Рок динозаври прегазиха София – AEROSMITH на Локомотив

Всяко чудо за три дни, най-голямото за четири, гласи един изтъркан лаф. Какво общо би имал с провелият се на 17.05.2014г. концерт на Aerosmith? Беше очаквано с трепет събитие, самият концерт беше звездно преживяване, но най-важното след подобни събития е колко време ще се помнят и обсъждат. А определено този концерт ще се помни… дълго, много дълго. Не само защото подобни звездни продукции рядко навестяват скромната ни родина, но и защото Aerosmith е група, с чиято музика са отрасли няколко поколения. Сигурна съм, че почти няма рок и метал фен между 15 и 60 години, който да не може да запее поне една тяхна песен или да не знае кои са. Символ не само на бунтарството на 80-те и 90-те, но и емблема на едно цяло течение в рок-музиката.

Както споменах на 17.05.2014г. софийският стадион „Локомотив“ бе разтърсен от рок-динозаврите Aerosmith по покана на СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЕРПРАЙСИС.

Ранна привечер. Одисеята, която спокойно може да бъде наречена „Неволите на родния фен“, започва. Откриваме се по автобусните спирки пъстри, и разнородни като възраст, но с едничка цел, да се доберем до заветния стадион, който за повечето от нас сякаш е на друга планета.

Честта да подгряват Aerosmith е отредена на родните D2. Група, която не се нуждае от представяне на феновете, и която доста израсна музикално през последните години. Започват като по хронометър точно в 20.00 часа. Дидо лее свеж хумор от сцената. Озвучаването, което обикновено е най-обсъжданата и болна тема за подобни събития е на завидно ниво. Групата демонстрира добро сценично присъствие и професионализъм. Изпълниха както композиции от новия си албум, така и станалите визитна картичка за групата „Тук и сега“ и „Не Мога Да Спра Да Те Обичам“. Стегнат около 30-минутен сет и се оттеглят, а ние оставаме в очакване на големите звезди.
Aerosmith се качват на сцената малко след 21.00 часа в оригиналния състав, който се събира през 1970г. Joe Perry както винаги много елегантен и с вечното шалче около врата, Steve Tyler, пъстър, ексцентричен и безумно енергичен за възрастта си. Но звездите са звезди не само защото са далеч, а защото съумяват да разпръскват светлината си винаги и навсякъде, и при тях понятието възраст някак се размива сред заряда, който успяват да дадат на почитателите си.

Откриват с „Walkin’ the Dog“, композиция от първия им албум, излязъл през далечната 1973г, а след това ни канят да „изядем богатите“ със станалата хит през 1993г „Eat the Rich“, а албумът, от който е песента печели „Грами“, става най-добрият албум на годината и е продаден в над 20 милиона копия. Да, малко сухи факти, и съм сигурна, че повечето от аудиторията няма нужда от тях, но е редно все пак да отбележа „в какво се забъркахме“ през онази вечер. Ами… „правихме любов в асансьора“, „поплакахме“ си, спомняйки си не само страхотните композиции, но сигурна съм в много от нас те са извикали и незабравими спомени от онези времена, когато… се живееше и малко „на ръба“ и се питахме : „There’s somethin’ wrong with the world today/ I don’t know what it is…“  Вярвам обаче, че тръпката да живеем на ръба все още е жива в нас, поелите риска да бъдем там и да си попеем заедно със Stive. И макар че Joe ни призова “ Stop Messin’ Around“, страхотно блус парче, изпято и изсвирено от него, не съм сигурна, че се вслушахме особено в съвета му. Но за сметка на това здраво си потанцувахме. Направихме и кратко романтично бягство с „Armagedon“ и незабравимата  „I Don’t Want to Miss a Thing“. „Извървяхме пътя“, но Aerosmith като истински звезди ни пожелават да „продължаваме да мечтаем“, „Sing with me, sing it for the year/Sing for the laughter and sing for the tear /Dream on/Dream until your dream come true“ . Да, за много от нас тази вечер беше една сбъдната мечта. Тръгваме си заредени със „сладки емоции“, които ще бушуват дълго в нас. Събитие, за което ще разказваме не само цитирайки сухи факти как и защо се е случило. Събитие, което остави следа в нас и когато заговорим за него, винаги ще ни залива море от чувства – сладко-горчивата носталгия на отминаващите години, успокоението, че нашите „герои“ са още тук и ни радват с музика и присъствие и, разбира се, радостта, че имахме късмета и удоволствието те да свирят за Нас.

Set list:
01. Wаlkin’ the Dog (Rufus Thomas Cover)
02. Eat the Rich
03. Love in an Elevator
04. Toys in the Attic
05. Oh Yeah
06. Cryin’
07. Jaded
08. Livin’ on the Edge
09. Last Child
10. Rag Doll
11. Stop Messin’ Around (Fleetwood Mac cover) (Joe Perry on lead vocals)
12. What it Takes
13. Janie’s Got a Gun
14. I Don’t Want to Miss a Thing
15. No More, No More
16. Come Together (The Beatles cover)
17. Walk This Way
Бис:
18. Dream On
19. Sweet Emotion

ГАЛЕРИЯ
Aerosmith 57 снимки	D2 34 снимки