Интервю с Tobias Cristiansson – (Necrophobic, In Aphelion, Darkened, ех-Grave, ех-Dismember, Entombed A.D.-live)

Уговорката за това интервю си има сваята предистория, но новината за концерта на Necrophobic ме накара да се размърдам. И тъй като Tobias е бил част от много емблематични за шведската сцена групи, не можах да се огранича само с Necrophobic. За какво си говорихме вижте по-долу. Освен това се надявам, че няма да останете безразлични към призива му да посетите концерта на Necrophobic и ще изберете със сърцето си.

Здравей, Tobias, и благодаря за възможността, която ми предоставяш!

Satania: Ти си бил част от много групи, така че наистина ми е трудно да избера откъде да започна, но ще започна от най-скорошните ти проекти. Издадохте разкошен албум с Darkened. Разкажи ми повече. Как стана част от тази група, как протече процесът на създаване на албума? Отличава ли се от предишните албуми и с какво?

Tobias: Здравей! И благодаря, че се свърза с мен, за да направим това интервю. Darkenked съществуваха преди да се присъединя към тях, те бяха издали едно EP и работеха по първия си пълноформатен албум, когато Linus Nirbrant се свърза с мен и попита дали искам да се присъединя към групата и да запиша баса за албума. Това беше през 2020 г. по време на пандемията, така че нямах много други музикални занимания, така че ми се стори перфектно. Познавах Linus малко отпреди, когато свирих концерт с неговата предишна рок група в началото 2000-те. Също така го бях виждал да свири няколко пъти с А Qanorous Quintet през 90-те.

Darkened еволюираха малко във всеки албум и последния ни „Defilers Of The Light“ е най-добрият и най-амбициозният до сега, той е по-разнообразен и съдържа повече мелодични елементи от предишните издания. Hempa Brynolfsson, който наистина е основният автор на песните надмина себе си с този албум. Записах баса си у дома, а миксът беше направен от Lawrence Mackrory и мисля, че звукът излезе страхотен, наистина много мощен.

Satania: Споделяш, че си създал „Echoes of Solitude“ в тежък за теб момент. Колко често в музиката, която създаваш влагаш лични емоции?

Tobias: Да, имах период, в който животът беше доста труден. загубих и двамата си родители в рамките на период от две седмици,а по-късно преминах и през развод, така че, в главата ми се въртяха много неща. Бас парчето наречено „Echoes of Solitude“, което попадна в последния албум на Darkened първоначално не беше предназначено за Darkened, това беше просто нещо, което направих у дома. Но то се получи добре, така че попитах другите и те сметнаха, че може да бъде в албума. Заглавието на песента е доста подходящо, тъй като по това време живеех в самота в една малка хижа далеч в провинцията след развода ми. Преместих се оттам и в момента животът ми е много добър. И се чувствам щастлив от това как вървят нещата.

Satania: Имам приятели музиканти, на които може да им е интересно, (въпреки, че според известна шега басистите не са музиканти 🙂 ), но… Каква е оптималната бас конфигурация, с която си свирил досега? Кажи ми няколко думи за настоящата? Как избираш инструментите си?

Tobias: Не се интересувам толкова много от техническата страна на музиката като оборудване и т.н. Обичам да е просто и не съм колекционер на инструменти. Харесвам класическите неща като баса на Fender, имам Fender Precision, на който свиря с Necrophobic в момента. Имам друг стар Precision от 1969 г., който съм използвал на живо с In Aphelion и други. Имам 5-струнен Ibanez BTB бас, който използвах в последния Darkened албум. Наскоро си купих fretless Fender Jazz, започнах да го използвам в латино джаз групата, в която свиря. Имам и нормален Fender Jazz, на който свиря у дома. Подкрепен съм от EBS, шведска компания за бас китара, която произвежда страхотни педали и усилватели. Подкрепен съм и от Darkglass Electronics и използвам техния педал Alpha Omega.

Satania: Дет метъл, блек метъл, последната ти страст е джаза. Кой стил ти дава най голяма свобода като творец и предизвиква музикантските ти умения?

Tobias: Всеки музикален жанр има своите предизвикателства и аз се интересувам от изследването на нови територии в музикално отношение. Обичам да развивам себе си и свиренето си, винаги се стремя да ставам по-добър и обичам да се упражнявам много. Свиря на бас всеки ден, винаги има нещо, в което можеш да се опиташ да станеш по-добър. Свиря с латиноамериканска джаз група, наречена Cahuac, човекът, който е създател на тази група е пианист и композитор, той е от Колумбия, но живее в Швеция. Познавам го от много години, но започнахме да свирим заедно миналата година. Да свириш някои от тези песни може да е малко трудно и, разбира се, е много различно от другите групи, с които съм бил преди. Е, аз съм свирил различни стилове музика през целия си живот, така че не е нещо съвсем ново, но все пак е необходима много практика и дисциплина. Правим концерти от време на време в района на Стокхолм, но се надяваме да се разширим, за да можем да излизаме да свирим на живо още повече в бъдеще.

Satania: Мислил ли си какво би правил ако някой ден напуснеш голямата сцена? Ще продължиш ли да създаваш и изпълняваш музика и каква?

Tobias: Мисля, че винаги искам да свиря по един или друг начин. Обичам да свиря на живо, така че наистина се надявам да мога да продължа да го правя колкото се може по-дълго. С латино джаз групата свирим на по-малки места и това също ми доставя удоволствие. Не знам какъв вид музика искам да свиря в бъдеще, обичам метъл и хард рок, така че надявам се да продължа да се занимавам с това, но обичам и други неща и винаги е интересно да изследвам различни територии. Не мога да си представя, че няма да свиря. Мисля, че ще бъда много депресиран, ако това се случи.

Satania: Ако трябва да анализираме хронологично, че дори исторически шведската екстремна сцена, коя група според теб е оказала по-голямо влияние за развитието и – Nifelheim или Entombed. (в някакъв период си бил част и от двете) Или това е спор малко като този за яйцето и кокошката?

Tobias: Смятам, че Entombed е най-важната шведска death metal група, тя беше една от първите, които се появиха, и наистина определи стила, който стана известен като шведското death metal звучене или стокхолмското death metal звучене. А когато издадоха „Wolverine Blues“ през 1993 г., те поеха ролята на лидери на друг, по-изчистен стил на death metal-а, а вокалът на LG е толкова оригинален.

Nifelheim беше ъндърграунд група в продължение на много години, за тях знаеха предимно само отдадените на блек метъла хора и минаха няколко години, преди да започнат да свирят на живо. Смятам, че наследството на Nifelheim стана по-голямо през годините, с основание. Те са оказали голямо влияние върху цялата блек метъл сцена в много аспекти, повече, отколкото хората си мислят. Смятам, че те са една от най-добрите блек метъл групи в историята. Беше много готино да свиря с Nifelheim през 2013 г., беше страхотно преживяване.

Satania: Grave са култова група, макар и да не достигнаха славата на други шведски дет метъл групи от тази епоха, както се казва група само за ценители. Какво според теб не им достигна, за да догонят колегите си в новия век?

Tobias: Мисля, че зависи къде си в света и кого питаш. Grave винаги са били непретенциозна death metal група. Не мелодична като цяло, но много рифово базирана. Grave имат някои от най-тлъстите дет метъл рифове някога. По онова време те нямаха и особен имидж, не беше като Entombed и Dismember, които направиха легендарни фотосесии. А и конкуренцията навремето в Швеция беше доста голяма с много групи, които издаваха албуми и ходеха на турнета. Grave направи и само един видеоклип към песента „Soulless“, докато Dismember и Entombed направиха няколко страхотни видеоклипове, които бяха показани в Headbangers Ball през 90-те.

Satania: Бил си част от Entombed за известно време. Разкажи ми най-хубавия спомен, който пазиш за L-G Petrov? (Той беше голям приятел на българските фенове.)

Tobias: Едно от нещата за LG беше неговата безкрайна положителна енергия, когато трябваше да излезе и да свири, той и винаги даваше най-доброто от себе си и наистина обичаше това, което правеше, никога не искаше да се откаже или да намали активността или качеството на групата. Винаги искаше да дава резултати. Дори когато беше настинал, той излизаше и се раздаваше на 100% и това дори не се отразяваше на гласа му. Много се смяхме, докато бях на турне с тях, беше добра вибрация. Наистина съм благодарен, че успях да изсвиря тези песни на живо. Понякога на сцената се връщах назад и си спомнях, че съм слушал това в стаята си като тийнейджър, а сега съм тук и го свиря на живо, беше невероятно.

Satania: Коя от групите, част, от които си бил можеш да наречеш „най-култова“ или това е термин, на който държат само определени хора… като нас журналистите :D?

Tobias: Не знам, хаха! Предполагам, че Nifelheim е култ. Но аз всъщност не знам какво означава да си култов. Може би нещо тъмно, скрито, за което само малцина избрани знаят, група, която е създала наследство около себе си. Група, която има мистична аура.

Satania: В свое интервю споменаваш, че си скромен. Ние имаме поговорка – скромността краси човека. Помага ли ти тази скромност или ти пречи. За музикант, който е част от историята на шведския метъл не мислиш ли, че трябва да си по-експресивен, повече под светлината на прожекторите?

