Интервю с Markus Grosskopf (HELLOWEEN)

Най-вероятно HELLOWEEN е групата с най-много концерти у нас от големите чужди банди, които посещават страната ни. Те са и единствената група, която за втори път ще стъпи на сцената на фестивала в Каварна. Добър повод за разговор с басиста Markus Grosskopf.

От другата страна – Привет, мистър Grosskopf. Благодаря, че се обаждаш отново. Имах някакви проблеми с кабелите тук.
Markus Grosskopf – Аз, за да нямам пробелми с кабелите, си имам техник. Без него съм загубен направо особено на концерт.

От другата страна – Кой е най-трудният момент по време на ваш концерт?
Markus Grosskopf – Когато се оплескат нещата заради кабели или заради нещо друго на сцената. Тогава се чувствам като идиот.

От другата страна – Как реагираш когато възникне такъв проблем?
Markus Grosskopf – Ами продължавам да се правя, че свиря, въпреки че няма никакъв звук от системата.

От другата страна – Често ли ви се случва да имате подобни проблеми?
Markus Grosskopf – Два пъти на „W:O:A”. Свирихме „Are You Metal?“ и когато дойде хоровата част, звукът просто изчезна. И това се случи няколко пъти.

От другата страна – Какво е за теб да си метъл?
Markus Grosskopf – За мен това е да пишеш песни, да пътуваш по турнета, да правиш това, което чувстваш и това, което развива твоята креативност.

От другата страна – Харесваш ли още да пътуваш и да павиш турнета?
Markus Grosskopf – Да, ако турнето се окаже твърде дълго, тогава правим и дълга пауза. Всяко нещо, което продължава твърде дълго, не е приятно. Ако се задържиш за много време вкъщи, е същата работа.

От другата страна – Кое е това, което ви поддържа свежи?
Markus Grosskopf – Не правим турнета докато записваме албум. Свирим само на някои фестивали. По този начин не се разсейваме и сме съсредоточени върху работата в студиото.

От другата страна – „Straight Out of Hell“ излезе през 2013 година. Работите ли по нов албум вече?
Markus Grosskopf – Да, събрахме се заедно през април/май и решихме как искаме да звучи новият албум. Написахме доста песни и избрахме най-доброто.

От другата страна – Скоро ще свирите в България. Какви са очакванията ви от този концерт и помните ли първият Ви концерт в Каварна?
Markus Grosskopf – Тогава се получи много добре, говорих с момчетата от TWISTED SISTER в бара на хотела. Гледах малко от TESTAMENT и малко от TWISTED, които ме върнаха в младините. Хареса ми фестивала, на открито, много бира и хубава музика посред лято.

От другата страна – Кое е най-доброто ви шоу от всички, които сте имали в България?
Markus Grosskopf – Не мога да кажа конкретно. Харесвам много хората в България, тъй като са сърдечни и изразяват свободно емоциите си.

От другата страна – През 2011 година бяхте със STRATOVARIUS в София и станахте първата рок група ,която е разпродала два поредни концерта в България… Тази година отбелязвате 30 години от издаването на първото демо на HELLOWEEN. Какво помниш от началото?
Markus Grosskopf – Може да се напише книга по въпроса. Като цяло имам страхотни спомени. Бяхме деца, които искаха да свирят хеви метъл. После дойде първото ни американско турне, озовахме се в нещо, което аз наричам адът на спрейовете за коса. Това беше в средата на 80-те, глем вълната. Беше невероятно. Имам много добри спомени от срещи с различни хора. Разбира се, имам и много лоши спомени. Борбите за първият ни договор, финансовите спорове, Ingo, който се намираше в много лоша ситуация… Въпреки всичко не спряхме да работим и да се развиваме в името на кариерата ни. Да изхранваш семейство е трудно нещо.

От другата страна – Ще отбележите ли с нещо специално 30-годишнината?
Markus Grosskopf – Ние така или иначе ще имаме няколко концерта тази година. На тях няма да има нещо специално за годишнината, но по принцип подготвяме изненади за по-късно.

От другата страна – Защо все още свирите парчета с Michael Kiske при положение, че имате повече албуми издадени с Andi Deris?
Markus Grosskopf – Защото тези песни са популярни, харесва ни да ги свирим, част са от нашата история, така че няма причина да не ги изпълняваме.

