Земните извънземни HYPOCRISY

Няма да съм многословна с увода. Денят е 23 октомври, неделя. (доста мрънкане му ударих заради куция ден, който улучихме, но…) Събитие, което много от нас очакват с нетърпение от месеци. И как не, Пешо и компания ще стъпят отново на българска земя след 9 години прекъсване. HYPOCRISY този път е в България по покана на SME и въпреки наситената с метъл концерти седмица (и въпреки неделята), когато пристигам в късния следобед, зала „Христо Ботев“ вече е окупирана от орди нетърпеливи фенове. Този репортаж е колаборация между мен и нашия скъп колега Herbst. Надявам се комбинацията от сдържания му, музикантски стил, който рязко контрастира с моята свръх емоционалност да ви хареса и да ви върне отново там. Насладете се! Влизаме в залата, а началото буквално цепи минутата. Преди да се усетим какво се случва на сцената е първата група от афиша – Horizon Ignated. Свежо финско попълнение сред ветерани на екстремната музика. Усещането за „свежо“ обаче е малко лъжовно и преходно. Огненокосият им басист Jukka „Jugi“ Haarala е единственото по-атрактивно нещо на сцената и сериозно е приел мисията да направи шоу и заради колегите си. Някъде към средата на сета даже слезе да си посвири долу сред публиката. Вероятно доста му отесня и доскуча горе. Музиката им ми напомни защо някога бях омагьосана от финската сцена. В композициите им се долавя онази характерна студена острота, подплатена с едва доловим полъх на мелодика в духа на Калевала, но не бе достатъчно да ме вербуват за заклет фен с друго освен със сценичното поведение на Jukka. Прекалено предвидими композиции, но въпреки това красиви. За своето пет годишно съществуване имат вече два студийни албума и се надявам света да чува по-често за тях.

Сетлист:
Servant
Guiding Light
Equal in Death
Reveries
Carry Me
Leviathan
Eventide of Abysmal Grief
Towards the Dying Lands

А сега ви оставям в света на Herbst и с това как той видя следващите две групи.

 

The Agonist отдавна не са ново име за метъл сцената. Със сигурност обаче са сред непознатите за мен, тъй като погледът ми върху модерните течения в екстремната музика е фокусиран в малко по-различни подразделения. Познати като групата, в която е пяла настоящата вокалистка на Arch Enemy Alissa White-Gluz, The Agonist попадат в страхотна компания за мащабно европейско турне, като петорката от Квебек достига до нашите ширини за пръв път. Още от самото начало на тяхното изпълнение се вижда, че се радват на доста топъл прием от българската публика. Предвождани от атрактивната и енергична фронтдама Vicky Psarakis, The Agonist представят сет от осем парчета, събиращи творчеството им от 2014-та година насам. Музиката на канадците е обсипана с шаблонните за модерния метъл клишета – комбинация от тежки китари и ударна ритъм секция, които биват разкъсвани от мелодични пасажи, където се наместват абсолютно задължителни сола. Силно впечатление оставя лекотата на Vicky Psarakis да вплита добре структурирани чисти вокали сред иначе доминиращите тежки крясъци. Групата изглежда повече от добре сработена, но стилово остава сякаш твърде не на място, на фона на чудовищата, които предстои да се появят малко по-късно.

Сетлист:
In Vertigo
Blood As My Guide
Remnants In Time
Resurrection
Perpetual Notion
Orphans
Immaculate Deception
Days Before The World Wept

Изпълнението на The Agonist носи натрапчиво усещане за захаросана мелодичност и още повече наостря глада за чудовищна тежест. За мое щастие в най-подходящия момент от вечерта посоката и настроението на концерта се изменя драстично.

 

След кратка подготовка и задължителната сценична декорация, залата притъмнява, зазвучава титанично интро и атиняните Septicflesh се качват победоносно, за да стартират сета си с грандиозната “Portrait Of A Headless Man”. Неоспорим факт е, че изпитвам огромна слабост към тази група, не само заради качествените албуми, които продължават да издават до ден днешен. Но също толкова неоспорим факт е, че Septicflesh отдавна са сред най-големите имена в съвременния екстремен метъл. И като такива, гърците перфектно знаят какво е необходимо, за да запалят искрата на публиката, която буквално да взриви едно събитие. Да не говорим колко много им приляга да се изявават на такава голяма сцена, където благодарение и на апокалиптичните си декори, могат да разгърнат изкуството си в пълна степен. Братята Antoniou и компания буквално вилнеят пред нас и го правят с майсторство, завидна харизма и абсолютна категоричност. Фокусират се изцяло върху късното си творчество, като ни поднасят възможно най-добрите извадки от него. “Pyramid God”, “The Vampire From Nazareth”, “Communion”, “Anubis” са само част от безмилостната атака, която допълват с три песни от актуалния албум “Modern Primitive” – “Hierophant”, “Neuromancer” и “A Desert Throne”. За голямо удовлетворение, звукът по време на изпълнението на Septicflesh е дотолкова добър, че оркестралните подложки, така важни и присъщи за творчеството на гърците, остават почти незасегнати. На южните ни съседи е отреден един час, който буквално отлита като миг. В мен остава мъничко горчивина, че ще ни се наложи да почакаме още известно време за ново тяхно хедлайн шоу. От друга страна обаче, мрачното изкуство на Septicflesh е отлична подготовка за пришествието на шведските дет метъл ветерани Hypocrisy.

Сетлист:
Portrait Of A Headless Man
Pyramid God
Neuromancer
The Vampire From Nazareth
Hierophant
Martyr
Communion
A Desert Throne
Anubis
Dark Art

Много групи се завръщат в България, но някои умеят да го направят наистина специално преживяване. Много групи са станали любимци на българската публика, но по някакъв техен си мистичен начин HYPOCRISY успяха да създадат една много силна връзка с българските си фенове. И предполагам това не е само мое мнение и усещане. Вечерта на 23 октомври 2022г. ще остане поредната паметна вечер записана в историята на екстремните концерти, случили се в България, а пък ние има с какво да се гордеем когато става въпрос за HYPOCRISY. Легендарното DVD „Hell Over Sofia“ правеше впечатляваща годишнина ден преди посещението на шведите в България, и те даже бяха споделили кратко мемори филмче по този повод в Instagram. Но да се върнем към скорошните събития, в които отново ще стане дума за това толкова специално DVD. Надявам се да помогна на неприсъствалите да усетят поне малка част от атмосферата, а на присъствалите да върна отново онова съкровено късче спомен. В залата настава мрак, а вече нетърпеливата публика е готова да я взриви. Очакването виси във въздуха, предизвиквайки почти физически усещаия. Под звуците на „Rock ‘n’ Roll Train“ на AC/DC виждам тъмните силуети на музикантите как се качват на сцената и заемат местата си. Започва интрото на „Worship“. Все пак турнето е Worship European Tour. Очаквано. За повечето вероятно и сет листът беше „нищо неочаквано“. Но пък това им е хубавото на групи от такава величина. Въпреки, че всичко при тях е някак очаквано и предвидимо, винаги те поразяват. С енергия, с присътвие, с овладяната магия на умението да общуват с публиката си и да я накарат да съпреживее всяка изсвирена от тях нота. HYPOCRISY са група, с която пораснахме, превърнахме се от млади бунтари в отговорни възрастни и, с която май заедно остаряваме (вижте само бялата коса и брада на Пешо :)) Да, сет листът на HYPOCRISY съдържа предимно познати и любими песни, но съм сигурна, че всеки един от вас може да разкаже спомен свързан с любимата си песен на Пешо и компания. Кога, къде и как я е чул за първи път. С кого е бил, какво са правили. Защо точно тази песен му е станала любима. Като машина на времето? Перфектната, а HYPOCRISY безмилостно ни хвърлиха на борда на тази машина и ни завъртяха в бесния вихър на спомени, емоции и носталгия в сегашно време. Тази пуста, осебваща шведска мрачнотия, която само те знаят как да превърнат в красиви мелодии, белязани от безвремие. Да се върнем в залата, която се превърна в нашата машина на времето. Почти без пауза следват „Fire in the Sky“, „Mind Corruption“, „Eraser“. Спират да си поемат дъх, а публиката неистово започва да скандира: „Пешо! Пешо!“. Разбира се, че не можеше без това. Поредното доказателство за дълбоката връзка, която българските фенове са изградили с този/тези музикант/и. За момент обаче в изражението на Tägtgren се чете недоумение. Кратко съвещание с човек от екипа, който вероятно му обясни възгласите и той грейва целия: „Thank you very much!“ След това споменава DVD-то „Hell Over Sofia“, отбелязвайки, че това е запис, с който много се гордеят и може би е време за втора част. След този наситен с емоции момент, сетът продължава буквално на един дъх, почти без прекъсвания за излишни обяснения. Настъпилият мрак в залата, прикриващ слизащите от сцената музиканти ни напомня, че нашето пътешествие през време-пространството е преполовено и не е ясно в кой край на времевия континуум ще ни е захвърлило накрая. Коя част от забравените спомени ще е оживило, и какви чувства ще ни е върнало. Надяваме се не най-болезнените. Но пък в носталгията винаги има и нещо болезнено, нали?! Бисът е още по-предвидим, но точно в него е най-силната магия. Почти на всяка времева спирка – „Fractured Millennium“, „Impotent God“, „Adjusting the Sun“, „Roswell 47“ ме очаква по един красив спомен. Надявам се и с вас е било така. Прожекторите угасват за последен път и мракът, който обхваща залата не е само в липсата на светлина. Рядко група ме разплаква, но стоя там до сцената като малко дете, което е тичало развълнувано до любимия си луна парк и е установило, че той вече се готви да си отиде. Болката тихичко присяда до мен на пейката и безплътно ме прегръща. Да, онова глождещо чувство за липса, което се появява при раздяла с приятел, за когото не знаеш кога пак ще видиш. Оглеждам се под вече блесналите прожектори и срещам за миг очите на едно момиче. В тях прочитам същото… Е, не съм сама… Огромни, велики, извънземни… Каквито и суперлативи да прикачим към групата HYPOCRISY все ще са малко и все ще им отиват. А няма и да са пресилени. HYPOCRISY са най-харизматичната група, появявала се някога на екстремната сцена, а енергията която оставят след себе си носи мощта на супернова.

Сетлист:
Worship
Fire In The Sky
Mind Corruption
Eraser
Inferior Devoties
Chemical Whore
Until The End
Don’t Judge Me
End Of Disclosure
Weed Of Of The Weak
Children Of The Gray
Warpath
Final Chapter

Fractured Millenium
Impotent God

Adjusting The Sun
Roswell 47

 

За вас куфяха, писаха и написаха: Тодор Красимиров – Herbst, Милена Милчова – Satania
Фото и видео кредити: Недко Игнатов – ArthurDent

СНИМКИ

HYPOCRISY  SEPTICFLESH  THE AGONIST  HORIZON IGNATED

  1. #1 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 3 месеца)

    Брутален репортаж,отново преживях концерта който беше ураган от емоции.БЛАГОДАРЯ.Прекрасен концерт съпреживян със стари приятели и много познати.С любим човек…Велико и Могъщо…По скандинавски Перфектно…Скоро искам пак…За поред път доказахме,че МЕТЪЛЪТ Е БРАТСТВО,СЕМЕЙСТВО…ПЛЕМЕ…

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото