Интервю с Ralf Gyllenhammar (MUSTASCH)

MUSTASCH е една от най-успешните шведски хеви метъл банди. През април тази година групата издаде първата част от новия си албум „A Final Warning – Chapter One”. Втората излиза през октомври. Това е 11 диск в 23-годишната история на бандата. Добър повод да се чуем с вокалиста на Ralf Gyllenhammar, който даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Ralf Gyllenhammar (MUSTASCH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.05.2021 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Здрасти, Ralf!

Ralf Gyllenhammar – Здравей, България! Казвам се Ralf и съм вокалист, и китарист на група MUSTASCH. Изпълняваме мелодичен и тежък хард рок. Радвам се да се запозная с Вас. Това е първото интервю, което давам за българска медия.

От другата страна – Издадохте „A Final Warning – Chapter One“.

Ralf Gyllenhammar – Този албум е изцяло наше творение. Имаме собствен звукозаписен лейбъл. Записахме песните в един гараж. Сами го миксирахме и продуцирахме. Платихме всичко от джоба си. Доволни сме, че парите от него ще постъпят директно в касата на групата. Музиката е класически MUSTASCH, но решихме да прибавим повече пиано и струнни инструменти. Основната тема в него засяга изчезването на човешката раса, ако не предприемем незабавни мерки. Нашите действия ще доведат до изчезването ни като вид. Трябва да помислим по-сериозно за планетата Земя. Ако не се отнасяме към нея с уважение и не се грижим за нея, тя ще се обърне срещу нас. И всички ще умрем!

От другата страна – Вярваш ли, че в някакъв момент животът ще бъде заличен?

Ralf Gyllenhammar – Да, вярвам. Всъщност няма да бъде точно заличен. Динозаврите за били заличени преди 60 милиона години. А ние все пак сме мислещи същества и живеем днес и сега. Като хора се предполага, че сме интелигентни и би трябвало да сме интелигентни. Способни сме да спрем климатичната опасност. Снежните шапки на полюсите намаляват, въздухът е замърсен и ако дивият свят изчезне, тогава ще се прецакаме завинаги.

От другата страна – От заглавието на новия албум на MUSTASCH следва ли, че ще има и втора част?

Ralf Gyllenhammar – Да, част втора ще излезе през октомври тази година. Животът днес е много забързан. Колелото се върти много бързо. Много хора имат проблем с изслушването на десет композиции, събрани в един албум. За това решихме да издадем пет песни през април и пет през октомври, плюс факта, че докато бяхме към голям лейбъл ни беше невъзможно да запишем миниалбум на плоча, защото не ни разрешаваха. За нас винилът е най-добрият носител. Сега стигнахме до този момент – пет песни през април и пет през октомври. Следващата година ще повторим схемата – пет композиции през април и пет през октомври. Година след година издаването на нова музика е най-доброто за една банда.

От другата страна – Защо е толкова важно да издавате нова музика при положение, че тя не се продава?

Ralf Gyllenhammar – Не продаваме много, но достатъчно, за да сложим на масата хляб и масло. Не сме богати и няма да станем. Постоянно композирам музика. Не мога да правя нищо друго. Опитвал съм да работя като заварчик и дърводелец, обаче, не ми се получи. Композирам през цялото време. Може би след 20 години ще съм мъртъв, за това искам да издам колкото е възможно повече музика. Ако не Ви харесва, не е необходимо да я слушате. Ако Ви харесва можете да я слушате. Нищо сложно няма.

От другата страна – Защо всъщност бандата се казва MUSTASCH?

Ralf Gyllenhammar – Правихме купон в апартамента ми. Това парти стана преди 20 години. Бяхме подпийнали и слушахме плочи. Някой пускаше една, след което по средата на песента, друг решаваше че трябва да постави на грамофона друга плоча. И така през цялата вечер – изслушали-недослушали една песен, някой решаваше, че трябва веднага да пусне нещо друго. На следващата сутрин след като станахме, целият апартамент беше покрит с плочи. Бяха навсякъде. Започнахме да ги прибираме в опаковките им и открихме, че във всички групи, които слушаме, има поне един музикант с огромен мустак. Тогава ни светна, че ще наречем нашата група „Мустак”. Ето ги – Freddie Mercury, Jon Lord, Geezer Butler, Tony Iommi, певецът на URIAH HEEP David Byron, във всяка група от 70-те поне един музикант има огромен мустак. За това и групата се казва MUSTASCH.

