VISIONS OF ATLANTIS са една от морето симфонични метъл групи, които бавно и полека започват да излизат на повърхонстта. През нетрадиционната 2020, когато концерти почти нямаше, те издадоха живия „A Symphonic Journey to Remember”, записан на „Bang Your Head!!! Festival” през 2019. Вокалистката на бандата Clémentine Delauney е все по-търсения женски метъл глас през последните години. Гостувала е на Kai Hansen, LEAVES’ EYES и MYRATH. Пяла е на живо с KAMELOT и TARJA и е била част от SERENITY. През 2013 става част от автрийската симфонична метъл група VISIONS OF ATLANTIS, с които вече има два албума и подготвя трети.

Интервюто с Clémentine Delauney (VISIONS OF ATLANTIS, екс-SERENITY) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 28.12.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Clémentine, защо чак сега издавате първото концертно ДВД на VISIONS OF ATLANTIS „A Symphonic Journey to Remember”?

Clémentine Delauney – Групата винаги е искала да излезе на сцена с истински оркестър. Но това не е нещо, което може да стане толкова лесно. Трябва да се избере правилният оркестър и в същото време да стане по много независим и гъвкав начин. Трябваше да изчакаме за точните условия, за точното място и сцена. Всички тези елементи бяха събрани през по-миналата година, когато решихме да се заемем с осъществяването на този план. Преди десет години не съм била в групата и не знам, защо тогава не се е получило. Но когато установихме, че ще ни се открие възможност да излезем с Пражкия бохемски симфоничен оркестър, всичко се подреди съвсем естествено. Получи се в правилното време.

От другата страна – Има ли разлика при подготовката Ви за традиционен концерт и при снимането на концерт?

Clémentine Delauney – Със сигурност усилията и отношението не са съвсем същите. Трябва да репетираме с оркестъра, трябва да се научим да работим с тях, те да свикнат с групата, защото преди това никога не сме свирили заедно на живо. Правят се много съвместни репетиции, екипът ни се увеличава, наемаме човек, който отговаря за пироефектите, наложи ни се да наемем друг осветител, работихме много и с операторите, които заснеха изпълнението. Т.е. зад едно подобно шоу има много допълнителни детайли, които отсъстват, когато правим традиционен концерт. Също така за първи път представихме новият ни външен вид, повлиян от албума „Wanderers”. Така че имаше доста неща, на които да обърнем внимание дори и на пироефектите. Определено бяхме много по-заети. Продукцията беше най-голямата, която някога VISIONS OF ATLANTIS са имали.

От другата страна – Това ли е върхът за групата?

Clémentine Delauney – Надявам се, че не, защото би означавало, че от този момент ще се движим надолу. Това е първото концертно ДВД на групата. Други банди успяват да издадат няколко. Нашите възможности до момента стигат до „A Symphonic Journey to Remember”. Това, което ни предстои е да продължим напред. Надявам се, че изданието е поредната стъпка от нашето израстване. Също така се надявам, че няма да стигнем до момент, в който ще си кажем, че върхът в кариерата ни е отминал.

От другата страна – Всъщност бумът на концертите със симфонични оркестри беше преди 20 години. С какво вашето издание изглежда по-различно от тях?

Clémentine Delauney – Не мислим какво е модерно и какво не. VISIONS OF ATLANTIS е на 20 години. Бандата е преминала през много хубави и трудни моменти. Ние искаме да изживеем мечтите си. Винаги сме искали да свирим с оркестър. Най-накрая ни се отвори възможност и го направихме. Получи се невероятно шоу, както за нас, така и за феновете ни. На тях не им пука дали сме го направили 20 години по-късно. Ние не искаме да се впускаме в едно и също начинание едновременно с всички, защото едва ли всяка група ще има същия успех с останалите. Честно, наистина сме много щастливи с материала, с възможността да направим концерта, да сме заедно с феновете ни, за които също беше интересно преживяване. Само това има значение. И днес сме една от малкото групи, които издават концертно ДВД. Това става във времена, в които няма концерти и никой не свири на живо. Което е също много специално. Много съм щастлива с всичко, което направихме.

