Интервю с Nick Holmes (BLOODBATH, PARADISE LOST)

Международната дет шайка BLOODBATH издаде в началото на септември албума „Survival of the Sickest” – трибют към дет сцената от 80-те години на миналия век. През годините в групата са се изявявали екстремни икони като Dan Swanö , Peter Tägtgren , Mikael Åkerfeldt. В момента зад проекта стоят силови личности от банди като KATATONIA, LIK, PARADISE LOST. Новият албум на BLOODBATH „Survival of the Sickest” е трети за вокалиста Nick Holmes.

Интервюто с Nick Holmes (BLOODBATH, PARADISE LOST) е излъчено в „От другата страна” на 26.09.2022 година.

От другата страна – Привет, Nick, поводът да се чуем с теб е новият албум на BLOODBATH „Survival of the Sickest”. Предишният „The Arrow of Satan Is Drawn” излезе преди четири години. Как виждаш развитието на бандата между тези две издания?

Nick Holmes – Дет метълът е все същия. И елементите, които определят BLOODBATH, присъстват в песните. През последните години, обаче, имахме достатъчно време да преосмислим концепцията зад групата, за какво всъщност става въпрос, доколко трябва да отдаваме почит към оригиналните дет метъл банди, които започнаха всичко това. Групите, които всички обичаме от тийнейджъри. Така рестартирахме часовника и решихме, че ще направим няколко стъпки назад, ще се завърнем към звука от миналото, който харесваме и ще се насочим в посоката, от която тръгна всичко. В това се състои основната разлика между новия албум и предишния.

От другата страна – В EP, което издадохте по-рано през тази година и което носи името на новия албум, правите кавър на DEATH „Mutilation”. Би ли споменал бандите, които те насочиха към дет метъла?

Nick Holmes – Както винаги съм казвал, харесвам DEATH, MORBID ANGEL, също така AUTOPSY. Харесвам повечето от флоридските дет метъл групи, но в същото време си падам и по шведските като NIHILIST, които после станаха ENTOMBED. Мога да се върна и още по-назад. Винаги съм бил голям фен на VENOM, както и на ранния SLAYER. Говоря за годините, когато тази музика започва да набира сила – 1984, 1985. Виждахме накъде отиват нещата. След което се появиха POSSESSED и издадоха албума „Seven Churches”. POSSESSED винаги са били голямо вдъхновение за мен докато бях хлапе. Няма как да не спомена CELTIC FROST, BATHORY. Т.е. става въпрос за бандите, които съществуваха, когато бяхме тийнейджъри и дадоха начало на стила.

От другата страна – Чувстваш ли се доволен как се развива екстремният метъл през годините?

Nick Holmes – Когато си толкова дълго в сцената, винаги има промени, които не се приемат добре. Има много нови банди, които са слушали старите, но са поели по съвсем различни пътища. Създават се нови стилове, които всъщност не ме интересуват. Може би това се дължи на факта, че мелодичните екстремни банди носят в себе си елементи от ню метъла, който така и не успях да приема. Може би съм по-стар за тези неща. Винаги съм предпочитал оригиналните групи. Обаче музиката на всяко поколение е повлияна от предишното. С PARADISE LOST например сме на сцената почти 35 години и гледаме на нещата по различен начин. Вече има много нови банди. Но когато ме попитат за тях, не знам какво да отговоря. Когато слушам техните композиции, не мога да превключа на тяхната вълна без значение колко са известни и колко са екстремни.

От другата страна – Има ли напрежение между поколенията по отношение на музиката?

Nick Holmes – Не мисля, ако нещо е добро, то ще получи признание. Ако си добър, винаги ще имаш сцена. В същото време всяко поколение слуша и музиката на предходните. Добрата музика ще съществува вечно. Според мен винаги става въпрос за добрата песен. Стиловете нямат значение. Имаш ли песен, тя ще звучи завинаги.

От другата страна – На какво е метафора заглавието на новия албум на BLOODBATH „Survival of the Sickest”?

Nick Holmes – Не съм аз човекът, който може да отговори на този въпрос. Jonas Renkse измисли заглавието. Мисля, че по-скоро трябва да се възприема буквално без някакъв по-дълбок смисъл. Това е класическо дет метъл заглавие от 80-те. И точно представя съдържанието на албума. С него отдаваме почит на 80-те. И не само с него, а и с обложката, абе, с всичко. Така че „Survival of the Sickest” е заглавие, излязло от 80-те. За това става въпрос. Не мисля, че в него се крие нещо повече.

От другата страна – Защо всъщност 80-те години на миналия век са толкова специални?

Nick Holmes – Музиката, която си слушал като дете, винаги има по-специално значение за теб. Годините между 14 и 21 са много важни в живота на едно хлапе. За мнозина това са най-хубавите години. Всичко, в което си влагал страстта си тогава, ще остане с теб завинаги. Аз и хората около мен бяхме много отдадени на дет метъла. Той остави отпечатък в живота ни и тази наша страст е все още жива, без значение на колко години сме. Това никога няма да се промени. Страстта, с която сме се отнасяли към тази музика тогава, никога няма да изчезне. За това и музиката на 80-те е толкова важна. В същото време пръст в цялата работа има и носталгията. Но една приятна носталгия, която никога не е достатъчна, защото когато остаряваш тя е всичко, което ти остава. Хубаво нещо.

От другата страна – Има ли нещо, с което стилът днес те разочарова?

Nick Holmes – Едва ли. Дет метълът независимо от времето си остана нишова музика. Стилът е строго профилиран. Все още има нещо в него, което продължава да привлича. Той никога не стана твърде голям. Едва ли някога ще видиш дет метъл група да свири на футболен стадион. Тази музика не е такава. Тя винаги е била нишова и винаги е имала таван. Погледни го от този аспект – когато бях малък, стилът беше още по-малък. Сцената беше нищожна, а последователите й се брояха на пръсти. С времето се разви, израсна, стана много по-голяма, но все още не може да надскочи границите си на популярност. Дет метълът все още си остава музика за определен кръг от слушатели. Никога няма да чуеш дет метъл банда в мейнстрийм радиата. Ако има подобен случай, то със сигурност се дължи на иронични причини. Стилът е все още нишов. От една страна в момента е по-голям от 80-те, нишата е по-широка, но от друга – в сравнение с останалите стилове, е доста малка.

От другата страна – По какъв начин тогава „Survival of the Sickest” посреща модерните очаквания?

Nick Holmes – Труден въпрос. Може би ще се върна в началото на разговора, когато казах, че когато имаш добри песни, ще си намериш вярното място. Музикалният бизнес е много по-различен от времената, когато бях по-млад, но все още, ако имаш добър албум, останалото се подрежда само. Но трябва да предложиш добър диск. И това не зависи от трендовете и модните тенденции. Когато създадеш добър албум, най-вероятно той ще повлече и останалите правилни неща за групата.

От другата страна – Има ли нещо от работата по „Survival of the Sickest”, което ти донесе повече удоволствие днес, отколкото в миналото?

Nick Holmes – Когато записвахме албума, опитвахме определeни неща, които всъщност не бяха планирани. И изненадващо те проработиха много добре и всички от групата ги харесахме. Това е хубавата част, защото удовлетвореността е още по-пълна. Някак си наличието на спонтанност под повърхността ни донесе още по-голямо задоволство. В повечето случаи, особено в проектите, в които съм бил привличан, всичко винаги е било педантично определено. По създаването на песни е работено до дребнавост. Всъщност става въпрос за всеки един елемент и то постоянно – отново, отново и отново… Винаги са били осъществявани точно по начина, по който е искано. И по-принцип процесите не са променяни, защото резултатите са били точно тези, които са търсени. Понякога, обаче, по време на записите се стига до излизане от кутията. Понякога това не сработва, но винаги е приятно, когато се постигне резултат. Тези забежки извън утвърдените норми, са като черешката на тортата.

От другата страна – Живеем в дигитална ера. Тя оказва ли влияние на звука на BLOODBATH?

Nick Holmes – Всичко е въпрос на убеждения. Можеш да потънеш и да се удавиш в плъгини. Можеш да използваш цялото време на света, за да изпробваш различно звучене. При дет метъла няма голямо разнообразие от основи, на които можеш да стъпиш. Вземи китарния звук. Има ограничен брой варианти, на които можеш да се спреш, за да постигнеш наистина дет метъл. Но въпросът с дигиталната ера е въпрос на лично възприятие. Тя е много полезна, когато не живеете с момчетата от групата на едно място. Както при нас. Ние сме в различни държави. Просто позволява създаването на музика от разстояние с размяната на файлове. Също така не се отразява на композиционния процес. Ако обаче става въпрос за дигиталната обработка на музиката, ето тук вече нещата могат да продължат вечно. За мен като вокалист всичко опират до онова, което работи за мен. Днес положението е по-добро. Предпочитам да създавам вкъщи, след което да разпращам файловете, вместо да съм заедно с останалите, опитвайки се да напишем песен, докато импровизираме, както е било преди. За да съм честен, този начин на работа не би проработил при мен днес.

