From These Woods с Hypocrisy, Abbath, Vomitory и Vreid

В ранния топъл и леко ветровит ден на 14 април, неочаквано Студентски град се превърна в притегателно място за ценителите на екстремния метъл. Още от ранния следобед младежи се събираха с бира в ръка пред клуба, в очакване на предстоящото музикално нашествие. Вратите отвориха точно по график в 18:00, а влизането премина безпроблемно. Организаторите от Fest Team се погрижиха всичко да върви по часовник. Най-запалените фенове бързо заеха позиции пред оградата, докато останалите се възползваха от освежаващите напитки на Joy Station. Богатият мърчандайз на бандите предизвика истинска дилема, но скоро новите тениски бяха облечени и готови за бойното си кръщене в мошпита.

From These Woods… На 14 април се роди красота, величие и щипка мрак в приятната, слънчева и вечно забързана София. Две емблеми в създаването на музика – Норвегия и Швеция представиха изключителна колаборация от стилове, темперамент и душевност, създавайки титаничната сплав на една незабравима вечер посветена на екстремния метъл. И в този случай ако Швеция беше туптящото, преливащо от страст сърце, то Норвегия беше душата. Ефирна, кристална, летяща към безкрайността. Под, чието привидно спокойствие бушува океан от емоции и мистика.

Пристигаме пред Joy Station, а аз вече съм нетърпелива. От месеци го мисля тоя концерт, живея го още преди да се е случил, нетърпението ми вече е взело всички върхове, които познава и не познава. Моята лична причина е първата група в афиша. Vreid. Както споделих преди концерта с приятел: „Големи са! И заслужават хедлайнерски концерт.“ Но, в случая ще се задоволим, с това, което ни се предлага. Все пак съм доволна, че им беше предоставено малко повече време и „си откраднахме“ една песен в повече от обичайния сет, който изпълняват. Наследството, което тази група носи е неоспоримо и огромно, но за тях това определено не изглежда като тежест. Възродени от жаравата на Windir, музиката им продължава да носи частица от духа на Valfar, а той сякаш ни се усмихваше някъде от Валхала.

В притъмнялата зала зазвучава нежното начало на Kraken. Едно от най-красивите произведения създавани напоследък в блек метъла. Толкова величествено и завладяващо и в същото време дълбоко и тъмно. Тръпки ме побиват всеки път, когато го слушам. Историята на този инструментал е интересна. Той е създаден като отделна творба от Jarle Kvåle специално за филма Kraken, чието действие е свързано с легендата за гигантското същество под фиорда Sognefjord. Домът на Kraken и на Vreid. Клипът към него е направен по части от филма. Тежките бавно разгръщащи се рифове наситени с тревожен драматизъм пресъздават усещането за пробуждане на древна сила. Очаквано групата е заложила предимно на музика от последния си албум „The Skies Turn Black“, който излезе само седмици преди началото на това турне. Албум, който категорично е сред фаворитите за #1 на 2026г. Но преди да продължат с новите песни Vreid ни връщат малко назад с „Pitch Black“ от 2006 и „Into the Mountains“ от 2021. Двете композиции подчертават свежата black ’n’ roll стилистика, с коята групата обича да се заиграва като контрапункт на доста сериозната лирика, включваща не само теми за природата и митологията, но и военни и исторически сюжети. В края на краищата тези музиканти винаги са били майстори в това да вплитат великолепни мелодии в блек метъл текстура и разнообразни по техника вокали.

Стигаме до един наистина емоционален момент от краткия сет. „The Skies Turn Black“, посветена на непрежалимия Ozzy и неговото наследство, което остава безценно за целия метъл свят. Музикалната градация продължава в така очакваната „From These Woods“. Още когато излезе сингълът Vreid сякаш хвърлиха малка атомна бомба в блек метъл общността. Може би защото върнаха част от спомена за Windir. Каквито и суперлативи да се кажат за тази песен все ще са на място. Това е музика, която „те вдига“. Зарежда те, създава усещането, че можеш да полетиш, да преместиш планини. Групата споделя, че песента е дълбоко свързана с корените им в Sognametal – сурова, атмосферична, разказваща за магичната природа, която ги заобикаля. Тя съчетава интензитета на блек метъла с мелодичност, величественост и внушение за вечност.

Целият сет на Vreid е като като пътуване. Едновременно физическо и духовно: дебнещи, злокобни сенки, шепнещи дървета, безплътни гласове и усещането, че пейзажът ви е хванал в капан. Гората е „жива и ни гледа“, от нея се ражда животът. Непознати създания ни нашепват съдбовни слова за паметта на предците и невероятната сила на мястото. Норвегия е любов. Безкрайна, мистична и древна. Като фиордите и митичните същества, които живеят около тях.

Сетът завършва с „Lifehunger“ от едноименния албум 2018г. Песен с доста класически хеви метъл риф, но отново подплатена с онзи норвежки блек метъл бяс, който изтръгва летаргията от всяка клетка. „Life hunger/The burning fire/Life hunger/Stamina of primordial desire“. А вие събудихте ли своя глад за живот?! Защото лудостта на тази вечер тепърва ще се разгръща.

За останалото обаче ви оставям на колегата Osprey.

От дебрите на Норвегия се прехвърлихме в Швеция, за да стенем свидетели на бруталния дет метъл сет на ветераните VOMITORY. Още с „Revelation Nausea“ от 2001, бандата затвърди своя безкомпромисен стил – суров, бърз и наситен с рифове. След всяка песен публиката скандираше името на бандата все по-силно. Вокалистът извика с дълбок глас дали сме готови и песните се стовариха като стоманен чук. “For Gore and Country”, “Regorge in the Morgue” поднесоха на феновете типичната за групата бруталност, а след “All Heads Are Gonna Roll” обстановката вече беше нажежена до краен предел.
Днес съставът остава верен на ядрото си, включващ фронтменът и басист Erik Rundqvist, барабанистът Tobias Gustafsson и китаристите Urban Gustafsson и Peter Östlund. Тази комбинация, която държи звученето им стегнато и разпознаваемо отново напомня защо VOMITORY са сред най-постоянните имена в жанра. Последната композиция „Chaos Fury“ „разкъсa сцената“ с бласт бийтовa атака и сурова енергия, след което групата се сбогува със скандиращите фенове.
Сетлист VOMITORY:
1. Revelation Nausea
2. Terrorize Brutalize Sodomize
3. For Gore and Country
4. Rage of Honour
5. All Heads Are Gonna Roll
6. Wrath Unbound
7. Regorge in the Morgue
8. Chaos Fury

Времето между бандите мина неусетно и огромното метално лого на ABBATH вече се издигаше величествено зад барабаните. Началото бе поставено с „To War!“ от едноименния дебют на фронтмена. Сетлистът комбинираше материал от последните три албума на ABBATH, както и любими композиции на IMMORTAL.
След мрачната „Hecate“ последва поздрав към феновете от страна на Abbath Doom Occulta в типично негов шеговит стил. Китаристите неколкократно разменяха местата си по време на „Acid Haze“, а димът сякаш се сгъстяваше с всяка следваща песен, подсилвайки мистиката на изпълнението. Olve се усмихваше злокобно, а корпс пейнтът по лицата на музикантите допълваше блек метъл пиршеството.
Кратките обръщения към публиката бързо отстъпваха място на следващата вълна тежки рифове. Кулминацията на вечерта безспорно бяха „Tyrants“ и „In My Kingdom Cold“ от знаковия албум “Sons of Northern Darkness” от 2002. Първична енергия и демонична атмосфера хипнотизираха публиката. Въпреки това, част от зрителите, дошли основно за HYPOCRISY, останаха леко дистанцирани. Темата за проклятието от „Ashes of the Damned“ обгърна клуба, а феновете следяха неотлъчно фронтмена. С характерния риф на „One by One“, Abbath и Raud отново върнаха публиката към класиките на IMMORTAL.
Финалната „Winterbane“ разсече залата, а мракът окончателно я превзе. Времето се изпари като дим, оставяйки заклетите фенове жадни за още. Последваха традиционните перца за първите редици и поклон от бандата, която бавно се потопи в сенките.

