Немският китарен герой Axel Rudi Pell отново се отчете с нов албум. Бандата му издаде „Sign of the Times” като отново спази традицията да радва феновете си с нова музика на всеки две години. В него отново има десет композиции. Интересно е, че и в първия диск на проекта „Wild Obsession” от 1989 година те са същия брой. За 31 години с Axel Rudi Pell вече има 19 албума.

Интервюто с Axel Rudi Pell (AXEL RUDI PELL, екс-STEELER) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 6.07.2020 година, както и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Axel, как се чувстваш във време, в което можеш да правиш промоця на новия албум на AXEL RUDI PELL онлайн без концерти?

Axel Rudi Pell – Ситуацията е лоша, но от друга страна в момента давам доста интервюта по телефон като това. Обаче обичам да свиря на живо. Това е моето нещо. Искам да излизам навън, защото обичам да правя концерти. Искам да виждам публиката, която размахва юмруци във въздуха, която имитира свирене на китара. В момента обаче това не е възможно. Трябва да почакаме и ще видим какво ще ни донесе бъдещето.

От другата страна – Всъщност как виждаш промоцията на нови албуми без концерти?

Axel Rudi Pell – Ами до края на август всички фестивали и концерти са забранени. Което не е никак добре и за феновете, и за музикантите. От друга страна това затишие ми дава възможност да говоря много по телефона, което също ми харесва. Харесва ми да се ровя в интернет. Но концертите ми липсват. Луд съм по това да свиря на живо и да виждам публиката пред мен.

От другата страна – „Sign of the Times” е деветнадесетия албум в дискографията на AXEL RUDI PELL. Ако го сравниш с първия „Wild Obsession” как виждаш развитието на бандата?

Axel Rudi Pell – Всичко е различно. Песните, които днес създавам, са много по-сложни и завършени. Много по-зрели са. Харесват ми много повече от първите ми опити. В първия ни албум има няколко композиции, които днес не мога да понасям. „Wild Cat” и ”Call of the Wild Dogs”, първите две от него, са тотален боклук. Не знам защо, но днес въобще не ги харесвам. Преди 31 години не съм смятал така и те са били наред, но както и да е. Музикантите, с които съм днес, са много по-добри от тогава. Аз например свиря много по-добре на китара, отколкото преди 31 години. Изградих свой собствен стил . През 1989 не бях много сигурен как точно да използвам китара си. Така че днес всичко е много по-добре.

От другата страна – Важно ли е за един китарист да изгради свой разпознаваем стил на свирене?

Axel Rudi Pell – Определено. Днес има много и страхотни китаристи навсякъде по света. Те са много по-добри, отколкото мен. Те могат да свирят много по-добре от мен. Сякаш свирят с двадесет ръце едновременно. Изпълняват един милион ноти за една минута. Обаче това въобще не ме впечатлява, защото моята представа за добър китарист е този, които и след години е разпознаваем, дори да изпълни само няколко ноти. Всеки, който чуе първите акорди, които изсвиря, веднага казва „О, това е Axel!” Или че е Ritchie Blackmore, или Tony Iommi. Всеки може да ги разпознае само след няколко ноти. Същото е и с Angus Young от AC/DC. Днес повечето китаристи са много технични, но свирят без емоция, което въобще не ми харесва.

От другата страна – Т.е. една песен е по-важна от „показването на мускули”?

Axel Rudi Pell – Абсолютно. Точно така. Не ми пука дали мога да изсвиря един милион ноти само в едно соло за 30 секунди. Въобще не изпитвам необходимост да показвам колко бързо мога да свиря. Това никога не е било важно. За мен най-важната част от една песен е мелодията, структурата, ритъма и груува да са правилните и на правилното място. След което създавам китарно соло, което да се впише в песента. Не пиша соло, около което да изграждам композиция. Това е абсолютно погрешно. Не изпитвам необходимост да се изтъквам. Защото мога с три ноти да изразя много повече, отколкото с две хиляди.

От другата страна – Коя песен беше най-трудна за създаване в новия албум на AXEL RUDI PELL „Sign of the Times”?

Axel Rudi Pell – Всички ги създадох много леко и бързо. Може би реге частта в песента „Living in a Dream”. Създадох я на един дъх. Композицията веднага се оформи и в края беше напълно завършена. Тогава се замислих за едно добро начало. Хванах китарата с идеята, че не искам типичен китарен риф, както обикновено правя. Търсех нещо друго. Бях вкъщи и започнах да подрънквам, когато се появи тази реге мелодия. Сметнах, че ще е добре „Living in a Dream” да започне с реге и за това стъпих и в този стил. Мелодията стана интро на песента. Тогава казах на останалите, че в новия албум ще има реге. Всички си мислеха, че се шегувам. До последно не вярваха. Смееха ми се. Постоянно ми повтаряха, че съм голям шегаджия. Аз обаче държах на своето. Когато влязохме в студиото с барабанистът Bobby Rondinelli, изведнъж той осъзна, че наистина трябва да свири реге. Погледна ме и ме обяви за откачен. До последно мислел, че се майтапя. Първоначално всички си мислеха, че се шегувам, но после се забавлявахме много, докато го записвахме.

От другата страна – Спомена китаристи, но те са от 70-те и 80-те. Това означава ли, че днес китарните герои не са необходими?

Axel Rudi Pell – Наистина не са. Когато си пусна музика, създадена от новото поколение изпълнители, когато се съсредоточа върху китарната работа, не усещам нищо, което да ми се стори страхотно. Въобще не намирам нищо завладяващо. Не го чувам. В повечето случаи на първо място е изнесена техничността на изпълнението, понякога партиите са изсвирени небрежно, но наистина няма един китарист от новото поколение, за когото да възкликна „Уоу, този е новият китарен герой!” Днешните фенове не се нуждаят от нови китарни герои, защото ги смятат за отживелица, за нещо от миналото. Според тях само възрастните фенове, имат нужда от тях. Интересното е, че днешните китаристи не изпълняват дълги сола. Те дори не свирят сола. Няма какво повече да добавя.

От другата страна – Във всеки албум имате по 10 песни. Защо 10?

Axel Rudi Pell – Не ги броя. Когато имам много силна песен, която наистина харесвам, тя задължително влиза в албума. За да са част от едно издание, композициите трябва да са наистина силни. За „Sign of the Times” имах десет композиции, зад които заставам 100 процента, защото харесвам и всичките. Виж, мога да създам и 20 песни за един албум. Тогава обаче ще се появят коментари, че някои неща не са се получили много добре, има отегчаващи моменти. За това винаги избирам най-добрите песни, които имам. Според мен един албум трябва да е най-малко 50 минути. Това е границата, под която не падам, иначе няма да съм честен пред себе си. Когато имам десет песни и те надхвърлят 50 минути, значи всичко е наред. Когато имам девет композиции за 50 минути, също няма проблем. Няма значение колко са песните, важното е да са добри.

От другата страна – Какво мислиш за концертите без публика, които правят бандите днес?

Axel Rudi Pell – Не бих направил такъв концерт, защото не е моята бира. Това са пълни глупости. Ако свирим на живо, ще е пред публика. Когато правим концерти ние реагираме на настроението на феновете пред нас и те реагират на нашата музика. Когато застанеш на сцената на празен клуб без публика, липсва комуникацията. Ти говориш на хората, обаче не чуваш реакцията им. Те те виждат, обаче не могат да покажат уважението си. Това не работи. Рок музиката не става за подобни изпълнение. Не е за това. Когато си пианист или изпълняваш госпъл, сигурно няма проблем да го правиш пред камери без присъствието на публиката. За една рок банда, която е на сцена, не върви. Отпред винаги трябва да има публика.

От другата страна – Защо е толкова важно за теб, всеки път да предлагаш по нещо ново? Сега има реге в албум на AXEL RUDI PELL.

Axel Rudi Pell – Защото ми харесва. Защото иначе постоянно има приказки, че просто свиря едно и също всеки път, че някоя нова песен прилича на някоя предишна, че всичко започва по един и същ начин, че в началото винаги има китарен риф. Причината за новите елементи е, за да се усети нещо различно.

От другата страна – Кое е най-голямото предизвикателство за теб като музикант днес и ако си успял, как се справи с него?

Axel Rudi Pell – Голямото предизвикателство се появи пред мен, когато напуснах работата си. Тогава си казах, че от този момент ще бъда само и единствено професионален музикант. Това е най-трудното решение, което някога съм вземал. Наистина беше предизвикателство да си докажа, че съм прав.

От другата страна – Имало ли е съмнения за неуспех?

Axel Rudi Pell – Не! През цялото време си вярвах. Никога не си позволих да мисля за провала, че няма да успея, че нещата няма да потръгнат. Смятам, че съм направил правилния избор.

От другата страна – Кой е най-болезненият урок, който си научил през тези повече от 30 години?

Axel Rudi Pell – Може би ситуацията сега. Имахме планирано турне, обичаме концертите, а ето че не можем да направим нищо, не можем да свирим на живо заради скапания вирус. Това наистина е болезнено за всички.

От другата страна – Предимствата и недостатъците да си на турне?

Axel Rudi Pell – Недостатъкът е постоянното пътуване. Понякога писва. Спомням си времето, когато трябваше да летим почти навсякъде. Постоянно бяхме във въздуха или сменяхме полети. В един момент оборудването ни се оказва изгубено. Отвратителна ситуация. Вече сме пристигнали в страната, в която трябва да имаме концерт, а на мен ми ги няма китарите. Не са пристигнали с нас или са ги загубили някъде по пътя. Обичам турнетата, които ми дават възможност да съм в контакт с феновете, да усещам реакцията им на моите песни. Това е страхотно преживяване. Ето ти и предимствата.

От другата страна – Има ли срещи с феновете, които никога няма да забравиш?

Axel Rudi Pell – Разбира се, много са. AXEL RUDI PELL имат няколко фена, които постоянно пътуват с групата. Обикновено, когато сме на сцената и гледаме публиката, не ги забелязваме. Смятаме, че повечето от тях са от същото място, където ние свирим. Но понякога след концерт се заговаряме с някои от тях. Спомням си един фен миналата година на концерта ни в Москва. Хотелът ни беше обграден от фенове. В един момент излязох навън, за да изпуша една цигара, защото вътре не беше позволено. Тогава се запознах с един наш почитател, който беше дошъл от другия край на Русия. Каза ми, че е пътувал 14 дни с влак само, за да ни гледа как свирим на живо. И след концерта ще трябва да пътува още 14 дни, за да се прибере в града, в който живее. Можеш ли да си представиш, че този човек е пътувал 14 дни само, за да присъства само на един наш концерт? Неговата история едва не ме просълзи. Казах му, че прави нещо страхотно и му благодарих, че е дошъл да ни гледа. Никога не съм очаквал нещо подобно.

От другата страна – Днес е много важно да присъстваш в социалните медии. Гледанията на клиповете в Интернет, помагат ли за успеха на AXEL RUDI PELL?

Axel Rudi Pell – Знаеш ли, че бандата стана много по-успешна, когато се появи Интернет. Днес наистина сме много големи. Най-хубавото сега е, че можем да постигнем много повече в сравнение с времената, когато нямаше Интернет. Днес имаш невероятни възможности за промоция. В „YouTube” например имаме страшно много гледания. Спомням си, че видеото ни към песента „Hallelujah”, което направихме преди няколко години, вече има над 10 милиона гледания, което е страхотно. Това много ми харесва. Предишният ни албум „Knights Call”, разговарях със звукозаписната ни компания, е стриймван в Интернет повече от 2 600 000 пъти. Става въпрос само за стриймовете му. Звучи много добре. Лошата част на това е, че парите са никакви. Заплащането е много лошо. Имаме над 10 милиона гледания на една песен в „YouTube”, което е страхотно, обаче отчисленията, които получаваме, са нищо. Такива са разликите между миналото и настоящето. За съжаление нищо не можем да направим.

От другата страна – Пиратството май няма да бъде победено?

Axel Rudi Pell – Не знам. Може би защото борбата с него е обречена на неуспех. Винаги ще има хора, които ще качват музика безплатно в Интернет. За да се следи цялата мрежа, е много скъпо занимание. Сигурно са необходими хиляди хора, които да следят за пиратство. Няма кой да покрие разходите за това. Борбата ще излезе доста скъпа.

От другата страна – Кой е твоят най-рокендрол момент?

Axel Rudi Pell – Забавно е, защото скоро си мислех за първия път, когато свирихме на фестивала „Wacken Open Air” в Германия. Ако си спомням правилно, беше през 1999 година. Тогава се опитах да строша китарата си на сцената. И не успях. Доста се постарах, обаче, не се получи. Комична ситуация. Хората ме гледаха и ми се смееха. Сигурно са се питали какво се опитвам да направя. Беше забавно.

От другата страна – Кой е твоят най-Спайнъл тап момент?

Axel Rudi Pell – Когато групата търси пътя към сцената. Доста е забавно. Доста често сме изпадали в подобно положение. Свирим в различни градове и не можем да си спомним пътя от бекстейджа до сцената. Понякога има насочващи обозначения – стрелки на хартия, които са залепени навсякъде. Намират се обаче шегаджии, които ги разместват и променят посоката. Така сме се обърквали, че сме изпадали в недоумение къде е сцената. Понякога е много „интересно”.

От другата страна – Как предпазваш групата от вътрешни конфликти?

Axel Rudi Pell – Отговорът е много лесен. Съставът на AXEL RUDI PELL в момента е съвършен. Всички се обичаме… Понякога… Тайната зад това е, че не репетираме всяка седмица и не се виждаме толкова често. Обикновено всички сме заедно, когато сме на турне и на репетициите преди да тръгнем на път. Това е голямата тайна. Ако живеехме в един и същ град и репетирахме, и се срещахме три пъти в седмицата, атмосферата в групата нямаше да е същата. Хората си дотягат, отегчават се, започват да се обиждат. А при нас ситуацията е различна. Когато се съберем, след като не сме се виждали със седмици, е много забавно. Разказваме си всякакви истории, шегуваме се, обясняваме си какво ни се е случила през последните дни или година, смеем се много. Забавляваме се много, защото сме едно голямо щастливо семейство!