От другата страна – Бързо ли успя да се преориентираш в пеенето, имайки предвид вокалните метаморфози, през които премина през годините?

Nick Holmes – Не, не ми е било трудно. Наистина начинът ми на пеене в BLOODBATH е различен от този в PARADISE LOST, но това съм все аз, който прави различни вокали. Т.е. не е необходимо да се отдалечавам кой знае колко много. Просто са ми необходими повече репетиции. Не мога просто да започна да пея по друг начин на момента. Дори и когато правя чисти вокали. За да ги направя, ми трябват репетиции. Гласът трябва да се нагоди, да загрее. Същото е и при дет метъл вокалите. Подходът трябва да е еднакъв. Да, стиловете са различни, но няма да е добра идея, да имам в две поредни вечери концерти с PARADISE LOST и след това с BLOODBATH. Нещата няма да се случат и ще останеш гладен, образно казано. Трябва да се грижиш за гласа си, да си легнеш рано, да пиеш много вода, разни такива неща.

От другата страна – Концертната пауза по време на пандемията помогна ли на вокалистите да възстановят гласовете си?

Nick Holmes – Наистина не знам. Самият аз работих по време на цялата пандемия. Въобще не се спрях. Така че не бих казал, че не съм правил никакви вокали за шест или повече месеца. Все пак пея от години. Лично аз не съм спирал да работя. Дори и не съм си помислял да не пея за година. Постоянно правя някакви записи. И от тази гледна точка пандемията не ми е повлияла по никакъв начин.

От другата страна – Обаче е различно да си в студиото и да си на турне с концерти всеки ден.

Nick Holmes – Не знам. На мен по-скоро ми липсваше социалния аспект на живота по време на пандемията. Липсваха ми приятелите, липсваше ми пътуването, а ние постоянно бяхме на път. Корона кризата наистина имаше голямо отражение върху живота на всички. Имаше хора, на които животът им се промени коренно. Имам приятели, които работят като китарни техници. Правеха това в продължение на години и изведнъж светът за тях спря да се върти. Те просто стояха и не правеха нищо. Останаха без работа. Много мои приятели, които работеха като техници, пострадаха от локдауна. Така че от моя гледна точка пандемията не ни се отрази толкова лошо, защото ние продължихме да пишем, да създаваме и да записваме.

От другата страна – Каква се предполага да е голямата промяна след тези две нулеви години за музиката?

Nick Holmes – Не знам. Приемам го все едно някой е натиснал бутона за пауза. И в момента той отново е върнат в изходно положение. Лека-полека колелото започва отново да се завърта. Не с темпото от преди, защото например тук във Великобритания случаите на корона вирус отново нарастват. Това важи и за други части от Европа. В момента музиката извървява своите бебешки стъпки. Пътуването сега е истински кошмар. Това се отнася като цяло за летищата. Нещата лека-полека се отпушват, но скоро няма да достигнат нормалното ниво от преди пандемията. Няма да стане отведнъж. Ще отнеме време. Това се отнася за всяка една индустрия, която е свързана с музиката. Ще е необходимо време всичко да се успокои и да заработи в нормалните граници, но се надявам, че нещата ще се оправят.

От другата страна – Има ли нещо в музиката, с което още не си свикнал?

Nick Holmes – Мисля, че съм свикнал с всичко. Дори и с негативните аспекти. Наистина добър въпрос, но отговорът ми е обикновен. Свикнал съм с всичко дори и с негативната част. Така че дори и проблемите, които ни съпътстват, не могат да ме учудят. Разбира се, когато за първи път събираш банда, може би ще ти дойде до гуша от многото неуредици, но в онзи момент просто нещата са такива каквито са. Сега обаче съм стара кримка и нищо не може да ме учуди.

От другата страна – В такъв случай има ли нещо, което все още не си постигнал в музиката дори и с PARADISE LOST?

Nick Holmes – Ще използвам клишето за световното господство. Т.е. когато ме попитат какво следва, отговарям „Световна доминация”. Наистина не се сещам. Правим каквото правим и продължаваме в същата посока. Работим здраво и винаги сме напълно отдадени. С групата нямаме план за следващите пет години. И дори това не се отнася само за PARADISE LOST, а за живота като цяло. Никога не съм живял по този начин. Никога не сме начертавали бъдещото за някакъв период от време. Понякога, разбира се, животът ни поднася интересни ситуации, които никога не можеш да предвидиш. Дори и в случаите, в които си казваш, че ще бъдеш най-добрият човек, който можеш да бъдеш или най-добрият родител на света. Всеки си го мисли през цялото време, но и тогава е въпрос на определен момент. Просто, ако можеш, се наслаждавай на живота и онова, което имаш, защото въпреки че е безценен, е кратък. Философски се получи.

От другата страна – Започвате с PARADISE LOST през 1988 година. Защо страничните Ви проекти се появяват след 2000 година?

Nick Holmes – Може би заради Интернет. Говорихме малко по-рано за това. Дигиталната ера предоставя повече възможности. Можеш да създадеш страничен проект с хора, които живеят на противоположния край на света. Защото вече не е необходимо, за да създадете албум да сте съседи или да живеете на една и съща улица. В миналото възможностите за пътуване създаваха много повече ограничения от днес. Интернет избухна някъде около началото на новото хилядолетие и тогава започна неговото масово използване. Също така отвори повече врати, в случая възможности за музикантите и групите за сътрудничество. Преди това основно ставаше въпрос за това някой да не попадне в задръстване, защото плановете се проваляха.

От другата страна – Връщаме се на BLOODBATH. Когато си пуснеш първия албум на групата „Resurrection Through Carnage”, чуваш ли същата банда днес?

Nick Holmes – По някакъв начин. Пея доста от стария материал на живо. Наложи ми се да науча повечето от песните. Така че ги знам, независимо че не пея в албумите. Със сигурност имаме връзка с ранните неща на BLOODBATH. Разбира се, когато имаш различен вокалист, няма как албумите да не звучат по-различно. Наясно съм с положението, че хората имат своите любими издания и заради вокалистите, и при тяхната промяна, този елемент също се променя. В същото време мога да заявя, че идентичността на групата се усеща през цялата й кариера. Дори и преди аз да стана част от нея, съм убеден, че това е същата група и това си личи и от начина, по който са създадени песните. Всичко обаче не винаги е толкова очевидно за нетренираното ухо.

От другата страна – Последни въпроси. BLOODBATH е класическа дет метъл група. Ти спомена доста от флоридските дет метъл банда. Каква е според теб ролята на Scott Burns за формирането на звука на дет метъла?

Nick Holmes – Никога не съм работил с него, но той е човекът, който стои в основата на звука на дет метъла. От друга страна тогава такъв е бил модерният звук, който определени продуценти създават и определени модерни групи решават да приложат. А тогава звукът, който Scott Burns създава, става предпочитан за всички. Особено звукът на барабаните. За онези времена той е много отличителен. Когато го чуя, в главата ми винаги се появяват мисли за продукцията на Scott Burns. Когато погледнеш на групите, които е продуцирал в миналото, ще осъзнаеш, че той е изградил много отличителен звук за времето си.

От другата страна – Последният албум на PARADISE LOST „Obsidian” излезе преди две години. Подготвяте ли вече нещо ново?

Nick Holmes – Започваме да пишем следващата година. И най-вероятно ще го издадем по-следващата. Ще мине известно време, преди да изкараме нова продукция. Трябва да направим турне и чувстваме, че „Obsidian” се нуждае от още промотиране заради двугодишното прекъсване във всеки един аспект от живота. За това първо трябва да завършим цикъла за „Obsidian” и едва след това ще погледнем към следващия албум на PARADISE LOST.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Nick Holmes – Трудно е да откроя един. Не знам. Може би е свързан с много алкохол, обаче, това вече е отегчително клише. Не знам… Разбивали сме автобуси. Тур бусове са катастрофирали. Веднъж превозното ни средство се взриви. А ние бяхме вътре. Това донякъде е рокендрол. Или пък не… Наистина не знам… В това отношение рокендролът е клише и не е толкова интересен. През 80-те беше забавно, сега вече не толкова. Днес най-рокендрол моментът за нас е да имаме кафе в бекстейджа. Опитвам се да се сетя за невероятна ситуация тип GUNS ‘N’ ROSES от 80-те, но за съжаление не мога. Най-рокендрол моментът в бекстейджа в момента е да имаме паролата на безжичния Интернет.