап с една от старите ми групи. Всъщност отнема години, за да привлечеш повече фенове. Защото ти си толкова добър, колкото е добър последният ти албум. И си толкова добър, колкото последната песен, с която си станал голям и известен. Единственото, което мога да кажа на младите банди, е да се целят в звездите, но да не се разочароват, ако не се озоват там толкова бързо, колкото очакват. Защото понякога това отнема години и години, за да се осъществи.

От другата страна – В момента основната ти група е NECRONOMICON. Къде изпаднаха DARK MINISTRY?

Rik Charron – Имаме албум, но между мен и останалите от групата има напрежение. Все още се боря, за да го издам. Той е напълно готов. Обаче в момента останалите не позволяват да излезе. А това е голяма грешка. Дори групата да не продължи в същия състав, с тях или с мен, албумът трябва да бъде издаден, защото съдържа наистина страхотни песни. И те са изпълнявани на турнето ни в Източна Европа. Мисля, че забавянето му е голяма грешка. Феновете го чакат, постоянно ме питат, кога ще излезе, но не мога да отговаря. Проблемът с DARK MINISTRY е, че младите музиканти в групата никога не са свирили в големи банди, не са напускали Канада, че и дори градът, в който живеят, а аз ги взех на турне в Европа. Аз ги натиснах, за да направим обиколка в Европа. И когато се върнахме в Канада, те се помислиха за рок звезди. Опитах се да им кажа, че има много време преди това да стане. А те не искат да ме чуят. Така и групата се раздели.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Rik Charron, какъв съвет би му дал?

Rik Charron – Да продължи да работи върху ударните, защото на 20 години почти ги изоставих и станах механик. За това ще му кажа да продължава, защото шансовете предстоят. Да си пази гърба, да внимава какво му се говори и да не вярва толкова много на хората, както аз постъпвах. За пример ще дам участието ми в EXCITER и DARK MINISTRY. Нека да върви по пътя си и да се доверява на инстинктите си. Това ще си кажа, ако се срещна на 20 години.

От другата страна – И накрая, кои са учителите ти в свиренето на барабани?

Rik Charron – Най-важните ми вдъхновители бяха Buddy Rich, Gene Krupa. Peter Criss е един от най-важните ми вдъхновители, както и Clive Burr. Четиримата са ме вдъхновили най-много. Това, което ме провокира наистина да поискам да правя концерти и да съм на сцена, е когато гледах KISS през 1977 на турнето „Love Gun”. Тогава видях Peter Criss на барабаните и си казах, че това е нещото, с което искам да се занимавам.