От другата страна – Обаче днес в MUSTASCH не сте много тези с мустаците?

Ralf Gyllenhammar – Така е. Барабнистът ни Robban Bäck има малко мустаче, защото е само на 35. Всички обаче имаме косми по лицето. Останалите имат бради, но не е важно дали имаме мустаци или не. По-важното е, че всички групи, от които сме се вдъхновили, за да свирим хеви метъл, имат огромни мустаци. Виждате връзката, нали? Дори в BLACK SABBATH трима имат мустаци. Freddie Mercury има мустак. За това и групата ни се казва MUSTASCH.

От другата страна – По какво си прилича и по какво се различава стилът, който изпълнявате в Швеция с този в Германия и във Великобритания според теб?

Ralf Gyllenhammar – MUSTASCH е по-скоро британска група. Ние сме по-повлияни от бандите от Острова. Единствената немска група, с която по някакъв начин се отъждествявам, е RAMMSTEIN.

От другата страна – Това е така, защото си фен на групата?

Ralf Gyllenhammar – Точно така! Техният китарист Richard Kruspe е наш голям фен. Бяхме им съпорт на един концерт в Талин, Естония пред 55 хиляди души. Невероятно преживяване. Richard ни покани да откриваме за RAMMSTEIN. Страхотно беше.

От другата страна – Би ли споделил други върхове в кариерата Ви?

Ralf Gyllenhammar – Такъв момент е, когато спечелихме първото ни шведско „Грами”. Концертът ни на „Swеdеn Rock Festival” пред 29 хиляди души. Спечелването на второто шведско „Грами” също е такъв момент. И разбира се първия път, когато чух песен на MUSTASCH по националното радио. Това беше нещо невероятно. Тогава разбрах, че ще станем голяма група.

От другата страна – Имаш ли неосъществени мечти?

Ralf Gyllenhammar – Не, мисля, че нямам. Не съм безумно богат, за това искам да имам повече пари.

От другата страна – Има ли нещо по-специално да сте група от Швеция?

Ralf Gyllenhammar – Хлъзгав въпрос. Едно от предимствата да сме група от Швеция е, че филмите на английски не са дублирани на шведски. Това ни даде възможност от малки да научим английски. Всички филми се излъчват в Швеция със субтитри. Така научаването на английски език става много бързо. Ако трябва да спомена немските групи – те понякога имат проблеми с произношението на английски и с текстовете. Аз съм страхотен текстописец. И това са изказвания на американски и английски музиканти. Не могат да повярват, че като швед, английският ми е много добър. Скромно отвръщам, че всъщност знам.

От другата страна – Нещо друго?

Ralf Gyllenhammar – Няма. Това с езика е най-великото предимство.

От другата страна – А би ли споменал един недостатък?

Ralf Gyllenhammar – Данъците ни са много високи. Половината от приходите отиват за шведското правителство. Огромен недостатък.

От другата страна – Заплатите нали са високи?

Ralf Gyllenhammar – Сега точно не са, защото не печелим нищо заради пандемията.

От другата страна – Какво според теб я очаква музиката след пандемията?

Ralf Gyllenhammar – Вярвам, че групите ще продължат да излъчват живи изпълнения в интернет. Когато имаме концерт, той ще се излъчва и в дигиталната среда. По този начин ще ни гледат и феновете, които не са на шоуто. Мисля, че това ще е най-голямата промяна.

От другата страна – Това означава ли, че концертите ще намалеят?

Ralf Gyllenhammar – Не мисля, че ще стане. Много групи ще правят турнета. Билетите за концертите драматично ще станат по-евтини. Ако преди те са стрували по 60 евро, сега ще са по 25 евро, защото страшно много банди ще правят турнета.

От другата страна – Връщам те на текстовете – до колко те са важни за MUSTASCH?

Ralf Gyllenhammar – Зависи. Имам предвид, че най-важното за мен е, че те звучат така, сякаш имам точно това предвид, когато пея. Когато пея, текстовете не са толкова важни. По-важно е, че слушателят вярва в онова, което изпявам.

От другата страна – В такъв случай посланията трябва да са точни и ясни.

Ralf Gyllenhammar – Да, така е. Обаче, ако го изпея с настроение е едно, без грам емоция – съвсем друго, ще е сладникаво и ще липсва отношението. Отношението е всичко. Така смятам.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Ralf Gyllenhammar – Когато срещнах MOTORHEAD и пих заедно с Lemmy в един бар, в един хотел в Мюнхен. Това е най-рокендрол преживяването ми.