Да си спомним за Cliff

“Клиф беше див, хипарлив тип…”

Днес се навършват 35 години от смъртта на Cliff Burton.

Клиф е роден на 10-ти февруари 1962 в Сан Франциско. Дете на деца на цветята – Джен и Рей Бъртън, Клиф от малък е откърмен с хипи идеите – обичал е бирата, пушенето на Каквото И Да Е, щурите неща и винаги е бил спокоен, усмихнат и щастлив. За детството му не успях да намеря почти нищо, освен, че от малък е бил запален по музиката (харесвал е Бах и е свирил на пиано) и е бил фен на хорър литература.

Хванал е бас още в ранните си тийнейджърски години в групата “EZ Street”. Забивали са предимно кавъри в долнопробни кръчми, което пък отегчава творческата му натура. След това за кратко време сменя няколко групи (тук бих споменал Agents of Misfortune, с които има запазен запис от концерт, някъде от началото на 80-те, в който се чува доста добре емблематичното интро на For Whom The Bell Tolls), 

като последната му група преди Metallica е “Trauma”. Въпреки, че “Trauma” свирят предимно нискокачествени и комерсиални кавъри, той успява да се наложи да свирят и някои авторски неща, сред които колкото и да е невероятно има дори бас инструментал (който в последствие ще бъде развит до класиката Pulling Teeth).

 Именно на сцена с тази банда го открива за Metallica Браян Слейгъл – президент на Metal Blade Records. По това време Рон МакГавни свири на бас с Metallica, но Ларс Улрих и Джеймс Хетфийлд чувстват, че нещо не му достига, затова не се оставят дълго да бъдат убеждавани и отиват до Лос Анджелис да чуят Клиф на живо. Още от първия миг той ги грабва със сценичното си поведение и с майсторското си свирене. Наистина басът в ръцете на Клиф сякаш оживява и неговите солови изпълнения могат да подлудят всеки човек. Ларс и Джеймс разбират, че са открили Човека за тяхната група. Първоначално Клиф отказва да смени групата, но след като Ларс и Джеймс приемат неговото предложение да се преместят в Сан Франциско приема. Така на 5-ти март 1982-ра Клиф излиза за пръв път на сцена с новата си (и последна) група.

Следват редица клубни изяви и по-големи концерти, където си проличава, че Клиф пасва идеално на групата и се приема от публиката много добре. Това се дължи не само на музикалните му способности (особено откачените импровизации), но и на цялостното му излъчване. Просто Клиф е човек, който няма как да не харесаш от пръв поглед. След като групата пробива на локалната сцена и придобива някаква макар и местна известност идва време и за дебютния албум.

“Kill ’em All” излиза на 25-ти юли 1983-та, а Клиф макар и участвал в записите и преработките на песните, практически има значима роля само в една от тях – “Pulling Teeth”. Това е бас инструментал, който многократно е взривявал феновете с наситеното си звучене и експерименталния си звук. Наистина малцина музиканти биха включили дисторшън и уа-уа към баса си било и само на сцена, а трябва да си наистина луд, за да запишеш подобно нещо в албум. Е, Клиф е от тези луди хора… Радвам се, че годината е била 1983-та, защото в наши дни самата идея да се запише нещо толкова некомерсиално и щуро звучи абсурдно.

Нова година, нов албум. “Ride the Lightning” излиза на бял свят на 16-ти ноември 1984-та. Тук вече влиянието на Клиф се чувства доста по-пълно. Участва в почти всички песни от албума, като инструменталът “The Call of Ktulu” е изцяло негово творение, в което определено се чувства влиянието на Лъвкрафт.

Изминава още година и половина, с множество концерти (на все по-големи стадиони) и идеи за песни, реализирани в третия албум.

На 21-ви февруари 1986-ta излиза “Master of Puppets”. Клиф участва само в три от песните – “Master of Puppets”, “Damage Inc.” и разбира се “Orion”. Още един инструментал, в който се усеща великолепния му стил. Доста често неговите изпълнения се бъркат със соло китара. След Клиф бас китарата не е само поддържащ инструмент, който гради някаква основа, а може да играе и главна роля дори и в метъл музиката.

Есента след издаването на албума групата е на европейско турне. За края на септември за предвидени няколко концерта в родината на Ларс. След изпълнението в Стокхолм на 26-ти септември автобусът потегля към следващия град в програмата – Копенхаген. Дали шофьорът е бил пиян, или пътят е бил заледен… Това вече не можем да знаем, а и няма значение… Четиримата от групата са били заспали (всъщност Кърк и Клиф са искали едно и също легло, така че теглили карта и Клиф с асо пика спечелил правото да избира пръв), когато рано сутринта на 27-ми септември автобусът катастрофира. Всички се отървали невредими, само с уплаха и леки контузии. Всички освен Клиф, който излетял през стъклото, а автобусът паднал върху него…

За мен Клиф си остава най-добрият басист в света (но със сигурност съм пристрастен), който със своето присъствие на сцената (и в студиото разбира се) до голяма степен направи Metallica, това което е. Всеки път щом чуя “Pulling Teeth” нещо вътре в мен изтръпва. Всъщност всяка една песен от старите албуми ми действа доста силно, но този бас инструментал просто ме разтреперва. И наистина въпреки режещите звуци от неговите песни се излъчваше някаква благост, нямаше агресия, а спокойствие, вместо конфронтация призиви за мир (или само аз така ги чувам нещата). Съдбата не пожела да запази таланта му, но въпреки късият му жизнен път, Клиф остави много стойностни неща след себе си. Преди тридесет и пет години от нас си отиде един великолепен музикант и човек. Днес мога да кажа само Клиф, поклон за това, което си направил. Няма да бъдеш забравен.

When a man lies, he murders

some part of the world.

These are the pale deaths which

men miscall their lives.

All this I cannot bear

to witness any longer.

Cannot the kingdom of salvation

take me home?

Автор: cliff burton

  1. #1 написан от Rockfan (преди 2 седмици)

    Много хубав материал. Сещам се, че преди време някъде бях чел, че партиите на бас на Клиф са влезли като еталон за качествено свирене в учебниците по музика за студенти (напълно заслужено, разбира се). Това става естествено някъде на Запад, а не в България.

  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото