Един басист разказва…
Основната цел на тези истории е да забавляват. Повечето от тях са лично преживени и може би съвсем малко украсени.
Прибирахме се с Маниака от София. Когато пътувахме по-рано се пробвахме и на стоп, но за късните пътувания си бяхме харесали влак със смяна в Пловдив. Той, за разлика от експреса вървеше полупразен. Та въпросната вечер в целия вагон нямаше жив човек, което беше добре дошло за нас. Извадихме китарите, влакът тръгна и тъкмо да засвирим, в купето влезе някакъв чичко. Огледа ни, огледа китарите и се настани на една седалка. Горкият, не знаеше какво го очаква.
Маниака още тогава свиреше прилично, аз използвах само четири струни (ако не и само горните две) и като цяло се вдигаше страшен джангър като за акустични китари. Минахме през кажи речи целите Kill ‘Em All и Ride the Lightning плюс избрани моменти от Master of Puppets и And Justice For All, като тук там вкарвахме и по някое рифче на Pantera и Sepultura за цвят. Споменах ли за джангъра? На Пазарджик човекът тръгна да слиза и се обърна към нас:
– Момчета, а нещо на Metallica знаете ли?
Това беше от тези ситуации, където не си напълно сигурен бъзикат ли те, сериозни ли са, но Маниака подкара Nothing Else Matters и човекът грейна. Разчуства се, остави ни бутилка ракия и си слезе на гарата.
Понякога все още се будя с мисълта толкова ли бяхме зле, че не ни разпознаха нищо от старите песни или наистина беше чувал само баладата…
голям смях