Cavalera AD – пънк отношение и траш класика

Когато един албум е татуиран в съзнанията на фенове от поне две поколения, той остава пътеводна светлина. Дори в деня след тридневния метъл маратон в Мидалираде, братя Кавалера напълниха до пръсване Маймунарника с едно ясно обещание: „целият Chaos AD на живо”.

Такова събитие дори не е нужно да се рекламира, то е гаранция за гигантски интерес. Не съм сигурен колко души може да поеме Маймунарника, но на око бяха поне 1500 метъл фена. И е страхотно как толкова важен албум събира хора, които се виждаме не много често напоследък.

Влизам в открития клуб малко след 19:30 и не мога да смогна да ида за бира само докато си казвам здрасти и разменям приказка с този и онзи приятел и познат над половин час. Като на Нова година. Първата бира се озовава в ръката ми в същото време, в което This Burning Day се озовават на сцената. Енергия, шум, доволен фон за подгряване, бири и раздумка. Техният метълкор не е моята бира (по-късно се оказва, че не само той), но ме кефи колко енергични са Калин и момчетата и искрено надъхват вече сериозно придошлата тълпа.

Отбивам се до мърча – тениските са с жесток дизайн, има плакати с автографи от братята. За тоалетни не се чака, дори опашките за двата бара успяват да се оттичат доста бързо. Тук обаче идва първата голяма греда. Лагерът на „Маймунарника” има дъх и вкус на кал с лимонтозу. Тоест, сериозен намек за инфекция в тръбите. Дамата на бара ме увери, че кеговете са съвсем пресни, от този ден и съм склонен да вярвам. Това, което не вярвам, е тръбите за бира да са дезинфектирани в последните седмици, а на тази жега, това неминуемо води до инфектиране на напитката и течаща вкисната бира. Казвам го от над 6-годишния ми опит в 4 различни бара за крафт бири, включително и на бирени фестивали. Тръбите се промиват след всеки кег, ако няма наплив на клиенти. Ако има много клиенти въртиш кегове цял ден и вечер и на другия ден задължително минаваш системата за наливна бира с препарат. Девойката беше достатъчно любезна да ми смени локвената гняс, продадена ми за бира, но на молбата ми да ми даде просто бутилирана (безрискова) бира, предложи просто да ми сипе нова. Ами, разликата беше нищожна, дъхът на гнилоч беше все така ясно осезаем при всяка глътка и просто изсипах чашата и минах на бутилки.

Тишина… глупости! Няма тишина. Над 1500 човека очакват да чуят на живо един от най-великите метъл албуми на всички времена, изпълнен от основните му автори. Пулсът в интрото на “Refuse/Resist” може и да е пуснат на запис, но няма как да го чуя, след като пулсирам с още стотици фенове и приятели. Cavalera са на сцената (трима от тях наистина носят фамилията, освен китариста Travis Stone от Pig Destroyer и мощен рев оглася Борисовата градина. За следващите час и половина „Маймунарника” се превръща в „Зверилника”. Пред сцената се юрва юнашки мошпит, който се кротва само за “ Kaiowas”, навсякъде се веят и дълги коси, и се мятат остригани глави, вдигат се бутилки и чаши и стотици гърла реват лирики,  жигосани в паметта ни като житейски рефлекс. “Unknown man / speaks to the world / sucking your trust / a trap in every word”. Абсолютно безсмислено е да изброявам парчетата, които раздират (д)ушите ни – все едно да тръгна да ти изброявам преките членове на семейството ти.

Това, което на няколко пъти се опита да счупи купона, беше кекавата електроинсталация на клуба. Точно на три пъти токът се предаваше пред жужащите метъл класики. Първият път беше по време на “Propaganda” и случайно или не токът прекъсна в същия момент, в който огражденията пред сцената поддадоха и няколко фотографи замалко да се озоват под решетките. Факт е, че това допринесе за непринудеността и лайв усещането за концерт – риск на живото свирене, метъл, пънк, наречи го както искаш. Но остана неприятен вкус, осебено, когато се случи за пореден път по време на кавъра по “The Hunt” на култа New Model Army и от песента българската публика чу само първия куплет. Ден по-късно чух коментари, че токът угасвал всеки път, когато включели големите фритюрници за пържени картофи. Звучи смешно, но е тъпо.

И звукът – срещу сцената, дори чак в края при бара, се чуваше супер. Но крачка-две вляво или дясно от крилата на подиума на бандата и нещата отиваха към тихо до глухо.

А бандата… Cavalera са в топ форма. Както всъщност и колегите им, които в момента веят знамето на Sepultura. През годините неведнъж сме чували коментари колко Max Cavalera вече не го може, колко се е уморил, остарял, напълнял, отслабнал, погрознял, изкъпал… пълни глупости. Max звучеше свирепо и гладно, с хъс, на който много метъли на сцена наполовина на годините му могат да завиждат. А брат му Igor – е, този груув в траш метъл камуфлаж все така тресе земята и кара белите ти кръвни телца да вихрят пого, докато ти се изпоти черепната кутия, а косата ти се сплъстява на фитили като в ранните години на Max Cavalera в Soulfly.

Иначе, освен албумните химни, Cavalera удариха и кавъра на “Policia” на бразилските пънк класици Titãs, и онзи странен ремикс “Chaos BC” и техния прочит на “Symptom of the Universe” на Black Sabbath. А след такава патардия човек просто не може да се прибере кротко и тихо. Околните пейки и барчета около Орлов мост рязко се напълниха с жадни метъли с блеснали очи и странен грак от гърлата.

Автор: Ивайло Александров
Снимки в нашата ГАЛЕРИЯ