Интервю с David Ellefson (DIETH, екс-MEGADETH)

Няма смисъл да представяме надълго и нашироко следващия гост в „От другата страна“. Само ще споменем, че е бил дълго време басист на MEGADETH и се казва David Ellefson. Поводът да даде специално интервю за „От другата страна“ е дебютът на новата му група DIETH „To Hell and Back”.

За превода помогна Цветан Рачев.

Интервюто с David Ellefson (DIETH, екс-MEGADETH) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 05.02.2024 година.

От другата страна – Привет, Dave, защо реши да участваш в още една група като DIETH?

David Ellefson – За мен всичко започна с един имейл, в който беше описана идеята и с който ми организираха среща с Guilherme и Michał, за да изпълним заедно едно парче „In the Hall of the Hanging Serpents” през януари 2022. Когато направихме песента и я миксирахме, разбрахме, че имаме нещо специално и тук се появи желанието да работим заедно. Миналата година бях в Европа. В Гданск, Полша, в един нощен клуб заснехме видео, запознахме се лично, станахме приятели. Работата не вървеше само по Интернет, а бяхме заедно за записите. Осъзнахме, че наистина харесваме музиката, която правим. Бързо станахме приятели, видеото стана страхотно, качих го във Фейсбук профила ми през юни 2022 година. Събрхме много позитивни коментари, много хора го харесаха и така решихме, че си струва да продължим заедно. На момента „Napalm Records” излязоха на първа линия и ни предложиха договор. Така нещата станаха официални. Въвлечен съм в много и различна музика, защото има много различни неща, които обичам да правя. Тъй като в момента не съм въвлечен в една основна група, то не се налага да съсредоточавам всички идеи, които имам само в музиката на една банда. Смятам, че е по-добре да имам няколко възможности за изкарването на нови идеи и да свиря различните стилове, които харесвам. През пандемията от Ковид натрупах много материал. С повече проекти мога да го реализирам всичкия. Локдаунът и музикалният бизнес ми предоставиха възможност да работя с много различни хора и в много различни посоки. Чувствам DIETH като истинска група, с албуми и турнета. Имаме намерението да направим нещо повече от това да останем единствено на основата проект.

От другата страна – С DIETH свириш дет/траш, а в същото време работиш с Jeff Scott Soto, който е хард/хеви певец. В каква посока искаш да развиваш музикалната си кариера?

David Ellefson – Харесвам и двете посоки. Jeff е фантастичен певец, един от най-добрите най-вече като пауър метъл/рок вокалист. Той е на върха на списъка. Бях много развълнуван да направя албум с него, защото аз пиша музика и в този стил. Както можеш да чуеш в албума на ELLEFSON/SOTO. Когато правиш по-твърд материал, ти трябват по-специални хора, по-различен подход, защото тази музика е предназначена за по-специфична публика. Няма как да смесиш двете посоки. Смятам, че просто трябва да разделиш отношението си в двете направления. DIETH е много тежка група, близка до дет метъла. Тук провокираме вниманието на хората с тежестта на музиката. В същото време имам и проекти като THE LUCID, който е по-скоро насочен към мейнстрийм поп-рока – в стила на хардрок банди като CHEAP TRICK например. Занимавам се и с това, заедно с DIETH. Но вярвам и в двете, защото музиката ми е искрена.

От другата страна – Работиш с хора като Guilherme и Michał в DIETH. Твоят стил на свирене ли вдъхновява музиката на DIETH или музиката на DIETH влияе на твоя стил на свирене?

David Ellefson – И двете. Когато за първи път срещнеш нещо ново, което те води към други музикални хоризонти, винаги когато навлизаш в нова музикална територия, носиш със себе си своите влияния и начин на свирене. Вкарваш стила и характера си в новия проект чрез начина, по който създаваш и изпълняваш музиката. Първият албум на DIETH е много добър сбор от най-доброто от всеки един от нас – индивидуалности, събрани на едно място. Чува се вокалният стил на Guilherme, както и китарният му маниер, моят специфичен стил на свирене и отличителен бас тон. Това е начинът, по който свиря. Мога да сменя баса, усилвателите, мога да сменя настройките в студиото, техниката, която използвам, но в крайна сметка винаги ще бъда аз и моят начин на свирене. Ние открихме свой собствен звук, който нарекохме DIETH. Това е нещото, което ни допадна в процеса на създаването на „To Hell and Back”. Намерихме звука, който е специфичен за нас и го нарекохме DIETH. Ето защо DIETH е истинска група, а не просто няколко супер звезди, които свирят заедно.

От другата страна – Албумът „To Hell and Back” е просто сборка от песни или сте композирали тези неща с идеята да направите точно този албум?