Tobias: Казал ли съм го? Не го помня, хаха! Но предполагам е вярно. Когато съм на сцената обаче, е друго нещо. Но в личен план не съм много за това да бъда в центъра, предполагам, че съм екипен играч. Въпреки това ми харесва да постигам успехи като музикант, но за мен това не означава непременно да бъда известен или нещо подобно. Харесва ми да ставам по-добър в това, което правя, обичам да изследвам различни територии, както в музикално отношение, така и да свиря на нови места по света.

Satania: Чувстваш ли се като легенда? Или звезда?

Tobias: Да, особено днес, когато съм сам вкъщи с настинка. Хаха! Не, всъщност не като цяло. Просто съм много благодарен, че вече 20 години имам музикална кариера и съм способен да ходя на турнета по света с различни групи. Много съм благодарен за това, което съм постигнал. Обичам да ценя всеки момент, доколкото мога, и понякога си мисля, че е по-добре да се наслаждавам и да се опитвам да приемам всичко, когато свиря, защото може да е за последно.

Satania: Запознат си и с двата албума на In Aphelion. Какво е различното между тях според теб?

Tobias: Първо бях концертен член на In Aphelion, но сега съм пълноправен член на тази група. Мисля, че новият албум „Reaperdawn“ е много по-силен от първия албум, той е малко по-прогресивен и с по-зло звучене. Продукцията се получи страхотно. Миксиран е от Tore Sterna, който е работил с Watain и Mayhem наред с другите. Надявам се да свирим повече на живо с In Aphelion в бъдеще и, тъй като този албум излезе чрез Century Media, той спечели повече внимание от страна на феновете. Отзвукът досега е страхотен.

Satania: Какво би казал за новия албум на Necrophobic? Лично аз го намирам по-мелодичен и някак по-епичен, по-грандиозен, по-техничен с повече сола от това, което обичайно Necrophobic правят.

Tobias: Съгласен съм, че е по-епичен. Песните са наистина силни и съм щастлив, че мога да допринеса с някои рифове тук и там. Това не беше нещо, което очаквах, но направих демо с 10 идеи и Sebastian Ramstedt избра някои идеи и рифове от тях. Sebastian е наистина добър автор на песни и не знам как успява да измисля толкова много страхотни идеи и мелодии отново и отново. Вероятно той е един от най-добрите соло китаристи в екстремния метъл в Швеция. Той свири с много вкус и можете да чуете, че корените му са в метъл сцената от 80-те години на миналия век. Солата на новия албум са просто страхотни! Приемът беше страхотен и новите песни се харесват чудесно, когато ги свирим на живо. Мисля, че е готино да се види, че една стара група като Necrophobic все още може да спечели нови млади фенове и повечето от тези млади фенове харесват най-много новия материал . Невероятно е да имаме тази възможност като група, която е издала толкова много албуми през годините.

Satania: Колкото и невероятно да звучи Necrophobic за първи път ще свирят в България и се случва така, че ти ще си част от групата. Чувстваш ли се развълнуван? Групата наистина има много заклети фенове тук, нетърпелив ли си за срещата с тях?

Tobias: Безумно е, че Necrophobic никога не са били в България преди. Така, че това ще бъде специално събитие както за групата, така и за хората, които ще присъстват. Ние ще изнесем силно шоу и мисля, че хората, които ще ни видят могат да очакват песни от различни епохи на групата, ние се опитваме да покрием колкото се може повече албуми. Necrophobic винаги е страхотна група за гледане на живо, обичаме да взаимодействаме с публиката и даваме 100% енергия. Ние ще поднесем метъл със сигурност.

Satania: Бил ли си преди в България по личен повод или с друга група? Имаш ли някакви очаквания?

Tobias: Да, обичам България. За първи път бях там с Dismember през 2007 мисля, че беше. Спомням си, че бях поразен от публиката, беше много енергична и потна. Бил съм там и с Grave също, не помня обаче коя година беше.

Satania: Май стана дълго, въпреки, че вероятно бих могла да измисля още толкова въпроси, но :). Твоето послание към феновете, които те очакват тук. (Бъди убедителен, защото същият ден има концерт и на вашите колеги от Unleashed 😀 ) Благодаря за отделеното време!

Tobias: Наистина нямам търпение да се върна в България, винаги е било хубаво, когато съм бил там преди, а сега за първи път с Necrophobic. Надявам се да видя много фенове в София, знам, че хората там са много отдадени на музиката и това винаги е хубаво да се види. Знам, че не е евтино да се ходи на концерти и винаги трябва да избираш разумно къде да отидеш и кой да подкрепиш, но тъй като това е първият път за Necrophobic в България, мисля, че ще бъде нещо специално със сигурност.

Благодаря много за това интервю! Наистина го оценявам. Nadzrave!!

Страница на събитието

Билети

• Recommend on Facebook
• Share on Linkedin
• Share via MySpace
• Tweet about it
• Subscribe to the comments on this post
• Print for later
• Bookmark in Browser
• Tell a friend