Поредният „кръстоносен поход“ на DEEP PURPLE

Дълго се чудих как да озаглавя този репортаж. Давах си сметка, че след като преди 5 години хардрок легендите DEEP PURPLE обявиха дълго прощално турне, минало и през България в края на 2019 г., навярно повече няма да ги видим на родна земя. Принудителната пауза от 2 години заради пандемията от COVID-19, обаче, очевидно промени плановете на петорката и след като през 2020 г. издадоха албум с чисто нови песни със заглавие „Whoosh!”,  дойде моментът да го представят пред публика. София бе един от градовете, включени в турнето, и българските фенове имаха възможността да се насладят на изкуството на британските ветерани. За жалост, поради семейни причини, с групата не пътуваше китаристът Steve Morse (пожелаваме му всичко да бъде наред с неговата съпруга и отново да го видим на сцената), а за негов заместник бе избран роденият в Белфаст, Северна Ирландия, майстор на 6-те струни Simon McBright. Британските ветерани сами избраха подгряващата банда – младите надежди на българския рок CALIBERTY, които трябваше да излязат на сцената в зала „Арена Армеец“ в 20:00 и да открият събитието.

Дали заради динамичните атмосферни условия, или поради някаква друга причина, но малко повече от половин час преди началото на концерта залата бе доста пълна, а буквално минути преди подгряващите да излязат на сцената седящите места бяха запълнени. Хитова фонова музика поддържаше доброто настроение на присъстващите като в плейлиста се забелязаха парчета на PINK FLOYD, THIN LIZZY и др. Щандът с артикули бе добре зареден, а два бара във фоайето осигуряваха студени напитки на желаещите да се подкрепят.

Както бе обявено предварително, в 20:00 ч. музиката спря и на сцената се качиха CALIBERTY. Още от първите минути момчетата показаха, че изобщо не се притесняват от пълната зала и изнесоха стегнат около 40-минутен сет, в който демонстрираха отлични възможности. Част от популярността си групата дължи и на вокалиста Джейми Рашед, участник в последното издание на популярно музикално риалити и, по мои спомени, достигнал до един от последните кръгове. Въпреки, че дебютният албум на бандата излезе преди около 3 месеца, музикантите изобщо не са новаци в жанра и това ясно си пролича. В списъка с песни преобладаваха предимно по-бързи композиции, но не липсваха и по-бавни и баладични парчета. Като цяло незнайно защо, през цялото време не можах да се отърва от усещането за пърпълска атмосфера в песните, пък макар и с по-модерно звучене и наличието на алтърнатив, саутърн и др. стилове, а в една от песните се долови и влияние от WHITESNAKE. Въобще, интересна смесица представлява музиката на CALIBERTY и звучи много прилично и на живо. Към края на предпоследното парче Рашед представи колегите си, всеки от които бе шумно аплодиран от зрителите. В крайна сметка шестимата се понравиха с непринуденото си държание, себераздаване, хъс, желание за изява и контакт с публиката. И съвсем заслужено се оттеглиха под бурните аплодисменти на пълната „Арена Армеец“.

