Бруталност и нежност или колко многолик може да бъде един концерт

След причинените неудобства от нестихващите у нас граждански вълнения, с колегите най-после се добираме до клуб Mixtape5. А целта е ясна, предстоящият концерт на Atrocity и Leaves’ eyes. Тълпата, чакаща реда си на входа обещава една добра посещаемост. Някои от нас, поуморени от няколкото поредни концертни дни, но за сметка на това готови за още музика и незабравими изживявания.
Вечерта бе открита от българската група Wartime, чийто стил е определян като Thrash с елементи на Death и Progressive метъл. Група, основана в средата на 90-те. Претърпяла много промени и с вече два пълноформатни албума зад гърба си. Стегнат сет, който включваше песните: Endless Horizon, The Deepest Fear, For One Moment in Time, Inner Sight, Dreams of Pale, The Drifter, Solar Messiah и специалния подарък-изненада към феновете, песента Rebuild, от предстоящ албум. Чувството за хумор на вокалиста Иван не остави никого, от макар все още малобройната публика, равнодушен. Хъс и енергия струеше от групата, подсилени от брилянтните барабани на Велизар Болчев, интересното съчетание от чистия вокал на Иван и дет вокалите  на Стъмпи, страхотни рифове, част от които бяха дело на новото попълнение в групата Васко Симеонов. А басиста Антонио привличаше погледите (и обективите) с атрактивния си вид в шотландска поличка. Докато ги гледах, си мислех, че в последните години сякаш се отсяха и оцеляха наистина добрите. Групи и музиканти, които знаят какво искат и как да го направят, залагайки на професионализъм и качество. И е крайно време да спрем да хейтваме родните си банди (извинявам се за чуждицата) и да започнем наистина да ги подкрепяме. Заслужават го, защото са там за нас и част от успеха им зависи и от нашето отношение. И не, не пиша това, защото „подкупиха“ „злия критик“, пиша го, защото го мисля.

След кратко прекъсване за настройка на звук и инструменти идва ред на Atrocity. Те се появяват пред нас в състав:  Alexander Krull– вокали, Sander van der Meer – китара, Joris Nijenhuis – барабани, Thorsten Bauer – китара, бас.
Май осъзнах какво всъщност ми се случва, едва когато на сцената видях коса, под която се криеше мъж. Очаквано откриване с Pandaemonium. Песен, която раздели феновете на групата буквално на два лагера при излизането на последния албум. Но там, от сцената, наистина ни даде невероятен заряд и ни подготви за това, което ни очаква. Последва Haunted by Demons от същия албум. Третата песен Fatal Step ни върна в далечната 1990 година, когато групата свиреше Death метъл, и определено зарадва феновете на по-ранните им и сурови албуми. March of the Undying просто ще я оставя без коментар. Когато музиката и професионализмът говорят, думите са излишни. Дали станахме безсмъртни…не знам. Но попихме частица от една нестихваща магия. И отново безпощадно захвърляне към 90-те с Blood-stained Prophesy. Носталгията по това каква е била една група понякога ни пречи да приемем новите й неща или стиловите експерименти, които си позволява да прави, но същността на Atrocity е това. Винаги са ни поставяли на предела да ги отхвърлим, и винаги се поддаваме на чара им. Кулминацията на купона настъпи, когато Алекс покани на сцената две момичета от публиката, за да изпълнят, както сам се изрази „вещерски танц“ за следващата Satan’s Braut. Дори нагледно показа какви движения трябва да включва танца. Та като споменах за музикалните експерименти, точно това имах предвид. Една стилово много различна песен, клоняща по-скоро към Dark-Gothic-Industrial, която ни зареди с невероятна енергия и всички се забавляваха искрено. А веднага след нея бяхме запратени в мрачните дебри на Death метъла с Death by Metal. Добро послание от музиканти, които посредством музиката си са част от живота ни вече 23 години.
И може би за да няма недоволни, се връщат отново в 1992г. с Necropolis. Песен от един емблематичен за групата албум, който наистина обожавам. Следва Blut, определяна по-скоро като Gothic-Death…да, споменах нещо за многото лица на Atrocity. И…шоуто свърши, за да продължи след минута с биса Reich of Phenomena. Феномен или просто явление, това всеки от феновете на Atrocity знае сам за себе си. За мен този концерт беше една сбъдната мечта, която спокойно мога да зачеркна от списъка си. Прожектори, поклон…но завесата все още няма да падне, защото следва нежната и неповторима Liv.

Satania

Мощното начало на вечерта, поставено от Alexander Krull и компания бе посрещнато подобаващо от публиката. Предстоящото изпълнение на Leaves` Eyes сякаш не предполагаше още по-екзалтирана реакция на феновете, но уви, имаше приятна изненада. Красивата и гласовита Liv Kristine  пресъздаде на сцената на Mixtape 5, митологичния свят на музиката си, пречупен през… нейните очи. Очи, които не просто блестяха, но и разказваха.

Във всяка митология има доза мистичност и съмнение в истинността на нещата. Изпълнението на Leaves` Eyes бе очаквано със смесени чувства (при предишното гостуване на групата на Каварна рок фест 2010г., гласът на Liv сякаш не беше в най-добра форма, както и на големия им концерт на Wacken 2012г.). С началото на първото парче (част от актуалния aлбум нa групата „Simphony of the night”), митът беше разбит. Едва ли е останал човек в залата, който да си помисли, че групата е по-лека от предшествениците си. Напротив, последвалата класика от репертоара на германците – Take The Devil in Me, бе първият гвоздей на вечерта, забит здраво на сцената. Liv беше в блестяща вокална форма. Германо-норвежците изпълниха своята симфония на нощта, с умело подбран сетлист, неоставящ публиката да си отдъхне до последното парче. Новият албум бе представен от петте парчета – Galswintha, Fading Earth, Simphony of the night, Maid of Lorrain и Hell to the Heavens, които… смело мога да кажа, грабват и петте сетива! Групата се е справила брилянтно с новия материал, но не забрави да ни подари красива ретроспекция във времето с митологични истории за любов, викинги и древни времена. My Destiny постави точката на пречупване, кулминацията на музикалната история изпод ръцете и гласовете на музикантите. Alexander Krull отново достави радост за ухото (и окото), участвайки в седем парчета, рамо до рамо до красивата си съпруга. Два гласа, чиято мелодично-тежка комбинация самата Liv Kristine нарича: „Красавицата и Звяра“.

Надъханата публика бе удостоена с уникални фолк композиции, вплетени в материал от последните няколко албума, на които просто не спираш да куфееш: „Vinland Saga“ – Farewell Proud men, “Njord” – Frøya’s Theme и “Meredead” – Spirits Masquerade, Velvet Heart. Първите ноти от кавъра на  Mike Oldfield’s  – To France, ни отнесоха в древни времена, от които не ти се иска да си тръгнеш. Почувствал се част от нереалистичният, но така пленяващ свят на Leaves` Eyes, не можеш да не отвърнеш по-най подобаващия за един фен начин – с цялото си същество.

Така… както есенните листа падат навън, така и тези на сцената, изпълниха задачата си. Atrocity & Leaves` Eyes разлистиха творчество, буреносно ни отнесоха и подариха прощаления си бис! Две страшно различни групи, но толкова свързани и вплетени една в друга, в идеята да правят уникална музика.

Сетлист Leaves` Eyes:

1. Galswintha
2. Take The Devil in Me
3. Fading Earth
4. Farewell Proud Men
5. Velvet Heart
6. My Destiny
7. Simphony of the Night
8. Spirits Masquerade
9. Мelusine
10. To France
11. Maid of Lorraine
12. Hell to the Heavens
13. Frøya’s Theme
14. Outro: Mot Fjerne Land

Liliya Lundzhova

P.S. Съвсем скоро ще качим и снимки от концерта, както и от срещата с феновете.