В началото на февруари тази година GOD DETHRONED издадоха „Illuminati” и го представиха, и в България на един от последните концерти преди Светът да бъде затворен. Тогава те бяха специални гости на немците OBSCURA, а лидерът на групата от Нидерландия Henri Sattler даде специално интервю за От другата страна.

Интервюто с Henri Sattler (GOD DETHRONED) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 15.06.2020 година.

От другата страна – Здравей, Henri, какво е да свириш извън Нидерландия?

Henri Sattler – Чувстваме се добре. За втори път сме в България. Първият беше през 2009. Беше страхотно преживяване. Спомням си, че свирихме в София. Не знам дали беше в „Mixtape 5” или в някой друг клуб. Но шоуто беше наистина много добро. Радваме се, когато свирим извън Нидерландия. Разбира се, че това е моята страна и тя винаги ще остане такава, но няма друго по-специално. Винаги се чувствам чудесно, когато имаме концерти в различни страни. Приятно е да свирим в Източна Европа, защото изглежда, че тук не се провеждат чак толкова много хеви метъл концерти. Феновете са настроени много положително към нашите изяви и за това гледаме да се връщаме насам. Обичам музиката и когато я изпълнявам пред хора, които са отворени към нея, получавам най-добрата работа на света.

От другата страна – Защо озаглавихте новия албум на GOD DETHRONED „Illuminati” и какво те привлича към тяхното тайно общество?

Henri Sattler – Преди да направим „Illuminati”, издадохме три албума, посветени на Първата световна война. Създаването на три концептуални албума за войната беше наистина голямо предизвикателство, беше трудно, но проработи много добре. Феновете обаче постоянно ни питаха, кога отново ще се върнем на темите за християнството и религията. Почувствахме се добре, когато отново подхванахме старите теми. Дори имаше облекчение, когато го направихме. Исках обаче нещо ново. За това се обърнах към илюминатите. Около тях има много мистерии и аз се запалих да науча повече за тях. Онова, което открих, наистина беше много интересно. Всъщност илюминатите са били тайно общество, създадено в германските университети, което е търсело свобода. Свобода да четат определени книги, които са били забранени, да говорят за нещата, за които е било забранено да се говори. Тайно общество, което е търсело свободата. Наистина много красив стремеж. А днес всеки ги смята за опасна организация. За чудовища. Обаче е било съвсем различно. Приех предизвикателството да преобразя стремежът им за свобода в музиката на GOD DETHRONED. Така създадох историята за това, че произлизаме от тях и променяме системата. В нашия случай променяме света, в свят без религии. Така внедрих илюминатите в концепцията на GOD DETHRONED.

От другата страна – Свят без религии постижим ли е?

Henri Sattler – Ще е много трудно за постигане. Но в същото време ще е прекрасно. Има една закономерност – колкото по-стабилна е икономиката на една страна, религията остава на заден план. Религията е олицетворение на нищетата, лошите времена, войните. Тогава хората се обръщат към нея. Но когато живеят в просперитет, те я отричат, защото не се нуждаят от нея. Така че, ако успеем да направим така, че светът да прогресира, религията сама ще стане излишна.

От другата страна – Концепцията в албума „Illuminati” завършена ли е?

Henri Sattler – Всяка песен в него е по различна тема. Всяка композиция е самостоятелна. Албумът не е концептуален. Създаването на един концептуален албум отнема много четене, търсене. Процесът на оформянето на концептуална история е много сложен. Този път имах свободата да пиша за всичко, което ми беше присърце. В албума има песен за Райската градина, „Broken Halo” е по картина. В Нидерландия имаме един много древен художник Hieronymus Bosch. Той има една творба, в която е нарисувал религиозни хора във всякакви сексуални пози. Т.е. правят всичко, което е забранено от Библията. След което отиват в Ада. В „Broken Halo” описвам и обяснявам тази картина. Написах песен и по филма от 90-те „Пророчеството”. В него се разказва за ангелите, които искат да завладеят Земята и да я отвоюват от Сатаната. Гейбриъл действа подобно на Луцифер, а и двамата са ангели. Беше голяма забава да създам песен по тази история. Посегнах на всякакви теми, които претворих в текстове за албума. Т.е. най-накрая отново имах свободата да го направя по този начин.

От другата страна – Креативността като качество днес по-трудно ли се постига?

Henri Sattler – Не мога да говоря за останалите, но за мен тя е чувство, което идва от вътре. Когато приключа с един албум, не си и помислям да започвам работа по следващия или по нови композиции. Шест или седем месеца по-късно това чувство отново се пробужда и идеите за нови песни започват да извират. Те може да са музикални като различни мелодии, може да е концепция за текстовете. Всичко се получава от само себе си.

От другата страна – Всеки албум е нещо като катарзис за теб…

Henri Sattler – Да, наистина се чувствам празен след като завърша една продукция. Защото влагам душата и сърцето си. Защото влагам много енергия, за да направя възможно най-добрия албум, на който съм способен. Песните, които пиша, са на възможно най-високо ниво. Ако създам някакъв средняшки диск, никой няма да му обърне внимание, защото днес конкуренцията е огромна. Всеки месец се появяват толкова много групи и се издават страшно много албуми. За това и трябва да предложа нещо наистина добро, за да бъде забелязано. Това коства много енергия. Наистина се чувствам изпразнен, когато приключа работата по новия албум.

От другата страна – Създаваш албуми, но днес май се толерират отделните песни.

Henri Sattler – Съгласен съм. Живеем в епоха, в която хората достигат до песните с помощта на плейлисти или с помощта на клиповете в „YouTube”. Обаче, за да те вземат на сериозно, например букинг агенциите или списанията, трябва да имаш нов диск. За това е необходимо за запишеш осем или девет песни и да ги обединиш в албум. Само така ще гледат на теб сериозно. Само така ще получиш ревюта в списанията и ще даваш интервюта за радиата. Създаването само една песен и клипът към нея може да са достатъчни за феновете, но ако искаш да растеш като група, не е никак достатъчно. Мисленето ми е много антично. Защото смятам, че е важно да продължавам да издавам завършени албуми, за да могат GOD DETHRONED да свирят на живо и да участват на фестивали. Но е вярно, че реалността е различна. Младите фенове познават две или три песни от един албум, а останалите дори не си правят труда да чуят. Само истинските почитатели изслушват всичко. Така че най-голямото предизвикателство за една съвременна група и да достигне до колкото е възможно повече фенове.

От другата страна – „Illuminati” е 11 албум на GOD DETHRONED. Къде откриваш предизвикателството в създаването на музика след толкова години?

Henri Sattler – Това също се получава от само себе си. Има обаче нещо, което съм променил. В миналото слушах много групи, които бяха популярни. Защото ги харесвах. И тяхната музика ми действаше вдъхновяващо, за да създавам мои композиции. Осъзнах обаче, че най-добрите песни създавам, когато не слушам други групи. За това си пускам съвсем различна музика от тази, които изпълнявам. Слушам рок, David Gilmour от PINK FLOYD, който е невероятен китарист. Той е много голямо вдъхновение за мен, но не е метъл вдъхновение. Така че вземам идеи от други стилове, но не се вдъхновявам от други метъл банди. Чувствам, че песните ми са по-добри, когато не се вдъхновявам от други групи.

От другата страна – Кое е най-необичайното вдъхновение, което някога те е връхлитало?

Henri Sattler – Може би филми или музиката към тях. Обикновено класическа музика. Като например филма „300”. Музиката към него е много хубава. Тя ме вдъхновява да създавам големи и епични композиции. Ако си пуснеш филмова музика и после GOD DETHRONED, едва ли ще откриеш, че сме били вдъхновени от нея. Но наистина се вдъхновявам и от филмовата музика.

От другата страна – Имаш ли нормална работа или времето ти е отдадено изцяло на музиката?

Henri Sattler – Изработвам електрически китари. Имам собствена компания за производството им. С мои колеги създаваме инструменти по поръчка. Китарите, на които свирим с Dave в групата, са от моята марка – „Serpent King Guitars”. С това се занимавам извън GOD DETHRONED.

От другата страна – Имате ли серийно производство?

Henri Sattler – Имаме и поръчкови и серийни модели. Поръчковите са много скъпи и ги произвеждаме в работилницата ни в Нидерландия. И в същото време имаме и по-евтино серийно производство за хората, които харесват инструментите, но нямат пари, за да си позволят поръчковите.

От другата страна – В какво се състои разликата между двете производства?

Henri Sattler – По-евтините се произвеждат в азиатски заводи, серийно, на поточни линии, без прекъсване. Наистина са добри, но когато изработваме инструмент в работилницата ни в Нидерландия, отделяме голямо внимание на всеки детайл. Работим с най-добрата дървесина, частите на китарите са от високо качество и в същото време правим инструменти по заявки на клиентите. Ако някой дойде и ни поръча определен модел, защото го харесва, а ние имаме разнообразни модели, избира си от какво дърво да бъде направена китарата, какъв да е цветът й, електрониката. Изработваме китари по поръчка на всеки един китарист. Ако пожелаят автограф върху тях, ние го поставяме. Можем да прибавим всякакви пожелани детайли. Това е нещо, което не можеш да търсиш при серийното производство.

От другата страна – Най-важният урок, който научи от музикалния бизнес?

Henri Sattler – Научих, че трябва да съм честен със себе си. Научих, че трябва да изпълнявам музика, която харесвам, а не да свиря онова, което другите харесват. Няма как да проработи в по-продължителен период. Трябваше да разбера, че това не е честен бизнес. Той е създаден от големи компании. Ако някой бизнесмен иска да работи с групата ти, означава, че има намерение да прави пари на твой гръб, а не защото много си пада по музиката ти. Бизнесът е много труден. Най-хубавото нещо на света е да създадеш верни и дългогодишни фенове, които да харесват твоята музика. Това от своя страна ти носи удоволствието от изпълняването й.

От другата страна – Лейбълите имат ли същата роля днес, както в миналото?

Henri Sattler – И да, и не. Те продължават да плащат за записи, грижат се за дистрибуцията и продажбата на дискове и плочи, но в същото време магазините, от които можеш да си купиш албуми, изчезват. За това поръчките са основно онлайн. Лейбълите следят за дигиталното разпространение на музиката. Правят промоции и организират сесии за интервюта. Смятам, обаче, че в близко бъдеще, ситуацията ще се промени. Бандите сами ще качват произведенията си в дигиталните платформи. Ще печатат малко дискове, които ще продават на концерти. Това, от което ще се нуждаят, са промоутъри, които да ги рекламират онлайн, в списания, за да дават интервюта и да бъдат забелязани от публиката. Класическата роля на лейбълите вече не съществува, защото изчезнаха албумите на физически носител. Днес всичко е стрийм.

От другата страна – Представяш ли си деня, в който ще свириш в дневната си, а публиката ще гледа холограми в домовете си?

Henri Sattler – Напълно е възможно. Първото, което обаче смятам, че ще стане, е че групите ще правят концерти от репетиционните си или може би на сцена, но без публика и концертите ще се излъчват в Интернет. Музикантите ще свирят пред камери, може би изпълнението им ще бъде съпроводено със специални ефекти, а феновете ще си стоят по домовете и ще гледат излъчването онлайн. Така физическото присъствие пред сцената ще изчезне. Това вече става. Приятел съм с AMON AMARTH. Свириха в Амстердам. Поканиха ме на концерта. Предишния ден бяха в Германия. Където концертът им се излъчваше в Интернет. Т.е. направиха две в едно – концерт за публиката в залата и онлайн излъчване. Приближаваме се към момента, в който феновете ще имат избора да отидат на концерти или да гледат шоуто в Интернет.

От другата страна – Проклятие ли е или благословия групата ти да се казва GOD DETHRONED?

Henri Sattler – Ха. И двете. Когато основах бандата, бях страшен противник на религиите. И днес е така, но не заставам срещу хората, които вярват. Вярата е вътрешна необходимост. Аз съм срещу религията, която проповядва какво трябва и какво не трябва да се прави. Винаги съм се противопоставял на това и така измислих името GOD DETHRONED. Понякога обаче подобно име е истински кошмар. Не можем да свирим на определени места, защото не ни искат. Смятам, че щяхме да сме много по-големи, ако се казвахме по някакъв по-обикновен начин. GOD DETHRONED е много агресивно заглавие. Има хора, които харесват музиката ни, но не искат да ги свързват с групата. Така че е и проклятие, и благословия. Понякога ми се иска младият Henri Sattler да беше избрал по-малко екстремно име за групата си. Обаче съществуваме вече 30 години и няма смисъл до го променяме. Продължаваме така и ще видим какво още ще ни донесе бъдещето.