От другата страна – Изборът на песни лесно или трудно беше направен?

Clémentine Delauney – Имаме седем албума и не включихме песни от всички тях. Не всички съдържат музиката, която обичаме да изпълняваме днес. Единственият, който е от самото начала на историята на VISIONS OF ATLANTIS, е барабанистът ни Thomas Caser. Останалите сме нови. Аз например станах част от бандата през 2013. Другите през 2017, а Michele Guaitoli през 2018. Самите ние не искаме да се концентрираме толкова много върху историята. Не искаме да се връщаме толкова назад в миналото. Изпълнихме някои от песните, които са специални за феновете ни и знаем, че те ги харесват като „Lost” и „Passing Dead End” или „New Dawn”. След което се спряхме на „The Deep & the Dark” – албумът, който ни вдъхна нов живот. Не трябва да забравяме, че когато направихме концерта, който заснехме, новият ни диск „Wanderers” още не беше издаден. Независимо от това трябваше да го представим точно на това шоу. Бяхме наясно, че трябва да го направим. За това и разделихме концерта на две части – първата се оглеждаше в миналото, изсвирихме стари песни, както и материал от „The Deep & the Dark”, след което се концентрирахме върху съдържанието и посланията на „Wanderers”. За самите нас беше много вълнуващо да запишем ДВД, в което за първи път да представим песни от новия ни албум. Така концертът беше много специален за нас и обедини историята на VISIONS OF ATLANTIS по начин, по който никога преди не е ставало и едва ли ще се повтори някога.

От другата страна – Как би описала преживяването на сцената с оркестъра?

Clémentine Delauney – Трябва да го преживееш. Чувствах, че все едно съм капитан и ръководя много голяма флота. В този ден бяхме 25 души и всички изпълняваха една и съща музика, споделяхме една и съща енергия. По някакъв начин знаехме, че със симфоничния оркестър творчеството ни ще звучи по съвсем различен начин, ще е много по-всеобхватно, с допълнителни измерения заради всички музиканти, които изпълняваха нашите песни. Чувствахме се по-силни и много по-завършени. Усещахме, че точно по този начин трябва да звучи музиката на VISIONS OF ATLANTIS. От една страна бяхме много ентусиазирани, от друга – под напрежение, но всичко беше за добро.

От другата страна – Научихте ли нещо от работата си с оркестъра?

Clémentine Delauney – Той е от Чехия и музикантите винаги разговаряха помежду си на чешки. Между нас имаше езикова бариера. Но бяха много концентрирани върху онова, което правят и наистина искаха да оставят след себе си нещо значимо. Бяха съсредоточени върху диригента. И в същото време бяха попаднали в съвсем различен свят от музиката. Те седяха, пред тях имаше нотни листи, за да следят действието. Ние като група бяхме пред публиката, движехме се по сцената, увличахме феновете, трябваше да внимаваме за сценичното ни поведение, нямахме подсказки за текстовете. Все пак, когато си вокалист, трябва да си знаеш песните. Учихме се едни от други, но взаимната ни работа беше много интензивна и кратка. Самата аз и преди съм работила с класически ансамбли. В някаква степен понякога е много трудно да се напаснат двата свята – този на оркестъра с метъл бандата. Точно в това се състоеше тънката част. По време на концерта в някакви моменти имах чувството, че не успяваме да влезем в един и същ ритъм, но трябваше да го решаваме в движение. Няма как да се получи перфектно, както в студиен запис.

