Един басист разказва…

Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.


Предполагам, че всички музиканти помнят първото си участие. Аз поне няма как да забравя усещането за пръв път да свириш пред публика. Допускам, че това е така и защото тогава хванах бас за пръв път през живота си.

Средата на 90-те в Стара Загора „Дракула“ беше мега култовото метълско място. Държаха я Гибона и Фара, канеха групи сравнително често, а веднъж седмично (някой от по-слабите дни като вторник или сряда) имаше отворена сцена за млади таланти. Не казвам, че компанията, която се бяхме събрали въпросната вечер бяхме пияни, но и не казвам и че сме били трезви, когато Психото се обърна към всички:
– Абе, искате ли да се качим и да забием нещо?
Шахматиста веднага се нави:
– Яко, винаги съм искал да свиря на барабани!
Първоначално никой друг не прояви особено желание, но след като двамата помрънкаха малко на компанията, че ще им трябва човек за баса се включих в начинанието. Преди да се качим на сцената Психото ни подкова теоретически. Предложи да започнем с „Под твойта тенис фланелка“, той знаел акордите, Шахматиста трябвало да държи прав такт (излишно е да казвам, че и той за пръв път щеше да свири на барабани), а аз да опъвам първо най-дебелата струна, после долната и после пак дебелата. Колко му е…

Освен нас имаше само още една компания и все още никой не се беше изявявал, така че собствениците ни погледнаха с известно съмнение, но все пак ни пуснаха да се пробваме. После малко ми се губи какво точно сме правили, но Шахматиста си изпуска палките има няма десетина пъти, на мен по едно време ми писна да свиря само на горните две струни и подхванах някакви „джаз импровизации“, а Психото се опитваше да ни надвика и надсвири, без особен успех. Най-интересното е, че ни изтърпяха да си си завършим песента, но когато Психото предложи да направим още нещо, Гибона ни приземи с думите:
– Момчета, хайде за днес толкова, като се понаучите поне малко да свирите пак елате.
Излишно е да казвам, че след такъв старт кариерата ми можеше да върви само нагоре!

  1. #1 написан от Еми Живкова (преди 10 месеца)

    Поздравления за иновативния и искрен подход! Имаш си фенове вече! (не че не ти бяхме фенове и към фестивала Арнаутсток, но това е друго 😉

  2. #2 написан от Недко (преди 10 месеца)

    Много харесвам когато хората:
    * Говорят от опит
    * Имат чувство за самоирония
    * Кефят се дори и на фаловете си.

    Харесва ми тази рубрика и ще се радвам да чета още от историите на Димитър и на другите, защото освен шеги и закачки някой може да се надъха и да опита да бие барабаните или да свири на най-дебелата и после на струната под нея.

  3. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  4. Коментари за тази публикация
В началото