В началото на 2021 година излезе една прелюбопитна книга – „Неравноделни времена – Рок Хрониките на Адри“.
Историята на българската рок музика от 70-те години до днес, разказана от Адри (Адриан Иванов), свирил с групите „Ера“, „Ер малък“, „Такси“, „Контрол“, „Фактор“, „Big mama scandal“, „Епизод“, „Конкурент“, работил като студиен и клубен музикант с клубни банди като „Роберта и Алфа“, „Огледало“ и др.
Човек, който е бил и под прожекторите, и зад кулисите на българската рок сцена и знае всичко за нея.
Изданието на Фабер беше прието с голям интерес, феновете можеха да го закупят директно от Адри, чрез лична поръчка. Това определено даде подтик за втората част, която се появи в края на 2023-та.
За разлика от енциклопедичния характер на първата част „Рок хрониките на Адри“, „Облачните шалове на Витоша“ е роман с идеята за филмов сценарий.
Героите му имат банда в далечната 1982 и приключенията им са проследени до 1989, като има непрекъснат паралел със сегашната 2023. Умело вплетената политическа сатира е като роман в романа.
Двете части на „Неравноделни времена“ няма да намерите в книжарниците, единственият начин да се сдобиете с тях е лично от автора и то с автограф.
За поръчки – използвайте мейла – adlian@abv.bg
Вече можете да се сдобиете и с последната част от тази своеобразна трилогия – „Неравноделни времена : Роуди: един екип е бърз колкото последния в него.“

Тези от Вас, които вече са се сдобили с първите два екземпляра, могат да поръчат директно от автора чрез  Pay Pal.
paypal: adlian@abv.bg
ePay КИН 3954182690 Адриан Иванов или със заявка на горния мейл.

Преди години самият Адри предостави на Metal Hangar 18 своите мемоари, които бяха публикувани в девет материала. Припомнете си ги тук.

Адриан Иванов-Адри. Роден е на 8 май 1964 г. във Варна, България. Завършва СМГ през 1982 г., а по-късно (1990) ВИАС със специалност ПГС. От 1971 г. до 1979 г. учи акордеон (а по-късно и електроорган) и солфеж при проф. Снежана Гълъбова. Започва да се занимава професионално с музика от 1979 г. като пианист в група „Орион“ – утвърдена ученическа рок-група, репетираща в кв. Надежда и с художествен ръководител Годо. През 1982 – 1984 отбива редовната военна служба в Плевен и Грудово, където взима активно участие в ДНА с рок-групата на поделението.
От 1984 – 1990 г. е най-активният му период като музикант. С „Орион“ работят към тогавашната Концертна дирекция, правейки непрекъснати турнета и подкрепяйки различни благотворителни каузи. Участват като подгряваща група на „ФСБ“. Под егидата на ДКМС и Кирил Маричков издават LP съвместно със „Субдибула“. Продуцент е Ивайло Крайчовски. Групата работи съвместно с Милена Славова, подготвяйки албума ѝ „Ха-ха“, довършен по-късно от Ера. През 1990 г. в рамките на 40-а годишнина на Sanremo Music Festival – „Либерта“, „Орион“ и Милена Славова взимат участие във фестивала, изнасяйки концертна програма. Същата година правят турне в Хамбург – Шлезвиг – Холщайн с немската punk група „Die Gelb“.[1]
Същата 1990 г. „Орион“ прекратява съществуването си и Адриан се прибира в България, където е поканен от Любомир Малковски да се присъедини към „Ера“, а по-късно се присъединява и Милена Славова. Заедно завършват и издават „Ха-ха“. Съвместната им програма носи голям успех – залите са претъпкани.
През 1991 г. Малковски и Адриан напускат „Ера“ и създават култовата група „Ер Малък“. Към тях се присъединяват Орлин Радински – Линча и Иво Петров – Иваца. До 1994 издават 2 MC албума: „Ер Малък 1“ и „Лично!“, и LP „Ер Малък“ Балкантон. След бурна концертна дейност „Ер Малък“ временно прекратява дейността си през 1995 г.
Следват участия с „Такси“, „Контрол“, „Фактор“, „Big mama scandal“, „Епизод“, „Конкурент“ и работа като студиен музикант.
През 1997 – 1999 работи с клубни банди като „Роберта и Алфа“, „Огледало“ и др. Солов проект с Гана и Малковски – „Врана“
Продуцира CD изданията на „Ер Малък 1“ и „Лично!“.
Следват повторни обединения с:
Ер Малък – „15 години Ер Малък“ DVD;
Ера – „20 години по-късно“ DVD (съвместно с „Ахат“ и „Конкурент“);
Милена Славова – „25 години на сцена“.