От другата страна – Може би защото и бандата обича да импровизира, а при класическите музиканти това не е възможно…

Clémentine Delauney – Ние никога не импровизираме. С оркестъра зад нас няма как да се получи. Следвахме предварително определеното темпо, не излизахме от предварително зададените параметри, следвахме структурата на песните и акордите, които предварително бяха зададени и по които се водеше и оркестъра. Иначе щеше да настане пълен хаос. Понякога паузите в произведенията са различни, което трябва да се съобразява на момента. Трябваше да следваме точно ритъма, защото за цигуларите и флейтистите е трудно да се водят по него и да следват свиренето на групата. По принцип класическите оркестри не се водят по темпото, когато свирят. Те следват диригента, който има задача да направи така че всички музиканти да звучат като едно цяло.

От другата страна – Какво няма никога да забравиш от това шоу?

Clémentine Delauney – Забавно беше да ни видиш колко бяхме стресирани заради концерта. Всъщност беше много красив момент. Понякога се споглеждахме по време на шоуто и се виждаше, че класическите музиканти бяха впечатлени от пироефектите, които бяха важна част от изпълнението, бяха впечатлени от реакцията на публиката. Смятам, че и за оркестъра беше страхотно преживяване. За всички беше. Бих споделила един много специален момент. Преживях го по време на репетициите. Когато за първи засвирихме с класическите музиканти „The Last Home” – баладата от предишния ни албум, се почувствах много емоционално. Дори ми беше трудно да изпълня песента. Трябваше да започнем отначало, защото бях запленена от изпълнението и исках да слушам, а не да пея. Композицията е много емоционална и трябваше да се посъбера. Винаги е много наситено и изпълнено с емоции, когато сме толкова много музиканти и изпълнението е направено с инструменти, които не минават през никакви ефекти.

От другата страна – Какво правиш, когато си забравиш текстовете по време на концерт?

Clémentine Delauney – Понякога наистина става, но е много, много рядко. Досега май не ми се е случвало. Но в „A Symphonic Journey to Remember” има един момент, в който не изпявам една строфа от песента „New Dawn”, защото имаше пироефекти, за които бях забравила. Когато избухнаха в началото на песента, бях толкова близо, че направо го направиха в лицето ми. Стана ми много горещо и изгубих самата песен. Буквално забравих къде съм и какво правя. Така пропуснах един ред, но веднага се върнах в нея, защото съм я изпълнявала толкова много пъти. В други случаи, когато не мога да си спомня някоя дума, винаги си напомням, че знам песента, гледам да се успокоя и да се концентрирам върху ролята си в съответния момент. Ако се панираш, всичко приключва и не успяваш да се намериш. За това е по-добре да се концентрираш върху работата си, да не се отпускаш. Все пак си на сцената, защото си знаеш песните. В общи линии не страдам от подобни моменти.

От другата страна – Композициите на VISIONS OF ATLANTIS разкриха ли се още повече, когато бяха изпълнени от оркестъра?

Clémentine Delauney – Разбира се. Чухме много повече неща в тях, отколкото са достъпни само с инструментите на групата. Самата топлота на инструментите на оркестъра носи съвсем различно усещане. Техните вибрации няма как да бъдат заменени с нищо, защото това е техният истински звук. Дори тялото реагира на тяхното изпълнение. Почувствах го най-вече на репетициите. Движех се между музикантите, фокусирах се върху свиренето на всеки отделен класически инструмент и можех да чуя много повече, когато бях до тях. Бих отбелязала, че оркестърът принесе допълнителна дълбочина и емоционалност на музиката ни. Би ми се искало да го направим отново. Може би следващата година. Дори и в студиен албум. За следващия няма да стане, но за по-следващия…

От другата страна – Работите ли по нещо ново?

Clémentine Delauney – Да, използваме времето на концертно затишие, за да композираме нови песни. Новият ни албум ще носи други усещания и ще се различава от направеното до момента от нас. С Michele постоянно създаваме и музиката на VISIONS OF ATLANTIS става все по-лична, по-богата, дълбока и интересна. Така бих се изразила, но това е и всичко, което мога да споделя към момента.

От другата страна – Защо всъщност е важно да се издават концертни ДВД-та при положение, че кадри от шоуто, снимани с телефони, могат да се видят в мрежата?

Clémentine Delauney – Всичко онова, което се качва в интернет и е снимано с мобилен телефон, не може да се сравнява с едно ДВД. Бяхме разположили няколко камери в залата, имаше камера и на ударните на Thomas, една беше разположена в дъното на сцената зад групата и оркестъра, от двете страни също, за да обхванем всичко. Видеото и особено аудиото са несравними с клиповете, които могат да бъдат направени с отделен мобилен телефон. Също така истинските фенове на бандата, нямат нужда от тези аматьорски изпълнения. Те искат да гледат истинското шоу по най-въздействащия начин. Предварителните поръчки на това ДВД бяха много добри, защото през годините сме си създали фенове, които оценяват усилията, които влагаме във всяка една продукция, която създаваме. В същото време те искат да са част от нас, от всяко едно наше действие. Те искат да получат един завършен продукт, за да се потопят изцяло в атмосферата, а не просто да си пускат произволни аматьорски клипове в Интернет, за сметка на качеството, което един концерт, сниман с няколко камери, предлага. Разбира се, ако не харесваш една група, можеш да си пуснеш каквито си искаш изпълнения, от където си пожелаеш, но ако си фен, ще посегнеш към оригиналния продукт, който една банда предлага.

От другата страна – Важно ли за един професионален музикант да продължава, да е фен на музиката?

Clémentine Delauney – Когато си артист, не си фен на музиката, а имаш необходимост да я създаваш. Ти си част от нея. Музиката е част от теб. Ти изразяваш себе си чрез нея. Това е отвъд харесването. Да си част от музиката означава, да прегърнеш онази страна от живота, която ти носи удоволствие. Стремежът е да продължиш, да създаваш, да изпълняваш създаденото, да правиш концерти. В същото време ние обичаме да слушаме всякаква музика. Тя е част от живота ни. Разбира се, че има моменти, в които се пресищаме и търсим тишината, за да си починем. Както е при всички, но като музикант и артист музиката е част от живота ми и то много повече от това просто да имам нещо, което бих искала да харесвам.

От другата страна – Важни ли са формулите при създаването на музика?

Clémentine Delauney – Аз и Michele не пишем по предварително зададени формули. При нас музиката извира от сърцата ни, от цялото ни същество. Песните, които създаваме за новия албум на VISIONS OF ATLANTIS, са много по автентични и оригинални в стила, в който творим от повечето, които сме издавали преди. Точно заради начина, по който композираме. Ние не искаме да поставяме етикети на онова, което правим. Предлагаме идеи и емоции. Те са ни отправната точка. Отворени сме, пускаме се по потока на креативността. Не се ограничаваме, не ограничаваме творческото си начало, не поставяме граници преди да сме завършили едно произведение. Едва когато се стигне до аранжиментите, започваме да работим целенасочено, защото искаме музика, която да отговаря на стила ни. Но песните, които създаваме за VISIONS OF ATLANTIS, не са резултат от формули. Това е музиката, която звучи в нас самите.

От другата страна – Каква е тогава ролята на артиста в обществото?

Clémentine Delauney – Ролята на артиста в обществото е да предлага бягство, облекчение, интерпретация на реалността, която да е много по-интересна за останалите. Наша роля е да направим така, че действителността да е приемлива. Тук сме за да направим така, че хората да ценят повече живота си на тази планетата. Ние превръщаме реалността в нещо много по-добро. Използваме я, за да създадем от нея нещо много по-красиво. Прекарваме я през нашия поглед и състояние. Създаването на нещо хубаво идва от място, което не можем да контролираме, което се намира дълбоко в нас. С музиката ние допускаме хората вътре в нас, даваме им възможност да се олицетворят с нас, да чувстват, да станат част от усещанията, които единствено изкуството може да провокира. Това е начин те да изразят емоциите си, да ги развият, за да направят света много по-красиво място.