Ураган от сола с Yngwie Malmsteen

Всеки обявен или преместен концерт на любима банда в Joy Station е радост за очите/ушите ми. И това събитие не бе изключение. Особено веднага след горещ тридневен фестивал, сянката и климатикът на столичния клуб направо ми се сториха като лукс.
Както повечето фенове на Yngwie Malmsteen знаят, това бе третото му гостуване в България за последните 3 години. Може би затова опашката от фенове не започваше толкова рано и не бе толкова дълга като миналата година, а определено този път си заслужаваше повече заради една основна разлика. Миналата година имаше специално изискване от самия артист събитието да е със седящи места. Тази година си бе типично рок шоу, пълно с енергия, идваща и от сцената, и от правостоящите куфеещи фенове.
Типично за стандартите на BGTSC всичко бе организирано перфектно до най-малкия детайл. Изборът им на охранителна фирма както винаги е на ниво (все пак това са хората, които ги представляват пред публиката и често причината по събития на други фирми да оставят горчив привкус у феновете). Вратите отвориха навреме в 19 ч., въпреки близо 4-часовия саундчек на маестрото.

В 20 ч. на сцената се появиха хеви метъл (или „Heady Metal“, както те се определят) бандата от Сиатъл – Rivetskull. Без да съм особено запознат с творчеството им, мога да заявя, че ми се сториха като много по-подходящ избор за съпорт от миналогодишната банда. Някак се вписваха много повече в целия осемдесетарски „вайб“, който носеше това събитие. Успяхме да чуем песни като „The Hammer Falls“, „Eyes of a Fallen Angel“ и „The King is Dead“ в предвидените за тях 30–40 минути. С „Isolation“ бандата си каза довиждане с българската публика и бяха изпратени с бурни аплодисменти.

Отново по график точно в 21 ч. светлините изгаснаха, а очите на феновете светнаха. На сцената под червените прожектори се появи китарният на мнозина герой. Отне му точно 3 докосвания на струните, преди първото перце да полети в публиката. Спектакълът, за който всички бяха дошли, бе открит с класиката „Rising Force“. Шоуто отново бе инструментално през по-голямата си част, като за кратки моменти на микрофона се включваше клавиристът Nick Z Marino или дори самият Yngwie. Със сигурност това се хареса повече на свирещите на китара, а в клуба присъстваха много такива. Лично аз харесвам в такова изпълнение да слушам „Far Beyond The Sun“, солата и класическите произведения като „Paganini’s 4th“, „Adagio“, „Badinerie“. Като всеки рок фен, който му се е наслаждавал през годините, неоспорим факт си остава безпогрешният избор на маестрото за добри вокалисти в записите. В последните години някак те ми липсват в парчета като „Like An Angel“, „Seventh Sign“ и култовата „You Don’t Remember, I’ll Never Forget“, но за щастие Malmsteen е един от малкото, които могат да компенсират отсъствието им с виртуозност и сценично присъствие. Разходихме се из част от огромната му дискография, доколкото е възможно за час и половина. Дори „имаше smoke-a“, както някои биха се изразили шеговито. Присъстваха и типичните футболни отигравания с ритане на перца към публиката, както и всичко, което феновете на този виртуоз очакваха. Важно е да се отбележи – страхотен звук, но тапите за уши са задължителни за неговите концерти, дори и в клубна обстановка.

Сетлист на Yngwie Malmsteen:

01. Rising Force
02. Top Down / No Rest
03. Soldier
04. Into Valhalla / Baroque & Roll
05. Relentless Fury
06. Like An Angel (For April)
07. Now Your Ships Are Burned
08. Wolves At The Door
09. (Si Vis Pacem) Parabellum
10. Paganini’s 4th / Adagio
11. Far Beyond The Sun / Bohemian Rhapsody
12. Seventh Sign
13. Toccata
14. Fire And Ice
15. Evil Eye
16. Smoke On The Water
17. Trilogy Suite Op: 5
18. Vengeance
19. Guitar Solo / Overture
20. Blue
21. Badinerie / Guitar Solo 2
22. Drum Solo
23. You Don’t Remember, I’ll Never Forget
24. Acoustic Guitar Solo / Black Star
25. I’ll See The Light Tonight

ГАЛЕРИИ

YNGWIE MALMSTEEN