David Ellefson – И тримата идваме от други известни групи – DECAPITATED, ENTOMBED A.D., които са дет метъл и аз от MEGADETH. Всички имаме различно минало преди DIETH, но мислим еднакво. По някакъв начин в бандите, от които идваме, сме се научили да разсъждаваме като колектив. Една част от нас винаги е искала да се изяви, да изпробва различни подходи и идеи. Това обаче никога не е ставало в съответните групи, защото там лидерът е някой друг и той е решавал според неговите желания какво ще става. Едно от най-яките неща в DIETH е, че идейната атмосфера е много либерална. Сега можем да пробваме каквото си поискаме. Няма ограничения или някакви граници. Първият албум на всяка група е много важен. Той е отворен за всичко онова, което ти се иска да направиш. И когато го направиш, след него започват големите очаквания. Всичко, което излезе след него, ще се сравнява с албум номер едно.

От другата страна – Колко важно е сравнението на група като DIETH с група като MEGADETH по отношение на развитието?

David Ellefson – Нормално е хората да правят сравнение с MEGADETH. Веднага се появяват коментари, че нещо звучи като тях или е по-добро от тях, или че не е толкова добро, в сравнение с тях. Разбирам ги. Напълно ги разбирам. В MEGADETH имах късмет, защото започнахме във времена, когато звукозаписните договори се подписваха за няколко албума. Сделката с „Combat Records” беше за четири, с „Capitol Records” – за седем т.н. Тогава идеята на лейбълите беше да подписват с групи, които да развиват с години напред. Дори с „Napalm Records” е същото, имаме договор за много албуми, а не само за един. Те имат намерението да работят с нас, за да развиваме звука си. Това е добре за нас, защото в „To Hell and Back” сме записали доста експериментални неща. Дългосрочният договор е причината в него да влязат песни, създадени от всеки един от тримата ни. „Walk with Me Forever” например е много смело решение за група, която иска да е толкова тежка като нас. В същото време има парчета като „To Hell and Back” и „The Mark of Cain” или „Dead Inside”, които са брутално тежки. Други са по-различни. Показваме на феновете, че можем да сме много тежки, но и че в същото време в музиката на групата се сблъскват посоки, които предстои да развиваме.

От другата страна – Как се постига автентичност в днешно време?

David Ellefson – В метъла има много повече от това, което харесваме като фенове. Има много повече идеи и дълбочина. На първо място аз съм фен преди да съм музикант и всичко останало като изпълнител, който работи с други хора. Веднага щом чуя нещо, на момента знам дали ми харесва или не. Без значение дали зад него стоят много пари, дали някой друг го харесва или го въртят по радиото. Дали ще си го пусна пак, дали го слушам, зависи от това дали ми харесва. Това е единственият критерий дали ще включа в плейлистата ми някоя песен и ще си я пускам в личното ми време. Метъл феновете подкрепяме своите любими групи, защото за нас те са повече от просто музика. Те ни носят нещо повече от самите песни. Те ни разказват истории от живота ни, те са част от нашите преживявания. Те са част от борбите ни. Това е разликата между метъл музиката и поп музиката например, която е за еднократна употреба и чиято цел е просто да произведе хит, който да направи пари, след което да се премине на следващия. След толкова много години в музикалния бизнес, разбрах, че феновете лесно се досещат и знаят дали си честен или просто следваш някаква мода. След MEGADETH издадох много албуми. Имам два с THE LUCID, запис със Soto, сега с DIETH. И всеки е наясно, че моята музика е истинска. И източникът на част от тази увереност идва от създаденото с MEGADETH. Ако тръгнеш от „Killing Is My Business…”, преминеш през „Countdown to Extinction” и стигнеш до „Cryptic Writings”, ще видиш, че в MEGADETH има голямо музикално разнообразие. Така че, когато феновете ме видят да издавам толкова разнообразна музика, не го смятат за толкова странно. Те вече са ме виждали и са ме чували да го правя. Така че в някакъв момент дори очакват от мен точно това. Феновете знаят какво мога и какво предлагам, знаят че съм фен на много стилове, че имам възможностите и мога да свиря в много стилове.

От другата страна – Важно ли е за музикант като теб да намери баланса между обективни и субективни мнения?

David Ellefson – Смятам, че в някакъв момент феновете искат да те видят как свириш. Те обичат да те гледат на сцена. Знам, че феновете искат да ме виждат с MEGADETH, защото това е групата, в чието създаване участвах. Очевидно е. И заради това, че вече не съм част от бандата заради обстоятелства, които без да са мое решение, ме принудиха да си тръгна, хората са много по-любопитни и отворени към онова, което мога да направя сега. Те са доволни, че ме виждат как продължавам напред, че все още не съм музикално удовлетворен и по отношение на музиката съм все още много ентусиазиран. Доволни са да видят, че все още приемам сърдечно призванието, на което съм се отдал – да създавам, записвам и изпълнявам музика. Едно от нещата, които феновете ми приветстват много силно, е че аз съм боец. В тази сцена не се оцелява, ако не си боец. Определено не можеш да останеш, ако не сe бориш. Всичко опира до духа. За това е и „Don’t Get Mad … Get Even!” на DIETH – ако някой те събори, най-доброто отмъщение, с което можеш да отговориш, е да се изправиш и да продължиш напреди. И да продължиш, да се бориш. Отмъщението е точно в това – да продължиш напред.

