Интервю с Josh James (STICK TO YOUR GUNS)

Ден преди концерта на американската хардкор банда STICK TO YOUR GUNS успяхме да се свържем за кратък разговор с китариста на групата Josh James. Те ще свирят в София и ще бъдат подкрепени от EXPECTATIONS, BLANKFILE и RUGGED. Josh James остави своя отпечатък и в „От другата страна”, с помощта на организаторите „141” и специално Александър Бояджиев, който съвместява тази дейност и с вокалите на LAST HOPE.

Интервюто с Josh James (STICK TO YOUR GUNS) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 10.04.2023 година.

От другата страна – Привет, Josh, в Европа сте вече със STICK TO YOUR GUNS, нали?

Josh James – Да, намираш ме в Лайпциг, Германия. Ден преди това започнахме европейското ни турне. Дойдохме тук за няколко концерта през почивните дни. Все още свикваме с часовата разлика, но иначе си изкарваме страхотно.

От другата страна – Последния албум на STICK TO YOUR GUNS „Spectre” ли представяте с тези концерти?

Josh James – Определено. И сега ще изпълняваме песни от новия ни албум. Както, разбира се и от останалите ни издания. В началото при предварителния график имахме три дни без концерти на това турне. А когато сме на обиколка искаме да правим концерти. Така си казахме, че трябва да намерим още няколко места, които да посетим. Защото, както казах, когато получихме офертата за това турне, в него имаше три свободни дати. А искаме, когато правим обиколка да имаме, колкото е възможно повече концерти. Появи се възможност да посетим Сърбия, България и Гърция. Казахме си, че е добра идея и ще пътуваме до там. Никога преди това не сме свирили в Сърбия и нямаме търпение да го направим. Също така мисля, че минаха пет години от последните ни концерти в България и Гърция. Винаги е вълнуващо за нас да свирим на места, където никога преди това не сме стъпвали.

От другата страна – Когато свирите за първи път някъде, подготвяте ли по-специален сет?

Josh James – Да, правим го. Подготвили сме малко повече песни за Сърбия, където никога не сме били, които няма да свирим в Германия, Белгия и Швейцария.

От другата страна – 20 години по-късно как изглежда напредъка на STICK TO YOUR GUNS, ако разгледаш албумите на групата?

Josh James – Точно така е. Тази години празнуваме 20-годишнина. Първите ни два албума показват, че единственият, който е бил тогава в бандата и днес е в нея, е вокалистът ни Jesse Barnett. И заради това в тях STICK TO YOUR GUNS изглеждат направо като друга банда. Повечето, които сме в групата сега, се присъединяваме за третия албум „The Hope Division”. Когато си пуснеш диска, ще чуеш промяната на звука на групата. Обаче, съм на мнение, че с всеки албум се опитваме, както да съхраним звука на STICK TO YOUR GUNS, в което трябва да сме убедени и в същото време да изследваме по малко други различни територии. За пример ще посоча песента „Open Up My Head” от новия ни албум „Spectre”. Убеден съм, че много хора са били наистина изненадани, когато са чули тази композиция. Тя е тежка, има брейкдауни, но в същото време веднага те хваща. И когато си я пуснеш, наистина ще се почувстваш по-добре. С всеки албум се опитваме да намерим начин да излезем от границите, които сме си поставили. И в същото време да запазим корените ни, които са в пънка и хардкора.

От другата страна – Кой албум е най-важен за STICK TO YOUR GUNS?

Josh James – Труден въпрос. Мисля, че албумът „Diamond” е този, който наистина даде тласък на групата и я изкачи на друго ниво. С него започнахме да получаваме предложения за много добри турнета. Също така след него все по-често свирим в Германия и Европа, Австралия, Япония. „Diamond” е изданието, което ни тласна към това да сме по-добра група. В момента любимият ни албум и наистина много го харесваме е този, които изкарахме последно – „Spectre”. Той има доста интересна история. Приключихме записите за него точно в началото на 2020. По предварителен план трябваше да излезе през лятото на същата година. Заради пандемията, обаче, всичко беше замразено. А в това положение, ние наистина нямахме никаква идея, кога този албум ще стане факт. И чак две години по-късно успяхме да го издадем. „Spectre” беше голямо предизвикателство за нас заради цялата бъркотия, свързана с неговото издаване. В заключение ще кажа, че всеки албум има специално място в сърцата ни.

От другата страна – Коя песен на STICK TO YOUR GUNS описва най-добре вашата работна етика?

Josh James – Не знам. Песента, която имаше по-интересен композиционен процес, е „Nobody”. Превърна се в едно от най-големите ни парчета. Тя, обаче, е създадена докато бяхме в студиото и е буквално резултат на случайност. Продуцентът ни тогава John Feldmann беше причината тя да се появи. Той беше измислил някаква малка музикална част и настояваше ние да я развием. А този подход наистина ни прикова вниманието. И от неговата идея се роди песента „Nobody”, а това беше изненада и за нас самите. Напълно непреднамерен резултат, но с голямо въздействие върху бандата с много дълготраен ефект.

От другата страна – Би ли споделил впечатленията си за американската и европейската хардкор сцена?

Josh James – Голямата и основната разлика между двете сцени е, че в Европа европейската културата е много здраво свързана с музиката. Разбира се, че в Америка всеки харесва музиката и феновете отбелязват новите албуми на бандите. Но от нашия опит си правя извода, че когато европейците станат фенове на една група, те я следват до последно. Което е страхотно и означава много за бандата, защото тя има възможност да прави турнета и да изгради успешна кариера. Вземи STICK TO YOUR GUNS. Това е една от причините да имаме възможност, да се връщаме тук, да срещаме същите фенове и да наблюдаваме как израстват с бандата. Примерно те са ни гледали в началото на нашите европейски турнета, когато са били 15-годишни и сега в края на 20-те си години отново са на концертите, изкарват си страхотно, а това означава много за нас. В Америка тези явления не се наблюдават или са в много по-малка степен. В САЩ битува схващането, че тази музика е до време. При нас се приема, че пънкът и хардкорът са основно за хлапетата. И на концертите виждаш все по-малко възрастни. Което ни провокира постоянно да се реновираме, за да отговаряме на вкуса на младежите.

От другата страна – В този случай кой е бил най-трудният избор в историята на STICK TO YOUR GUNS?

Josh James – Не мисля, че има един точно определен момент. Имали сме периоди на възходи и падения. Една година Jesse имаше наистина сериозни проблеми с гласа си. Тогава турнетата бяха много трудни, трябваше да имаме повече почивни дни по време на обиколките. Jesse постоянно посещаваше доктори и вземаше лекарства. Има такива моменти, които предизвикват много страх, защото трябва да се прави избор между грижата за здравето и кариерата. Ние като група правим много турнета. Което натоварва телата ни и им причинява много травми. Никога не знаеш какво може да стане. Миналата година ми оперираха врата и ми се наложи да свиря на концерти със скоба. Chris Rawson си беше счупил крака на сцената. Но свири и на следващите концерти, преди да успее да посети лекар, за да бъде прегледан. Имали сме много подобни моменти. Но винаги се опитваме да извлечем най-доброто от тях. Когато се появяват проблеми от подобно естество, веднага сядаме да решим как ще продължим и как да извлечем най-доброто от ситуацията.

От другата страна – До колко е важно за Вас музиката Ви да е социално ангажирана?

Josh James – Всеки, който погледне бандата, ще открие тази наша страна. STICK TO YOUR GUNS са социално ангажирана и социално насочена банда по отношение на расизма, хомофобията, сексизма, корупцията на ниво правителство. Тези неща са теми в текстовете ни. Смятам, че в края на краищата в STICK TO YOUR GUNS пишем за това, което ни вълнува и през което преминаваме. Ето един пример – песента „Bringing You Down“ е създадена веднага след кризата на имотния пазар в САЩ. Имотният пазар се срина. Семейството на Jesse загуби дома си. Започнаха протести и ние бяхме сериозно въвлечени във вълненията. В зависимост от това как гледаш на живота, всяко нещо може да придобие политическа окраска. В музиката на групата има много подобни влияния, свързани с политиката. Но това е, защото ние даваме гласност на проблемите, през които преминаваме, търсейки техните решения.