Днес ще си поговорим с момчетата от една много готина група наречена Cool Den. От страна на групата участваха Никола Симеонов и Ивайло Петров, а от страна на Metal Hangar 18 – Митака и сякаш се получи много симпатично интервю 🙂

Митака: Здравейте. Като за разчупване на леда ще ви помоля да се представите и да разкажете по нещичко за себе си и за бандата.

Никола: Здравей, аз съм Никола

Ивайло: Аз съм Ивайло. В Cool Den свирим на китара и пеем. На баса е Васил, а на барабаните Теодор.

М: Кога и как разбрахте, че вече сте група?

И: При нас нещата се случват спонтанно. Два месеца карахме акустично с Явор Цветанов на перкусиите, а по-късно се включи и Васил Андреев  на баса. 

Н:  Това е като да си във  връзка, не е ясно кога и как го разбираш. Изведнъж се събуждаш и разбираш, че не можеш без човека до теб – без всички хубави и трудни моменти заедно. След смяна в състава, когато Теодор Чирпанлиев замести Явор на барабаните, станахме като свит юмрук, готов да пробива стени. Явор беше добър барабанист, просто животът му пое в друга посока. Изключително сме му благодарни, че свирихме заедно!

М: Другите групи и един барабанист не могат да си намерят, а вие двама за толкова кратко време. Как успяхте?

Н: Като магия! Прослушахме пет-шест човека, но някак си никой не ни пасна. И в момента, в който засвирихме с Теодор разбрахме, че той е нашият човек. Нямаше нужда от време за аклиматизация.

И: Да, съвсем естествено стоеше, сякаш винаги е бил там. Много си паснахме и като музиканти и като хора.

М: А как дойде името на бандата?

И: В началото започнахме само двамата, свирихме с акустични китари, пеехме, а двугласите ни се получаваха много добре. Често свирихме песента “Никулден”, на която хората много се радваха. От там произлезе и името на бандата. Роди се по време на чат в интернет. Хареса ни, защото има заигравка на български, а и на английски звучи готино и има някакво значение.

М: Първата ми среща с Cool Den беше с „Шофьор на картофи“ и сигурно я въртях десетина пъти, после чух “Молец” и си викам „е не, това не може да е същата група“. Накратко 13-те песни в дебютния ви албум нямат нищо общо една с друга. Умишлено ли е това или като за пръв албум сте били на принцип “давай да запишем всичко, което сме направили до момента”.

Н: Гони ни тежка шизофрения (смее се). Отчасти е така, това ни беше пълното творчество до момента. Но по-важното е, че залагаме на разнообразието. Не се ограничаваме в един стил или тематика за текстовете. Гледаме да има за всекиго по нещичко. 

И: Албумът го издадохме на първи юни 2020, като го записвахме от ноември 2019 до март 2020 и после микса отне още два месец.

М: А като стана дума за албуми – малко повече от година след първия и вече готвите втори. Ще споделите ли нещо повече за него?

Н: Същата каша, обаче звучи по-добре. Доста по-стегнати сме откъм продукция и записи. В началото на октомври, живот и здраве, трябва да излезе, като може би ще успеем да изкараме един-два сингъла преди това.

М: Планирате ли след издаването на албума някакво турне из страната, промо концерт или нещо подобно?

М: Всъщност решихме да го направим наобратно. Първо ще обиколим страната да посвирим, а после ще издадем официално албума.

М: Вече видях, че имате два обявени концерта този месец – Бузлуджа на 23-ти юли и Узана Поляна на 24-ти юли, но три концерта не правят турне 🙂 Оттам насетне имате ли други дати за концерти?

И: Ще свирим в Пловдив на Street food & Art феста на 17-ти юли, после на Sunland Festival, Приморско на 31-ви юли. За август също имаме няколко участия – Moon Music Festival на 7-ми август, Локум Фест в Бургас на 27-ми август, Трап Фест в София. А за септември засега имаме само една дата. В клуб Ментол, Варна сме на 3-ти септември.

М: Мантрата, че родните фенове като отидат на клуб и искат да чуят Smoke on the Water и Enter Sandman сякаш вече не върви. Последните години аз лично откривам прекрасни български банди, които развиват авторска музика като ТДК, No More Many More, A L I,Радула, Ювиги, Cool Den. Кои са вашите вдъхновения от родната сцена?

Н: На първо място No More Many More. Момчетата са невероятни, много ни помогнаха в началото и без тях нямаше да сме това, което сме. Подкрепяли са ни по всякакви начини, имахме и съвместни концерти, дадоха ни идеи за финансирането на първия ни албум. Освен това бих споменал Уикеда, Джанго Зе от жълтата вълна. От по-новите имена Керана и Космонавтите, Звездолет са едни много готини мацки, които правят приятна музика. Също така The Lefties, наскоро свирихме и с Attaxic, Stoner groove метъл банда от Добрич, които също са брутални.

