През изминалата година мулти инструменталиста Николай Велев издаде дебюта на новия си проект ГРОБЪ, а само преди броени дни зарадва феновете си с втори албум. Това ме накара да се свържа с Ники и да му задам няколко въпрос относно новата банда.

Здравей! В началото на интервюто искам да ти благодаря, че се съгласи да поговорим!

За мен е удоволствие!

Представи се накратко пред читателите на MH18.

Казвам се Николай Велев и скоро ще станат 46 лета от както крача по този свят и малко повече от 30 години в които активно се занимавам с ‘правенето’ на музика.

Познат си на публиката от не малко на брой банди, някои от които: Historian, Scarpegoat, Aphasia, Inspell. Как реши да създадеш ГРОБЪ, коя беше основната сила която те накара да стартираш този проект?

Случи се импулсивно. Исках да направя опит да навляза в малко по-различен стил от нещата, които обичайно правя и да видя какви ще са реакциите на хората, когато чуят Гробъ. За мое учудване, проектът се възприе неочаквано добре. Отзвукът от България и чужбина беше повече от неочакван за мен. Нямаше конкретна сила, имаше свободно време и може би някаква муза – музиката за албума беше измислена и записана в рамките на 10-ина дни.

Как се спря на името ГРОБЪ, защо избра точно това име за новата си група?

О, исках да звучи trve, дори може би помпозно по блекърски му, все пак човекът зад него, Авва Аввадон е зъл, безкомпромисен, свадлив, с голям нос, обичащ благата, охолния живот и парите – които изкарва от проповедите си за покаяние, духовност и живот в бедност – докато харчи парите за коли, бЕло и… Така де за БПЦ или добро или нищо!

През изминалата година издаде първият албум на ГРОБЪ. Разкажи ни малко за процеса на създаване.

Няма нищо мистично в цялата работа или предварително настройване за да се случат нещата. Просто грабвах китарата, записвах рифове и после ги сглобявах да звучат смислено един с друг. Позволявах си ‘лукса’ да прекарвам така по 4-5 часа на ден и за 10 дни се родиха 9 песни – без имена, без идея какво ще бъде посланието зад тях. В следващите няколко дни помолих мои приятели да помогнат с текстописането. Не вярвах особено в собствените си сили сам да пиша , но по някакъв начин музиката ме предразположи и направих няколко плахи опита да опиша сам неща за това, което чувах в записа.
Така се родиха ‘Смирение’, ‘More Hate’ (това беше намигване към компанията, която реши да издаде албума), ‘Свирепоустие’, ‘Kneel And Pray’. Албумът нямаше да е такъв, ако не беше и помощта от страна на приятели – Рони (като послушница Арония) допринесе с текст към песента ‘Прозрение’, Мракобес (от едноименната група) сподели текста ‘Сетен час’, Иван (с който сме минали заедно през Darkmoon Rising, Fallen Art, Grond и Winterfall) пък написа текстовете ‘Devourer’ и ‘Void’. Изобщо всичко се случи по българската поговорка: ‘Сговорна дружина копае гробъ  през девет планини в десета’.

Колко време ти отне и какви трудности срещна по пътя към реализирането на „Смирение“?

О, трудности нямаше – изпратих дигитално около 40-50 промота, получих оферти за издаване от доста лейбъли, които обаче за да ти продават музиката и да те промотират търсят пари от групата – нещо което не мога да възприема – ти даваш продукт, който ако истински са харесали и мислят, че ще ‘избият’ парите за вложението – защо трябва да им плащаш?!?
За мое щастие имаше и други компании, които предложиха нормални условия за работа с тях. Спрях се на More Hate Productions защото помня че още в средата/края на 90-те години имах техни издания – Der Gerwelt, Rosomahar… А и с Алекс се оказа адски лесно да се работи. Вторият албум също излезе през More Hate, като буквално за издаването му отне не повече от два месеца след като бях изпратил промото и си  стиснахме ръцете отново.

Измина една година от както излезе дебюта ти, ако сега трябваше да създадеш албума, същият ли щеше да е или щеше да промениш нещо?

