През 80-те и 90-те години на миналия век MEKONG DELTA бяха една от познатите западни групи у нас. Усложненият траш на бандата не допадаше на всички, но групата се приемаше добре и заради преработките на класически симфонични произведения. Всъщност MEKONG DELTA са една от първите прогресив траш банди. През 2020 или 35 години по-късно групата издаде „Tales of a Future Past”. Той беше поводът за специалното интервю, което басистът Ralph „Ralf“ Hubert даде за От другата страна.

Интервюто с Ralph „Ralf“ Hubert (MEKONG DELTA) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 5.04.2021 година.

От другата страна – Привет на Ralph Hubert! Знам, че класическата музика има голяма роля във Вашата музика, но каква е ролята на книгите?

Ralph Hubert – Не всички албуми са вдъхновени от книги. Но има и такива. Давам веднага пример с „The Music of Erich Zann”, който е по историята със същото име на Хауърд Филипс Лъвкрафт. Албумът е много повлиян от произведението. Взехме историята и я пренесохме в наши дни. След което започнах да изграждам музиката около текста. Друг пример мога да дам с „The Principle of Doubt”. Текстовете са вдъхновени от „The Chronicles of Thomas Covenant”. Тези два албума са вдъхновени от книги. Останалите не са. Разбира се в бъдеще ще се обърна отново към тях. Моят персонален фаворит по отношение на книгите е романът „Сърцето на мрака” от Джоузеф Конрад.

От другата страна – Последният албум на MEKONG DELTA „Tales of a Future Past”?

Ralph Hubert – Той не е вдъхновен от книга.

От другата страна – При него от къде са вдъхновенията за концепцията?

Ralph Hubert – Това е историята, която разказва. А тя не е толкова сложна – справянето с проблемите, които днес обществото генерира. С историята в албума правим паралели с действителността. В него разказваме за изследователи, които откриват останки на непозната, изчезнала цивилизация. В ръцете им попада запис на човек, който описва проблемите, довели до краха й. И тези проблеми са много близки до съвременния свят. Правим паралел с тях и с тези, с които самите ние се сблъскваме в обществото, в което живеем. Текстът, който написах, няма нищо общо с пандемията и последствията от нея.

От другата страна – Важно ли е текстовете на MEKONG DELTA да отговарят на реалността?

Ralph Hubert – Има два начина да създаваш текстове. Първият е те да са фентъзи, с което аз нямам проблем. За мен обаче обществото, в което живеем, е мое голямо вдъхновение. Виждам накъде отиват нещата. След анализ стигам до извода, че корените на всички проблеми са на първо място войните, а на второ – медиите. Положението става все по-тежко, защото облъчването на нормалните от работещите в медиите, е катастрофално. Имам чувството, че все повече хора, губят разсъдъка си. И за тези проблеми трябва да се говори. За това за мен е важно да пиша за тях.

От другата страна – Можем ли тогава да кажем, че музиката на MEKONG DELTA отваря очите на слушателите?

Ralph Hubert – Това е основната идея през всички тези години. В миналото обаче не отделях толкова голямо внимание на текстовете. Музиката беше на първо място. В миналото смятах, че който иска да напише нещо, трябва да стане писател, а който обича да композира, трябва да стане музикант. В един момент осъзнах, че двете могат да вървят ръка за ръка. И с годините нещата започнаха да се получават все по-добре. И днес, когато в групата имаме невероятен певец като Martin LeMar, той не би трябвало да пее някакви глупави текстове. А за онова, което му е интересно и което може да го провокира да мисли по начина, по който музиката го провокира да мисли.

От другата страна – Името на последния албум на MEKONG DELTA „Tales of a Future Past” звучи като игра на думи.

Ralph Hubert – Точно така. Става въпрос за бъдещето, което вече се е случило. Изследователите намират нещо, което е станало в миналото. Те живеят в бъдещето и изравят миналото, като осъзнават, че от него, може би, могат да научат нещо. Това е историята.

От другата страна – Историята повтаря ли се?

Ralph Hubert – Не знам дали ще го изкажа правилно, но има една много добра мисъл на немския философ Фридрих Хегел, който казва следното: „Единственото, което научаваме от историята, е, че не научаваме нищо от нея!” Мисъл, която много харесвам и която дава много точен отговор на въпроса ти.

От другата страна – Т.е. музиката на MEKONG DELTA е ориентирана по-скоро към мисленето?

Ralph Hubert – Най-важна е музиката. Както отбелязах, колкото по-добър е певецът, толкова повече изпъкват вокалите. Което означава, че и текстовете трябва да са по-добри и да се отнасят за важни неща. Нашият певец Martin LeMar наистина пее, а не реве, както повечето съвременни вокалисти. Когато има ревове, текстът някак си остава на заден план. Но ако пееш като Martin, текстовете наистина трябва да носят послания. Това е мнението ми.

От другата страна – Как създадохте песните за новия албум – около музиката или около текстовете?