Очакваното събитие за вечерта обаче бе появата на DEEP PURPLE. Подготовката на сцената трая около половин час – време, използвано от зрителите за глътка въздух, цигара, тоалетна, сдобиване с напитка или просто влизане в залата на позакъснелите почитатели. Бе пусната и огромна видеостена на гърба на сцената. Малко след 21:00 ч. залата притъмня и под звуците на интрото „Mars, The Bringer Of War” на Gustav Holst един по един на сцената излязоха Ian Paice, Roger Glover, Don Airey, Simon McBright и Ian Gillan и стартираха мощно с 3 класики – „Highway Star”, “Pictures Of Home” и “Strange Kind Of Woman”. Още от самото начало музикантите показаха отлична форма и даваха всичко от себе си според моментните си възможности. Gillan е далеч от най-добрите си гласови възможности, но се стара доста, а и умението да владее публиката и харизмата все още са налице. След третата песен дойде и „време за малко джаз“, както се изрази вокалистът, и последва първото парче от “Whoosh!” за вечерта – “Nothing At All” (по-нататък чухме още едно). Следващото “Uncommon Man” пък беляза първата сериозна китарна изява на новото момче Simon McBright. Тук е мястото да споменем няколко думи за заместника на Morse. Всички сме наясно, че няма кой да замени Ritchie Blackmore и Steve Morse и да свири като тях в рамките на един концерт. McBright също бе наясно с това и въобще не се стремеше да ги копира, а интерпретира песните по своя си начин. Северноирландецът не се смути от ролята си, а се показа като опитен музикант, който впечатли с уменията, поведението и сработката си с останалите. Все едно е в групата от поне 20 години. Шоуто продължи с още 2 популярни песни – “Lazy” и “When A Blind Man Cries” като по времето на втората залата бе огряна от фенерчета и запалки. След още 3 от по-новите композиции, в които трябва да отбележим своеобразния диалог между китара и бас в прехода между първата и втората, дойде ред и на Don Airey да излезе на преден план и да покаже уменията си. Непрежалимият Jon Lord няма как да бъде заместен, но Airey е достатъчно опитен и качествен музикант, за да даде онова, което превърна Hammond органа в запазена марка на DEEP PURPLE. И сега демонстрира качествата си с изящно клавирно соло, в което бяха вплетени и мотиви от българския фолклор, вдигнали градуса на емоциите. Всъщност, този бе един от малкото моменти, посъбудили инертната публика. Мисля си, че ветераните заслужаваха повече раздаване от наша страна, въпреки, че Gillan заяви, че усеща силни вибрации от към зрителите. Само на 2-3 песни (и то частично) си пролича, че залата е пълна, макар, че бандата бе аплодирана бурно след всяка песен. Струва ми се странно, че в списък с песни, в който фигурират повече известни песни на DEEP PURPLE (цели 6 от най-популярния албум “Machine Head”!), е необходима повече активност от страна на присъстващите, да се види, че присъстват истински фенове, които се забавляват, а не просто снимат с телефоните си. Но това е друга тема.

Посъбуждането на залата дойде със следващите три песни – “Perfect Strangers”, “Space Truckin’” (странно защо доста подценявана от почитателите, но на мен лично ми е изключително любима) и, разбира се, вселенският хит “Smoke On The Water”, който вече взриви залата… основно на припева. След края му петимата оставиха инструментите и слязоха от сцената, но на всички ни бе ясно, че финалът на концерта не е настъпил. Минутки по-късно това бе потвърдено с излизането на групата за още музикални удоволствия. Бисът започна с медлито “Caught In The Act” от албума с кавъри “Turning In Crime” (2021), в което се преплитат песни на LED ZEPPELIN, THE SPENCER DAVIS GROUP и др. Без забавяне дойде и първият сингъл, легитимирал бандата на музикалната карта – кавърът на Joe South “Hush”, в който се насладихме на една от отличителните черти на DEEP PURPLE – диалог между китара и орган. Това изпълнение плавно преля в неповторимо бас соло от Roger Glover, подкрепен Ian Paice, което превърна солото в соло на ритъм секцията, пожънало успех сред присъстващите. Фактическият край на шоуто дойде с емблематичната “Black Night”, която, въпреки, че официално не присъства в нито един албум (само в японското издание на “Deep Purple In Rock” и в компилации), е едно от най-популярните парчета на групата и, логично, по време на нейното изпълнение публиката участва малко по-активно като дори бе разпята от китариста. И след близо 2 часа (да, не се шегувам), минали неусетно, дойде времето да си кажем „довиждане“ (може би, „сбогом“?!) с една истинска легенда – DEEP PURPLE. Петимата музиканти оставиха инструментите, благодариха и помахаха на шумно аплодиращата и крещяща публика и хвърлиха сувенири (перца и палки) към първите редове. След което един по един се изгубиха от погледите ни.

Признавам си, че нямах високи очаквания за този концерт. DEEP PURPLE са доста болна тема за мен и с лек трепет в сърцето отидох в „Арена Армеец“. И не се разочаровах. Групата даде всичко от себе си, показа отлична форма и желание за изява. За разлика от публиката, която не даде всичко и дори не се постара да покаже, че се забавлява, даже и на най-известните песни. А това може би бе последният концерт на легендарните британци у нас, кой знае… Силно се надявам, обаче, да не съм прав и отново да видим любимците си на родна земя.

Снимки от събитието – DEEP PURPLE и CALIBERTY