MEGADETH в Румъния – пътепис и още нещо

За концерта на Megadeth в Букурещ се разбра отрано и варненската агитка започна приготовления за събитието. Събитие в сурат тефтеря, цени за пътя, автодруси под наем и т.н.

Периодично питах единия от организаторите как вървят нещата, отговорът беше „има време“.

Но в един момент вече време нямаше и се оказа, че половината народ се е отказал, на другите им идвало скъпо и в крайна сметка се реши в последния момент вместо с автодрус да се ходи с автомобили.

Уговорката бе пред магазин „Пикадили“ в 10 часа; към 10:20 се появи първата кола. Оказа че, че почти всички сме с внушителна водоизместимост, а колата не. По метода на тетрис, с уплътняване на свободните пространства, се зипнахме вътре.

Дойде и още един човек, оставихме го за втората кола …

Малко след обяд щурмувахме моста, румънците ни питаха дали отиваме на концерт. После потеглихме към адреса. Стигнахме в 6:00 ч. край парка. Размотахме се, видяхме къде е входа, имаше стотина чакащи тийна – wtf!? Още не пускаха. Моите хора отидоха да си купят билети, а аз да проверя моя закупен онлайн. Там имаше веселба, че си го купих от сайт изцяло на румънски – добре че гугъл попреведе достатъчно да знам какво къде да попълня. Получих билет, но все още не са ми взели пари за него, та се чудех дали е валиден или не. Оказа се валиден.

Размотахме се междувременно из парка – монументи, езеро с мостове и риба вътре, алеи, кръчми, комари … и чухме саунд чека.

В 7 влязохме след тийновете – Арената е с амфитеатрално разположение, закрита от всички страни, може би към 5000 места с правостоящите. Бира Ciuc, ‘хоци-доци’ и сандвичи – това имаше, както и мърчандайз отвън. Продаваха фланелки със Super Collider, обаче не се престраших да си взема без да съм чул целия албум, да не ме е срам после да я нося, след двете изтекли песни и обезпокоителните новини за участието на Уили Нелсън и композирането на песни от онзи от Disturbed.

Беше много празно и пълно само с тийнове. Интервюираха ни от някаква телевизия, намерихме и софиянци.
В 20:10 излязоха румънските The Trooper – пееха за „$^$@^… „, също и за „(*$$%#@“, но най-вече за „^^%$(@#…“ 🙂 Всичко на румънски, нищо общо с Maiden, както би могъл да предположи човек по името.

Приключиха малко преди 9:00 ч. Зачакахме Мегадейв – дадох тон за песен да го повикаме, ама не се разбързаха от това. Имаше саундчеци и кючеци, чак до 10 часа.

Сцената си беше обикновена, новото за Megadeth бяха трите екрана – един голям и широк над сцената и два по-малки от двете страни на барабаните.

В 22:00 часа екраните заработиха и се чу откъс от Prince of Darkness, след което се появи Шон Дроувър и започна интрото на Trust. Публиката изригна с появата на Мъстейн, изпяхме си песента заедно. После последва култовата и задължителна Hangar 18, по време на която Мъстейн и Бродерик взривиха публиката със солата си. Както обикновено пяхме и солата, получи се и пого, което не спря до края на концерта, като само затихваше на някои песни.

Последва Public Enemy Number One – може би тук е моментът да отбележа, че звукът не беше на ниво през цялото време, мажеше, губеха се ту вокали, ту китари.

She Wolf беше следващият риф, който ни разцепи …

След това Мъстейн най-накрая ни поздрави, каза, че от Букурещ започва новото му турне и понеже се пада юбилей на Countdown to Extinction албума ще ни зарадват с 5 песни от него. И се започна със Skin O My Teeth, едноименната Countdown to Extinction, Architecture of Aggression, Sweating Bullets и любимата ми и доста рядко свирена Ashes in Your Mouth – тук получих поредния оргазъм.

„Починахме“ си с A Tout Le Monde, която изпяхме по стар обичай заедно.

Последва Whose Life (Is It Anyways?) от албума 13. След това Дейв Елефсон изкара с Шон Дроувър Dawn Patrol, направи кратко соло, което прерастна в интрото на Poison was the Cure.

Мъстейн поблагодари на публиката, после имаше нетипична за тях заигравка по сектори кой викал по-силно. Забавното беше, че преди това обсъждах как Megadeth ме кефят, защото са им чужди такива лигавщини.

Както и да е, чухме на живо Stupid, Super Collider, което се оказа първата му премиера на живо пред публика.
Последва класиката Symphony of Destruction, на която пак избухнахме и си пяхме и викахме Megadeth, където си трябва.

Следващото пак беше нещо нетипично за тях – Мъстейн направи соло на китара.

Peace sells – актуалната класика, кеф на макс.

След нея Мъстейн каза „лека нощ“ и се направи, че си тръгва. На кого с тези номера? Кога е било да си тръгне без Holy Wars?

Естествено го викахме, той естествено се върна и естествено я изсвири, ние естествено откачихме. Пого, пеене, насилие и разруха. В края на песента си представи членовете на бандата, все едно не ги знаем!, себе си скромно премълча, все едно не го знаем!!. Накрая както обикновено раздаването на перца и поклоните бяха на фона на Silent Scorn, след което шоуто свърши в 23:30.

Концертът беше мега-як – нормално, звукът беше кофти, което си беше кофти, но като има масони е така, публиката беше много активна, поне там където бяхме – в центъра на събитията на няколко метра от сцената. И арената беше пълна, така че и бандата да се накефи, не само ние. Екраните бяха сполучливо нововъведение.

Стигнахме до колите и закапаха първите капки дъжд. Зипнахме се обратно вътре и потеглихме. Разрази се страхотна буря със силен вятър и пороен насрещен дъжд. Той отслабна чак на излизане от Букурещ, до нормално пороен дъжд .

На границата от българска страна митничарят ни гледа и пита:

– Вие на концерт ли бяхте?
– Да.
– На кого?
– На Megadeth.
И той избухна с лафа:
– Да, мирът се продава, но кой го купува… Наш човек!.

Ваш член кореспондент – Master – член ясно защо, а кореспондент, защото в несвойствен пристъп на трезвеност обещах .

Автор: Кирил Костов

Сетлист:

Intro – Prince of Darkness

1. Trust
2. Hangar 18
3. Public Enemy No. 1
4. She-Wolf
5. Skin o’ My Teeth
6. Countdown to Extinction
7. Architecture of Aggression
8. Sweating Bullets
9. Ashes in Your Mouth
10.  A Tout Le Monde
11. Whose Life (Is It Anyways?)
12. Dawn Patrol
13. Poison Was the Cure
14. Super Collider (Live Premiere)
15. Symphony of Destruction
16. Peace Sells

Encore:

17. Holy Wars… The Punishment Due
Outro – Silent Scorn