От другата страна – Каква е тайната на дългият ви живот като група?
Markus Grosskopf – Не знам точно. Трябва да има уважение в групата. Минахме през много промени в състава и смятам, че е важно да чуеш и разбереш чуждото мнение.

От другата страна – Когато сформирахте групата през 1983 година, вярваше ли, че след 30 години все още ще свирите?
Markus Grosskopf – Идеята ни винаги е била да пишем музика, която да живее с години. Когато чуеш парчетата на Weiki и Kai, това са песни, които са актуални и след 10-20 години. Винаги сме искали да пишем музика, която да се слуша с години. В началото не знаех докъде можем да стигнем, но ето ни тук.

От другата страна – Най-добрите и най-лошите моменти във вашата кариера?
Markus Grosskopf – Най-тежкият момент безспорно беше самоубийството на Ingo. Най-добрите са много. „Keepers“ албумите с Kiske и големият им успех. Успехът на дебютният ни албум „Master of the Rings“ с Andi Deris, когато никой не очакваше, че ще бъдем в състояние да запишем и издадем нов диск… Това са силни моменти.

От другата страна – Защо когато хората говорят за HELLOWEEN, най-често споменават „Keeper of the Seven Keys Part I&II”?
Markus Grosskopf – Не знам, може би имат добри спомени свързани с тези албуми. Добрите стари времена, когато са били млади. Аз мога да чуя една песен по радиото, която веднага да ми напомни за определено време и конкретна ситуация – лято, момичета, приятели… Музиката е мост към тези спомени. Аз не живея с миналото, но мога да разбера това.

От другата страна – Смяташ ли, че група с вашата история все още може да се развива?
Markus Grosskopf – Става все по-трудно, но се радвам, че в бандата сме четирима композитори, всеки предлага своите идеи и това ни дава разнообразие. Намираме нови извори на вдъхновение.

От другата страна – HELLOWEEN представят сериозни теми с голяма доза хумор. Хуморът необходим ли е, за да накараш хората да ти обърнат внимание?
Markus Grosskopf – Хуморът е нашето оръжие срещу всички отрицателни страни на живота. Така успяваме да се справим. Защо да стоиш в мрака, когато можеш да тръгнеш към светлината и да бъдеш щастлив? Иди и се изсмей в лицето на дявола.

От другата страна – Какво изречение искаш гравирано на надгробния ти камък?
Markus Grosskopf – Може би „Вече е твърде късно за една последна бира!“

От другата страна – Кой албум на HELLOWEEN е недооценен и кой е прехвален според теб?
Markus Grosskopf – Недооценен е „Rabbit Don’t Come Easy“ – може би защото обложката му не беше достатъчно добра, въпреки че музиката в него е страхотна. Прехвален албум… Не бих могъл да кажа, защото аз самият съм навътре в процеса на писане на музиката.

От другата страна – Да се върнем назад. Има ли нещо, което би направил по-различно тогава при записите на първите три албума?
Markus Grosskopf – Достигнали сме до начина, по който звучат тези албуми, защото сме направили нещата по определен начин. Може би щяхме да сме скучни и клиширани, ако бяхме направили записите по някакъв друг начин.

От другата страна – Бихте ли записали отново експериментален албум като „Chameleon“ и „The Dark Ride“ ?
Markus Grosskopf – Не знам, всеки който е музикант от години, иска да разнообразява и това е нормално. Но ние винаги ще си бъдем HELLOWEEN.

От другата страна – Носят се слухове за концерти на HELLOWEEN в класическия състав през 2015 година?
Markus Grosskopf – С Kai сме били заедно на турне и той е бил на сцена с нас. Не знам дали Kiske би се навил. Няма нищо окончателно планирано по този въпрос. Но ако всички са навити то и аз съм „за”. Между нас няма спорове.

От другата страна – Кой според теб всъщност е класическият HELLOWEEN състав?
Markus Grosskopf – Нямам представа. Ingo например винаги ще ми липсва, но сегашният ни барабанист е един от най-добрите в света. Така че не знам.

От другата страна – Няколко думи за шоуто Ви в Каварна?
Markus Grosskopf – Ще сме свежи, направо от студиото и ще се забавляваме чудесно!

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото