Интервю с Joey Tempest (EUROPE)

Само след дни третия „Мидалидаре – рок в долината на виното” ще посрещне феновете на рока и метъла. Три дни – 30 юни, 1 и 2 юли, малкото китно средногорско селце Могилово отново ще се превърне в най-голямата фестивална зона в България. Хедлайнърите там този път са SCORPIONS, HELLOWEEN и EUROPE. Между другото – първото гостуване на EUROPE въобще в България беше в Ловеч през 2007. Това само за статистиката. През тази година бандата ще запише няколко песни. Новият им албум се очаква през 2024, а вокалистът на EUROPE Joey Tempest даде специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Joey Tempest (EUROPE) ще се излъчи в „От другата страна” по Радио Варна на 26.06.2023 г., както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Joey, как един артист гледа на света около себе си?

Joey Tempest – Как артистът гледа на живота? Трудно е да се обясни с думи, но музиката е един от начините да накараш дъждовния ден да изглежда привлекателен. Музиката е нещо коренно различно. Като изобразителното изкуство е. И ако говорим за този свят – аз съм щастливец. И да стигна до отговора на въпроса – ако се смятам за арстист, означава, че се чувствам много спокоен и щастлив. Разбира се, че стресът е налице, когато говорим за завършването на албум, довършване на текстове. Тогава напрежението е тук постоянно, защото работата трябва да се довърши. Но човек може да се справи с него. Артистът трябва да бъде артист, да създава музика, да планира или да запомня много неща. Това е заобикалящия ме свят за мен.

От другата страна – Каква е ролята на артиста в обществото?

Joey Tempest – Същото е. Ако погледнеш през времето, ролята на артиста в обществото е да го направи малко по-спокойно. Отиваш на концерт, забавляваш се, успокояваш се и ежедневието ти вече е малко по-приемливо. Защото стъпваш в света на артиста. За това изкуството е важно – музиката, картините, книгите, са важни, защото поне за малко дават възможност за бягство от рутинния живот. И когато се завърнем, носим онова чувство с нас. Чувството на спокойствие, породено от едно по-добро място. За това и музиката създава по-добър живот от нормалния. Бягството е хубаво нещо. Но още по-добре е, когато са завърнеш в реалния живот, да носиш чувствата, които изкуството е породило в теб.

От другата страна – И може би ставаш по-силен, за да решиш проблемите?

Joey Tempest – Така е. Изкуството е като медитацията. Медитацията е като музиката, защото се пренасяш на места, където проблемите не са чак толкова значими. И когато пренесеш тези чувства с теб, в реалния живот, някак си запомняш хубавото и ако го практикуваш често, осъзнаваш, че проблемите не могат да те сломят. За това и музиката, медитацията, изкуството имат този ефект в ежедневието, карат те да се чувстваш по-добре.

От другата страна – Можем ли да твърдим тогава със сигурност, че музиката може да промени живота?

Joey Tempest – Мисля, че музиката може да промени живота на слушателя. Винаги съм смятал, че опитът, който човек натрупва между 15 и 25, се запечатва най-дълбоко в ДНК-то и играе важна роля през целия живот. За това артистите се докосват до него, когато създават и буквално през целия си живот се вдъхновяват от този период. В този смисъл, ако опитът е дълбок, а докосването е до правилната музика, тогава наистина тя започва да влияе. Музиката те докосва и оставя своя отпечатък. И ако гледаме на в дългосрочна перспектива, в крайна сметка музиката може да промени живота на слушателя.

От другата страна – Как музиката промени твоя живот?

Joey Tempest – На мен музиката ми даде нещо, с което се чувствам удобно. Когато бях дете, имаше моменти, в които не се чувствах добре. Не обичах да заставам пред класа по време на часовете или да представям проекти пред хора. Тогава музиката се появи и то естествено. И ми пасна естествено. Помогна ми да преодолея фобиите си. Промени живота ми и ми даде сила да преодолея проблемите. С нейна помощ всичко придоби значение. Място, където мога да се оттегля и откъдето да почерпя сила. Аз пиша по цял ден. Ако не композирам, планирам. Говоря с момчетата от групата или с мениджмънта, планирам, мечтая, наблюдавам. Всичко това е част от музиката. Част от съзнанието и използването на определена част от ума.

От другата страна – Има ли разлика между Joey Tempest в живота и Joey Tempest на сцената?

Joey Tempest – Разбира се. По-големият ми син понякога е много смутен от поведението ми на сцената. У дома той ме познава като друг човек. Виждал ме е, когато съм на сцена и не може да повярва, че аз съм баща му. Разбира се, че харесва някои албуми, песни, но аз съм различен. По принцип съм затворена личност, когато съм със семейството ми и също така съм по-спокоен. А на сцената обикновено не съм такъв.

От другата страна – Благословия или проклятие е да имаш песен като „The Final Countdown”?