Сетлист ABBATH:
1. To War!
2. Hecate
3. Acid Haze
4. Dream Cull
5. In My Kingdom Cold (Immortal song)
6. Tyrants (Immortal song)
7. Ashes of the Damned
8. The Artifex
9. Dread Reaver
10. One by One (Immortal song)
11. Winterbane

Предстоеше „Mass Hallucination“ да връхлети София с пълна сила. Добре загрети от предходните изпълнения, дойде ред на основните заподозрени – HYPOCRISY. Сцената притъмня, скандиранията – „Пешо, Пешо, Пешо!“ – изпълниха клуба, а сенките на групата директно пометоха със безкромпромисната „They Will Arrive“. Песента отприщи вихър от коси, юмруци и безмилостен мошпит. Балони с извънземни лица се понесоха над тълпата, сякаш самите те бяха част от нашествието. Инвазията продължи с „Fire in the Sky“, връщайки ни към „Into the Abyss“ от 2000г. и зловещата история на Travis Walton. Прожекторите прорязваха тъмнината като светлини на летяща чиния. За момент наистина изглеждаше, че не сме сами. Харизматичният и толкова обичан от българската публика Peter Tägtgren приветства изпълнилия се с фенове клуб. Той сподели колко се рaдва отново да е тук, а името му отекваше отново и отново между песните.
„Inferior Devoties“ удари безмилостно, оставяйки малко оцелели в първите редици, докато „Chemical Whore“ внесе тежест и мрачен социален заряд. Именно тези редувания между ярост и тежест даваха на публиката кратки моменти въздух, преди следващата атака. Отново се върнахме към любимата тема на фронтмена – извънземните. Зелени отблясъци обляха сцената по време на „Children of the Gray“ и „End of Disclosure“, докато димът бавно се стелеше по пода и придаваше допълнителна доза тайнственост и конспиративна атмосфера. Фронтменът се обърна към публиката с шега, че е толкова гореща, че почти е разтопила китарата му. Без повече приказки последва безпощадна сеч с “Killing Art” oт албума “Abducted” от 1996. Никакъв шанс за почивка не даваха двойните каси на Henrik Axelsson и солидните бас линии на Mikael Hedlund, а парчето внесе и остра критика към унищожаването на креативността и изкуството. „Eraser“ буквално остави тълпата без вратове и без гласове, докато „Deathrow (No Regrets)“ ни потопи в мрачната перспектива на осъден на смърт човек без капка разкаяние.. Пътуването назад във времето продължи с „The Final Chapter„. Без предупреждение Tomas Elofsson подхвана рифа на „Adjusting the Sun“, а припевът разтърси клуба до основи. Гласът на Tägtgren звучеше достатъчно мощно, за да разклати дори панелните блокове наоколо.
След кратка пауза дойде време и за финален удар. Най-доброто беше оставено за финал. Още с интрото на „Fractured Millennium“ мнозина настръхнаха. Агресията, умело преплетена с мелодични припеви, за пореден път доказа защо HYPOCRISY са способни да превърнат всяка идея в мелодет диамант. “Roswell 47” затвърди кулминацията на шоуто. Емблематична композиция, вдъхновена от прочутия инцидент в Розуел въвлече публиката в самата конспирация. Зрителите не спираха да куфеят а усмивките не слизаха от лицата им. Последваха сувенири към публиката бандата се оттегли. След финалните акорди към първите редици полетяха така желаните концертни сувенири, а групата се оттегли сред заслужени овации. Mass Hallucination връхлетя и София. Паметна вечер, която няма да бъде забравена скоро! Остава надеждата да видим скоро Peter Tägtgren на родна сцена. Която и група избере, винаги ще бъде посрещнат с отворени обятия.

Сетлист HYPOCRISY:
1. They Will Arrive
2. Fire in the Sky
3. Inferior Devoties
4. Chemical Whore
5. Carved Up
6. Children of the Gray
7. End of Disclosure
8. Killing Art
9. Eraser
10. Deathrow (No Regrets)
11. Adjusting the Sun
12. Fractured Millennium
13. War-Path
14. Roswell 47

Има групи, които те изпълват с радост и адреналин, има групи след, които се чувстваш зареден и щастлив. Но има и един особен вид групи след, които се чувстваш тъжен. Групи, които се усещат като дом. Като стари приятели, с които ще споделите общи спомени и ще създадете нови. И когато си отидат сякаш нещо се откъсва от вас. Една от тези групи е HYPOCRISY. Групата, която българските метъл фенове избраха да бележи новото хилядолетие с емблематичната „Fractured Millennium“ в едно вече несъществуващо предаване, и която с годините се превърна в институция за нас. Преглеждах си репортажа от предишния им концерт и тогава съм го завършила с рев и сега завърших вечерта по същия начин. (много метълско, нали?! 🙂 Вече нямам търпение за следващото им гостуване. И да, крайно време е да ни кажат какво се е случило в прословутия Roswell 47!

Текст Vreid и последен абзац – Satania.

Очаквайте скоро и нашата галерия със снимки.