И: Ако трябва да изброявам всичките ще отиде поне половин час и пак ще пропусна някоя група или изпълнител. Макар, че харесваме много и различни групи и стилове, в това което правим сякаш сме пионери. Еклектични сме и за разлика от почти всички групи, които малко или много се движат в определени рамки, ние го караме доста по-разчупено. И не се вземаме твърде насериозно, разбира се.

М: А Иван Гатев какво участие има в бандата (предвид на това, че пее в Контрол, свири на бас в No More Many More и сте го описали в благодарностите на първия диск явно е важен за българската естрада)

Н: Свири на маракаси в албума (смее се). Всъщност той е един от хората, които са ме вдъхновили да свиря и пея. Освен това има активно участие в записите на първия албум. Голям приятел!

М: Може ли нещо да се сравни с живото свирене?

Н: НЕ! 

И: Контактът с публиката не може да се сравни с нищо друго. Ти и публиката да вибрирате като едно, това дава нов смисъл на песните ти, вдъхва им нов живот…

М: А излизали ли сте по концерти извън страната?

Н: Все още не, но имаме желание. Ако има конкретно предложение, давай го насам.

М: Какви са вашите вдъхновения да творите и как точно пишете песните си?

Н: Понякога песента може да те удари от нищото и текстът, музиката, мелодията да дойдат заедно на куп. Друг път може дълго време да се трупа и накрая едно по едно да се родят. 

И: Аз слагам подправките, след като суровият вариант е завършен. 

Н: Творецът улавя нещо, което вече го има като потенциал в пространството. Става проводник на заряда. Иначе всички участват в композирането, но писането е самотно занимание. Все още не сме имали песен, която да се е получила от джем. Даваме си идеите, които сме родили самостоятелно на останалите и на репетициите ги развиваме.

М: Възможно ли е човек да си изкарва хляба с музика в България?

Н: Много е спорно, зависи какво ти е отношението към музиката… Ако трябва да се продадем и да не правим нашата си музика, на нас няма да ни е комфортно да го направим. От друга страна би било прекрасно след време с по няколко участия в месеца да се издържаме, но пазарът не е много голям. Трябва да даваш много от себе си без да чакаш отплата дълги години, за да получиш накрая нещо (но пък през това време ще си дал на хората нещо истинско, без да правиш компромис със себе си). Така че възможно е, но се иска доста усилие и търпение.

М: А има ли сред вас хора учили музика, например в консерватория?

И: Васко е завършил бас в консерваторията, а Теодор в момента учи барабани пак там. Ние с Никола си свирим и не знаем какво точно правим (смее се). Може би щяхме да се справяме по-добре, ако знаехме.

М: Мислите ли да се пробвате в Еврозия?

И: Никога! 

Н: Е защо, ако ни поканят, може пък да се пробваме; италианската група бяха сравнително добре… 

И: Слушах ги няколко пъти и не успях да се насиля да ги харесам. Много съм против подобни реалити формати.

М: По колко време отделяте седмично за свирене и репетиции?

Н: Опитваме се да правим по две-три репетиции седмично.

И: Най-добрите репетиции са концертите на живо (шегува се) Имаме си собствена репетиционна и нямаме разписани събирания например понеделник, сряда и петък, а свирим, когато можем. Но за нас е много важно да репетираме с техниката, която ползваме и на концертите.

М: А имате ли си човек, който се занимава със звука?

И: Не, като свирим по клубове, работим с озвучителя на мястото. Но Васко има професионален опит и ако има проблеми помага да се решат.

М: Как виждате България след пет години?

И: Ще видим (усмихва се).

Н: Аз съм оптимист. Надявам се да тръгнат добре нещата, особено ако успеем да запазим баланса между твърде модернизирания запад, изпаднал във всякакви екстремуми и варварските ни корени. Запада вече няма душа и сърце…Много сме си добре тук и като хора и като отношение към живота. Не трябва да бягаме от това, което сме и да се прехласваме по химери.

М: На кой въпрос, който пропуснах да задам искате да отговорите?

Н: Не съм твърде приказлив, ако ме питат отговарям точно колкото са ме питали (смее се).

И: Поддържайте българската музика. Аз съм от Габрово, разказвали са ми за 90-те, когато в клуба е имало яко живот. Събират се много хора, слушат банди от цялата страна. Има атмосфера. Сега сме презадоволени от музика и от всичко. Вниманието и фокусът ни са супер краткотрайни, но все пак има хора, които търсят натуралното в изкуството и в живота.

Н: Важно е човек да е автентичен, хората го ценят това и усещат фалша. И както казва Иво слушайте повече българска музика, ходете повече по концерти и не се стискайте да дадете 10 лева да чуете две групи. Клубната култура още не сме я отписали и това не трябва да се случва!

Първият албум на Cool Den може да чуете тук: https://www.youtube.com/watch?v=qSA1OMD0DA4, а това е официалната им фейсбук страница: https://www.facebook.com/cooldenband

Интервюто взе: Димитър Стефанов Cliff