Joey Tempest – Днес да имаш песен като „The Final Countdown”, е благословия. Страхотно е, че хората идват на концертите и се наслаждават на композицията. Това ни дава възможност да им представим нови албуми, нови песни. За нас „The Final Countdown” е различна композиция, тя е просто част от един албум. Тя беше с продължителност шест минути преди да я съкратим. Бяхме в Ню Йорк, където песента беше поорязана. „The Final Countdown” беше по-дълга от версията в албума. Тогава отрязахме част след първия припев. Този бийт го имаше и на още едно място. С него „The Final Countdown” беше около шест минути и половина. Никога не сме мислии, че ще се завърти по радиостанциите. Ние сме свързани с нея по различен начин. Все още смятаме, че е идеална за концерти. Обичаме да я изпълняваме на живо. Невероятно е, че една песен е успяла да обедини толкова много хора и те я харесват.

От другата страна – Обаче във всяко интервю „The Final Countdown” винаги се споменава за разлика от другите песни на EUROPE.

Joey Tempest – Така е със сигурност. Когато имаш подобна песен, хората винаги ще я асоциират с бандата. Това се случва, когато композицията поставя знак над всичко, което правиш. Но EUROPE не са единичен пример. Случва се с много банди. „The Final Countdown” излиза извън рамките на рока, тя се превърна в поп песен, влезе в медиите, които пишат за по-лека музика, завъртя се по радиата. Надскочи рамките на рок публиката и се прие от по-широк кръг фенове, които не слуша рок музика, сола, или хард рок албуми. Тя се превърна в нещо повече. Когато, обаче, издадем нов албум, който е по-тежък, по-китарно ориентиран, хората, които не слушат рок, но харесват „The Final Countdown”, може би няма да си го пуснат. Нещата са различни и ние сме го осъзнали. Разбрали сме, обаче, че създаването на една такава песен, която излиза от рамките на групата, не трява да ни спира да се развиваме, да бъдем креативни. Просто я оставяме и продължаваме напред. Така рано или късно ще попаднем на нещо ново, ще създадем нова песен, която ще развие групата в друга посока. На мнение съм, че с всеки нов албум, вървим в различна посока. Никога не знаеш какво ще стане.

От другата страна – А как се чувствахте в студиото „Аби Роуд”, където са записвали THE BEATLES?

Joey Tempest – Знаеш ли, това е добър въпрос, защото фактът, че бяхме там, сам по себе си, всяваше доста страх. Но този страх ми беше необходим, за да творя. А на групата да успее да се запази изправена, да се запази креативна, за да го няма творческото блокиране. Поставихме се в трудна ситуация, за да излезем с най-добрите решения. Запазихме най-доброто студио в света, работихме с най-добрия продуцент в света – направо не е за вярване. Трябваше да го направим. И нямаше мърдане. Просто трябваше да сме в състоянето, в което да го направим. Това студио създава много емоции, но в същото време те принуждава да си стегнат, да даваш всичко от себе си, вдига те. Все едно виждаш нещо на хоризонта, към което се стремиш и не можеш да осъзнаеш, че наистина се приближаваш към него – „Наистина ли сме тук, наистина ли го правим?” Студиото ни помогна. За това и смятам, че някои артисти нарочно не посещават подобни места, защото това им нарушава комфорта. Те предпочитат да не излизат от безопасната си зона. Ако искаш да продължаваш, да си вършиш работата и в същото време да израстваш в нея, трябва да предприемаш подобни на пръв поглед луди стъпки. На нас подобни шансове ни се отразяват добре.

От другата страна – Какво харесваш в работата си?

Joey Tempest – Това, което харесвам в работата ми, е удоволствието от завършването на един албум. Невероятно е. Завършването на песен, мелодията и текста. Готовата песен носи невероятно удоволствие. Няма как да го опиша. Защото това е пътешествие, което се преживява. В началото имаш малко семенце, само риф или John Norum и Mic Michaeli са ми подхвърлили идея, която сме развили в нещо. Няма как да обясна колко е велико чувството, когато създадеш песен, която наистина харесваш и си пускаш постоянно. Обичам концертите, след три-четири песни съм вече в друга зона на живота. Направо съм на различна планета. Което и при мен, и при барабаниста се случва бързо, т.к. физическото натоварване е голямо. Двамата бързо пристъпваме в тази зона, но на останалите понякога им отнема повече време. Харесвам това усещане. Когато гласът ми е във форма, а аз се чувствам добре, тогава и изживяването е на друго ниво. Смятам, че имаме страхотна работа, защото е креативна, но го има и напрежението, защото винаги трябва да предлагаш нещо добро. Ние носим отговорността да продължаваме напред и да създаваме добри песни. Все пак хората си плащат, за да ни гледат на живо, пътуват от далече, за да ни видят, плащат на гледачки на деца и на домашни любимци. За това трябва да си вършим работата, както трябва.

От другата страна – Трудно ли е завръщането в реалността след сцената?

Joey Tempest – Винаги е много трудно след концерт да се върна в реалността. Особено физически, както отбелязах за мен и барабаниста. Отнема време, за да се поуспокоя. Обикновено сядаме и разговаряме. От групите сме, които обсъждат отминалия концерт. Сядаме на по бира и говорим. Тур мениджърът ни ме познава добре. Първия половин час не мога да общувам с никого. Едва след час стъпвам на земята.