Ralph Hubert – Работя по съвсем различен начин. Това ще отнеме малко време, за да го обясня, но ето – почти всеки ден ми хрумват музикални идеи. Преди десет години си направих банка, където започнах да ги съхранявам. Понякога стигам до момента, в който попадам на риф, който веднага ме хваща и започвам да го разработвам. Ако случайно по-късно се появи втори риф и допълва първия, работя и по двата. След това ги оставям настрана и когато след известно време си ги пусна, и все още ми харесват, започвам да оформям песен. Т.е. отварям банката с идеи и започвам да преглеждам какво съм съхранил или добавям новите рифове. Всъщност оформям някакъв базов аранжимент и го оставям настрана. Месец по-късно отново просвирвам рифовете. Обикновено ги записвам без значение дали е с бас или китара и това ми позволява по-късно веднага да ги прослушам. Ако продължават да ми харесват, влизат в следващия албум.

От другата страна – Има ли състояние, в което усилията, които полагаш в музиката, се превръщат в изкуство?

Ralph Hubert – Създавам музика толкова дълго, че не се нуждая от определено състояние, за да композирам. Понякога ми се случва да разговарям с някого, както го правя сега с теб и в част от съзнанието ми може да звучи мелодия, която по-късно записвам. Не ми е необходима предварителна настройка. Виж, за звукозаписните сесии, наистина трябва да съм в подходящо разположение на духа, но не и за раждането на самите идеи. Веднага ги записвам, за да не ги забравя. Въпросът в случая опира до натрупването на знание. А при мен то е резултат от определен опит. Ако имаш знанията как да доведеш една песен до успешен завършек, процесът на композиране е много по-лесен. Представи си, че имаш риф, но ти трябва и басист, за да го завършиш. Това при мен не работи. Когато имам идея на китара или бас, веднага знам как да добавя следващия инструмент или как ще звучат ударните. Не са ми необходими останалите, за да завърша основата на идеята. Не казвам, че барабанистът ни Alex изпълнява директно онова, което аз предложа, но през цялото време преслушваме идеите. По същия начин работим и по вокалите. Не казвам на Martin как да пее, а какво очаквам от него. Независимо какво ми се върти в главата, без значение дали е риф или бас линия, оставям останалите да развиват своите части. По никакъв начин няма да наредя на Peter да изсвири дадено соло по определен начин, защото аз не съм соло китарист. Настоявам единствено основният риф, който съм измислил да бъде изпълнен по начина, по който аз искам. Останалото е в ръцете на останалите. Един албум отнема най-малко три години. Първата година заминава в композиране. След това започва работата по основата на аранжиментите и едва две години по-късно музикантите, с които работя, чуват базовите варианти, които съм подготвил през това време. Подготовката на един албум е самотно занимание.

От другата страна – За това ли „Tales of a Future Past” Ви отне шест години?

Ralph Hubert – Всъщност са четири. Ще се върна малко назад. Някъде от 2008 година работя по романа на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака”. Знаеш филма „Апокалипсис сега”? Той е адаптация на оригиналното съдържание на книгата. В нея се разказва за терора на белгийския режим през 19 век. И в основата на филма стои романа на Джоузеф Конрад. От години се опитвам да изградя музикална концепция, почиваща на книгата. Оказва се много трудно. Измислил съм страшно много рифове и мелодии, но все още не съм завършил нищо. Защото все ми се струват недостатъчно добри. След предишния албум „In a Mirror Darkly” отново се върнах на „Сърцето на мрака” и работих по идеите две години. Но и този път не останах доволен, и оставих нещата настрана. Бях натрупал обаче достатъчно идеи, за нов албум на MEKONG DELTA. Така „Tales of a Future Past” ми отне четири години. Процесът не се различаваше от преди – една година за създаването на композициите, една година за основата на аранжиментите, след което ни трябваха две години, за да завършим албума. Причината беше сложността на аранжиментите и рифовете. Трябваше ни повече време за репетирането им.

От другата страна – Какви са предизвикателствата по създаването на музика за мислещи слушатели?

Ralph Hubert – Последният ни албум е натоварен със страшно много емоции. Всъщност можеш да слушаш музика по два начина. Нека вземем песента „When All Hope Is Gone” от новия диск. Можеш да си я пуснеш и да я слушаш без да се замисляш много, много. Но емоционално ще бъдеш докоснат от нея. В същото време можеш да подходиш към композицията от интелектуална гледна точка. Отварям една скоба – за мен музиката може да бъде слушана вертикално и хоризонтално. Тези, които просто слушат песните, го правят хоризонтално. Не знам какви по-добри определения да дам, за това съм се спрял на тези. Хората, които навлизат в самата песен, интересуват се от идеите, текстовете, посланията, подхождат интелектуално, слушат вертикално. Връщам се на песента „When All Hope Is Gone”. Тя е толкова натоварена с емоции, че дори слушателите да не задълбават в нея, също ще я усетят. Сложността на композицията е добре обхваната. Понякога в зависимост от настроението, може въобще да не усетиш дълбочината на „When All Hope Is Gone”, но тя ще достигне до теб заради емоциите.

От другата страна – Попаднах на мнение в Интернет, че новият албум на MEKONG DELTA провокира картини, както го правят PAIN OF SALVATION.

