LACUNA COIL – Broken Crown Halo (2014)
Не мога да отрека, че този албум, като редица други заглавия от 2014г., също беше доста чакан не само от мен, но и от другите фенове на бандата и жанра. За съжаление обаче „Broken Crown Halo“ не надминава музикално предшественика си „Dark Adrenaline“, който накара останалата част от света да разбере за Lacuna Coil.
Концепцията на албума за невидимата корона и витаещия ореол на наглостта и заблудеността на хората, готината обложка и семплите, но мрачни промо снимки загатват нещо доста обещаващо. Така и сингълът „Nothing stands in our way” стартира здраво и дава силно начало на албума в типичния и разпознаваем (в хубавия смисъл) стил. Но с идването на реда на “Zombies”, “Hostage to the light” и „Victims” звученето не е лошо, но по едно време започваш да си мислиш „Какво по… ангелите?“. Хем са хващащи, хем във вокалите чуваме някакви повлияни от попа елементи, а във „Victims” Cristina Scabbia пее/говори нещо като поп/рап/ нямам-си-идея-какво „People told me I was weak..” и т.н. по странен и неподхождащ за нея начин.
Нещата като че ли се нормализират със следващия появил се сингъл – „Die and rise”, забързващ вече темпото и отличаващ се с италианския рефрен. Тук и в „I forgive (but I won’t forget your name)” отново срещаме познатата ни синхронизираща се хармонично двойка вокали на Andrea Ferro и Crisitna Scabbia. Не мога да кажа същото обаче и за оставащите песни в албума, в които пак преобладава тъжно- протяжния звук, необичайни и по-комерсиално звучащи вокални партии, които затихват в куплетите и вдигат тоновете на припевите. „Infection” и „In the end I feel alive” като че ли имат по-голям потенциал за концертни парчета – за разлика от безличната и студена „One cold day”, която е обгърната от носталгично- мрачна мъгла и не носи усещането за завършеност на албума.
Може би очакванията ми са били прекалено високи, не знам. „Broken Crown Halo” сам по себе си не е лош албум, но не е и от високите точки в индустрията за 2014г. Просто „става“ за слушане. Тук-там се среща по някой и друг лъч светлина, но по-комерсиално звучащите песни, рядко прехвърлящи границата на средното темпо обаче не впечатляват с музикална оригиналност и различност. Познатата ни ударна комбинация на Andrea + Cristina като че ли се е позагубила и от време на време отново показва онзи хъс, който ни спечели в „Comalies” или „Karmacode” и тотално ни възхити в „Dark Adrenaline”. Това обаче не означава, че „Broken Crown Halo” вероятно не би звучал добре наживо – друго си е когато видиш и изживееш онова, което не можеш да усетиш през слушалките у дома. Ако това беше дебютен албум за Lacuna Coil, определено щях да усетя потенциала и посоката, в която се развиват. Но след албуми като гореспоменатите, с които имаме база за сравнение, „Broken Crown Halo” идва леко като разочарование.
6/10
„Broken Crown Halo“ излиза на 31. март чрез Century Media Records.