Хм, сега чувам неща, които може би към днешна дата бих променил, но едва ли щеше да има атмосферата на дебюта. Обичам да приемам нещата такива каквито са били, така те живеят със собствената си история без да се налага тя да се променя в бъдеще. Ако искам промяна аз я търся в настоящето и не се връщам към едни отминали времена. Това е мотото ми е в ежедневието – нещата случили се в миналото няма как да бъдат променени, за това се опитвам ако не ми харесват да ги променям от тук насетне.

Преди няколко дни излезе и вторият ти албум, „Погребални химни“. Той звучи малко по-различно от „Смирение“. Ако трябва да сравниш накратко работния процес при двата записа какви са разликите?

Нямаше голяма разлика в работния процес. Музиката за песните отново се роди за отрицателно време. Бях решил че в рамките на календарна година мога да запиша и издам 3 албума с този проект (което може и да се случи ако успя да намеря издател до Юни месец за третия Гробъ, който е готов като музика). Отново създаването на текстовете за да може музиката да се превърне в песен отне повечко време. Този път безценна помощ с това ми оказа К. oт Mantle Of Dust. Реших да помоля Рони да се включи много по-активно с вокални партии, като това е една от основните разлики и може би една идея по-изчистения звук. К. записа чистите мъжки вокали на ‘Кукеръ’ и ‘Breath In’.  Не съм мислил как ще се получи – това е обичайната практика – записвам и…каквото стане.

Надали въпросът ми е удачен, когато става дума за творец с такъв опит като теб, но можеш ли да посочиш по една любима твоя песен от „Смирение“ и „Погребални химни“?

Трудно ми е да кажа – в смисъл, не мога да оценя дали това, което правя ми харесва, просто е усещане, че трябва да го направя – какъвто и да е резултата след това. В ‘Смирение’ – може би песента, която най-много ми лежи на сърцето е ‘Свирепоустие’ – това беше и първият ми текст, който съм писал някога или пък може би ‘Гнявъ’…
В ‘Погребални Химни’ (тук беше намигане към Funeral Hymns records и Никола Калоферов) може би това е едноименната песен, която се роди и първа и явно тя определи какъв ще бъде стила на албума.

Кои групи ти повлияха най-много при създаването на двата записа?

Сигурно са безброй препратките, които слушатеят може да чуе като влияния. ‘Кукеръ’ – беше вдъхновена след като преслушах отново дискографията на Ер Малък миналата година. За всичко останало предполагам мога да ‘виня’ – шведската и норвежката блек метъл сцена.

С кои твои любими изпълнители си мечтаеш да делиш една сцена?

Ех… много са 🙂 Списъкът би включвал минимум 100-ина любими групи, както от средата на 60-те до времената в ден днешен. Признай, че концерт на Гробъ с Blue Öyster Cult би звучало интересно 🙂

От известно време се наблюдава раздвижване по отношение на концертите, планираш ли да представиш албумите си на живо?

С Гробъ на този етап няма как това да се случи. Имам три активни (с идеята да станат четири) групи, които допълнително изяждат много от времето, още една би дошла твърде много.

Според теб в какво състояние е българската ъндърграунд сцена в момента?

Постоянно се радвам на неща, които се появяват. както в ъндърграунда, така и в ‘по-комерсиалните’. Едни от последните октрития, които ми попаднаха са Deadscape и едни юнаци от Certain Demise, с които делихме няколко пъти сцена. Много е интересно да виждаш себе си в тези млади хора и да нахлуват в мислите ти спомени за това как беше, когато ние бяхме на по 16-17 години…
Респект за усилията им и за сериозната им работа. Хубавите неща се случват само след упорит труд.

Какво послание би желал да предадеш на слушателите с творчеството си?

Не съм убеден, че искам да предам нещо. Творчеството ми е това, което се е случвало в душата и мислите ми в конкретен момент от времето – предадено с музика. Ако това по някакъв начин обогатява слушателя, само мога да бъда доволен.

Неусетно дойде края на интервюто ни, оставям го на теб, сега е момента в който можеш да кажеш каквото искаш на читателите ни!

Безкрайно благодаря за проявения интерес! Благодаря за подкрепата, към мен, проектите ми и българската музика. Бъдете здрави за да се виждаме още дълги години по музикални събития.

Благодаря ти за отделеното време!

За мен беше чест. Благодаря за интервюто!

https://grobmusic.bandcamp.com/
https://www.facebook.com/grob.blackmetal

Интервюто направи Димитър Е. Йосифов