Ralph Hubert – Веднъж сме свирили с тях. Опитвам се да си представя причините, заради които някой е достигнал до това сравнение. Мислил съм по този въпрос, защото веднъж след един концерт и аз чух подобно сравнение. Обаче все още не мога да проследя връзката между нас и тях. Може би те са свързани с акустичните пасажи, с които е наситен новия ни албум. Интересното е, че подобни сравнения е имало и по-рано. Например за албума ни „Wanderer on the Edge of Time” феновете сравняваха пеенето на Martin с Daniel Gildenlöw от PAIN OF SALVATION. В „Tales of a Future Past” Martin свърши чудовищно добра работа. Вокалите му изпъкват по много добър начин. Може би това е причината да ни сравняват като звучене с PAIN OF SALVATION. Не знам…

От другата страна – Трябва ли да се правят сравнения между бандите?

Ralph Hubert – Не съм по тази част. Всяка добра банда е разпознаваема за феновете. Ако пуснеш десет наши различни песни на десетима различни слушатели, всеки един от тях ще посочи, че това са композиции на MEKONG DELTA. Всяка една наша песен звучи като MEKONG DELTA. Без значение към кой албум ще посегнеш. И всичко това произтича от ритъма и хармониите.

От другата страна – Връщам те на песента „When All Hope Is Gone”, според мнения отново в Интернет това е много психопатско парче.

Ralph Hubert – Едва ли. Приемам го с усмивка. Вземи текста, той е фантастичен. Обикновено аз съм автор на лириките, но конкретно за тази композиция Martin имаше страхотна идея, която записа на момента. Той предложи текста, накара ме да го прочета и на момента му казах, че трябва да го използваме. Когато се запознах със съдържанието, веднага ми стана ясно за какво е. Думите рисуват картина. И по-точно това е притча за планета, която попада в черна дупка. Текстът разказва за това, какво се случва с нея, за уникалността на планетата и в същото време за нейната незначителност, защото като нея има трилиони. И тук трябва да заместиш думата „планета” със словосъчетанието „човешко същество”… И всичко си идва на мястото.

От другата страна – Сменяме темата – за тези 35 години MEKONG DELTA получиха ли онова, което заслужават?

Ralph Hubert – Не ми пука за това. Започнах да се занимавам с музика на 12 или 14 и никога не ме интересувало дали получавам нещо в замяна. Знам, че сме познати и разпознаваеми, и много хора са чували за нас. Преди известно време в едно интервю ме попитаха за „The Music of Erich Zann” и как гледам на него днес. Отговорих, че не ме интересува. До днес този албум е продал над 100 000 копия. Всичко е въпрос на времето, в което е създаден. Днес хората се отегчават от нормалната музика.

От другата страна – Начинът, по който се консумира музиката днес, създава ли грешна представа за групите и тяхното творчество?

Ralph Hubert – Труден въпрос. Аз например нарочно не използвам социалните медии. В тях присъстват много тесногръди хора, които смятат, че малката част от света, който обитават и виждат, е реалният свят. Не искам нито да се сблъсквам с подобни индивиди, нито да общувам с тях, защото са ми скучни. Според мен 80 процента от дигиталните медии са наводнени с подобни „личности”. Страницата на групата във Фейсбук не я поддържам аз. Дал съм разрешение на друг човек, който да я управлява. Там наистина мога да открия някои интересни личности, но аз не я посещавам толкова често и не пускам всеки ден нова информация. Каква полезност ще поднеса, ако напиша, че хапвам шоколад или че в съответния момент пуша цигара? Кой би се заинтересувал от тези неща? Мълча четири-пет години и тогава казвам нещо, а то е за новия ни албум.

От другата страна – Това означава ли, че хората вече не се вслушват в себе си, а за по-лесно приемат чуждото мнение за свое?

Ralph Hubert – Вярвам, че е точно така. По-лесно е да вземеш нечие чуждо мнение, да го припознаеш за свое, отколкото да изградиш собствено. Много по-лесно е. Но проблемът е много сложен и е трудно да го дискутираме на чуждия език, на който и двамата говорим в момента. Текстът на „A Colony of Liar Men” е директна препратка към темата. Много от песните ни се занимават с нея. Проблемът е, че обществото живее в някаква илюзия и се разделя на все по-малки групи, които не общуват помежду си, защото са ограничили възможностите. И дори, когато има опит за комуникация, казаното не се приема за истина, защото всяка група има своя. И по презумция истината на другите е погрешна. Това се случва през цялото време и така отделните малки групички все повече се капсулират.

От другата страна – Как се реагира на това?

Ralph Hubert – Не знам, трябва да се търси диалог. Постоянно търся отговора на този въпрос. От години. Чел си много книги, изгледал си много интелектуални филми и когато се опитам да поговоря за тях с някого и срещна неразбиране, се отказвам. Предал съм се. Въобще не искам да разговарям с определени хора, защото е отегчаващо. Не знам какво трябва да направя. Сигурно те се нуждаят от някого, който да ги събути. Но тази роля не е за мен. Не съм от хората, които сочат какво да бъде прочетено или изгледано. На мнение съм, че все повече от познанието, което имаме, започва да се забравя и в един момент ще изчезне.