От другата страна – Какво научи от времето си в MEGADETH и скандалите с Mustaine?

David Ellefson – Скандали не е имало, това бяха интернет глупости. За това и поех курс, в който продължавам да твърдя, че скандали не е имало. Мисля, че от MEGADETH научих няколко урока. Единият е, че този бизнес е брутален. Някои хора влизат в него заради себе си, други – за да са в отбор. Понякога си сам, понякога си със съмишленици. Аз винаги съм бил отборен играч. Когато сте заедно, сте по-добри и по-силни. Винаги съм искал да бъда заедно с хора, но когато нещата не вървят, е време да продължа сам и в друга посока. Не е нещо ново да си тръгна от MEGADETH и те повече да не са моя основен отбор. През 2002 година Dave разпусна групата и аз продължих самостоятелно своята кариера. Работих с други хора, издавах албуми. Все пак съм творец и композитор, а и съм записвал с други музиканти дори и когато бях в MEGADETH. Веднъж Dave каза в едно интервю, че бих бил успешен и без него, и MEGADETH. Дори той призна това публично. Другото, което научих е, че не трябва да влагаш всички свои надежди на едно място. Бъди ангажиран, отдавай се, както и аз бях зает десетилетия с MEGADETH. Но в същото време бях наясно, когато групата се разпадна първия път, че когато се съберем отново заедно, все едно се качвам на Титаник. Ако веднъж сме се сблъскали с айсберг, не е далече моментът, в който ще се ударим и втори път. За това винаги имах едно наум. Знаех, че трябва да имам резервен вариант, ако се наложи да сляза от Титаник. И така и стана. Появи се външен проблем и той ме отстрани. Но бях готов и продължих напред. В много случаи е изключително важно да си наясно със средата, в която работиш. И защото имах правилната настройка, разбирах, че не е необходимо да се боря, да мразя и да настоявам да се върна. Не исках омразата да ме завладее, исках просто да продължавам да свиря. Взех живота си в ръце и продължих напред. Това е моят опит. Ставал съм свидетел на много случаи, в които музиканти, които се разделят, не спират със скандалите. Аз нямам нужда от това. Просто си тръгнах и продължих напред. Мисля, че реакцията ми се дължи, както на опита, така и на зрелостта. Знам, че ще съм добре каквото и да става, и че винаги мога да продължа напред.

От другата страна – Издаде биографията си през 2013. Подготвяш ли втора част?

David Ellefson – По онова време тъкмо започвах отново да свиря с MEGADETH. Помагаше ми Joel Mciver. Той наистина ме окуражаваше да напиша тази книга. По същото време Dave Mustaine също издаде своя биография, своите мемоари. А Joel много добре знаеше, че с Mustaine сме двете страни, двете основни гледни точки на историята на MEGADETH. Joel ми даде идеята и аз да напиша своята гледна точка. Dave хареса моята версия, подкрепи ме. Хареса книгата, публично обявяваше, колко много му допада. По това време се върнах в групата и бях нещо като героят на деня. Помогнах да спасим MEGADETH и да развием бандата до ново ниво. Направихме „Rust in Peace Live”, направихме „The Big 4”, всички тези страхотни неща. За следващата част се шегувам, че след като вече не съм в MEGADETH, новата ми книга ще се казва „My Life After Deth”. Със сигурност ще има още едно издание, което ще напиша за живота ми. Но не му е сега времето. Намирам се в творчески период, издавам музика, записвам албуми и правя турнета. Сега е времето да си живея живота и ако от него се роди втора книга, когато му дойде времето все някъде пътищата ни с нея ще се пресекат.

От другата страна – Ако имаш шанс да срещнеш 20-годишния David Ellefson, какво би го посъветвал?

David Ellefson – Мисля, че ще му кажа, че всичко ще е наред, но да не си позволява, да се отпуска. Продължавай да се бориш. Запази отношението. Живей всеки ден все едно ти е последен, защото това е енергията в музиката, която хората оценяват и с която ще те запомнят. Това ще ти позволи да оставиш наследство, което ще се помни и след като вече не си на този свят.

  1. #1 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 2 седмици)

    David Ellefson ми е един от любимите басисти и творци като цяло.Явно е и голяма личност в чисто човешко отношение.
    Много добро интервю показващо най-вече личността на David…
    …и да не се забравя,че в неговият гараж започват Megadeth като група…
    Лично за мен басисти като David Ellefson,D.D.Verni,Peter Baltes…имат онзи специфичен гъдел в своето свирене който го прави разпознаваеми и отчетливи без да претендират с някакви свръх сложни и завъртени бас постройки и линии…Просто човека,инструмента и душата на твореца…
    Може и да не са прогресив но са прогресивни…

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото