Ирландски блек паганизъм с PRIMORDIAL

Групи като PRIMORDIAL отдавна са се сдобили с култов статут сред родните фенове на екстремната музика. Присъствието на сцената, съчетано от цялостната концепция на музиката им, както и вокалите на „Nemtheanga“, съставят перфектната комбинация. Почти 35 години, те са все така внушителни, мощни и безкомпромисни.
В слънчева, гореща и обезлюдяла съботна София, отдадени фенове потърсиха хладина в подлеза, където клуб Mixtape 5 приюти събитието. Поканата от страна на  „Death Metal Bulgarian Fans“, с подкрепата на “Perfect Storm Events, осъществи участието им на родна сцена 3 години след предишната им визита. Точно в 19:00 вратите отвориха и най-запалените влязоха в клуба. Достигна се една наистина приятелска атмосфера, в приказки и с кехлибарена течност в ръка, усетихме, че сцената започва да се раздвижва.
Честта да открият тази паметна вечер се падаше на родните надежди Obsidian Sea. Те представиха стегнат сет. Редуваха се тежки рифове със смяна на темпото, а сред първите редици вече се виждаха и здраво куфеещи фенове. С вече 15 години история и четири албума зад гърба си, музиката на бандата се основава на традиционния дуум и хеви метъл, допълнена с вдъхновения от прогресив рока до психеделията. Последният им албум „Pathos“ (2022), от който присъстваха парчета в сета, дори беше издаден от американския лейбъл Ripple Music. Към днешна дата Obsidian Sea са в състав Божидар Първанов – ударни, Делян Караиванов – бас и вокал и Антон Аврамов – китара и вокал. Групата приключи малко след 20:30, под аплодисменти и радостни възгласи.
Веднага след изпълнението им пространството пред сцената се изпразни и зажаднелите фенове се отправиха за приказки и глътка въздух.
 Застъпиха Robust. Още при първите ноти публиката имаше възможност да се наслади на музиката им, която от своя страна беше наситена с хеви дуум звук и привкус на индъстриъл, слъдж и прог. За това събитие от бандата бяха подготвили специален сет, в който да разгърнат многопластовите си композиции. Текстовете им се простираха от енигмите на знанието до мистериите на Вселената. Екранът зад тях представяше абстрактни образи, свързани с песните. Клубът посрещна и изпрати групата подобаващо с овации.
След пренареждане на сцената и кратък саундчек в 22:30 настъпи дългоочакваният момент.
С бурни овации на сцената се появиха главните заподозрени – Alan Averill „Nemtheanga“ – вокали, Ciáran Williams – китара и Simon O’Leary – барабани, Pol MacAmhlaigh – бас и Gerry Clince, в ролята на достоен заместник на мястото на напусналия през 2022 китарист – Micheál Ó Floinn.  Добре познатото барабанно интро стартира  ударно с завладяващата „As Rome Burns“. При въпроса на фронтмена: „С нас ли сте?“. Публиката отвърна с бурно скандиране. Вокалистът беше във видимо добро настроение и при всеки удобен момент пускаше шеги или даваше юмрук за поздрав с първите редове. Разгръщащата се композиция “No Grave Deep Enough” от албума „Redemption at the Puritan’s Hand“ (2011), предизвика вълна от куфееещи глави, а коси се развяваха до края на вечерта.
От новата тава „How it Ends” бяха представени две песни. Дойде ред точно на едноименната песен от творбата. По време на интрото фронтменът се заигра с бесилото на шията си. Последва леко техническо прекъсване поради проблем с китарата на Ciáran Williams. Въпреки техническите неизправности на моменти, озвучаването беше прилично, а групата  се раздаваше максимално.  Подкрепен с бутилка вино, която дори подаде на феновете за дегустация, вокалистът излезе от положение с усмивка.
След края на  композицията Alan попита присъстващите как се чувстват, представяйки името на бандата, идваща от Ирландия.
„Искате ли да чуете история?  През 1583 в град в западна Ирландия, носещ името Галуей, мъж на име William Lynch е обесил собствения си син. Престъплението на сина му е било,че е убил човек, който е обичал жената на сърцето му“. С тази смразяващи думи  вокалистът вдигна въжето с формата на бесило във въздуха и даде началото на „To Hell or the Hangman“. Адреналинът от изпълнението удари като с парен чук публиката. По време на сета фронтменът дяволито се заиграваше с бесилото и хипнотизираше зрителите. Театрално представяне на песните продължи и с „Gods to the Godless“, с която се върнахме 25 години назад във времето от периода на “Spirit the Earth Aflame” (2000).  Всяка лирика беше дълбоко съпреживяна, като в центъра на всичко е „Nemtheanga“ . Останалите членове са предимно статични и съсредоточени в свирене и куфеене, докато той е същинска фурия, обсебваща цялото внимание на публиката. Случайни присъстващи липсваха. Фенове познаваха в детайли дискографията на бандата, пяха, скандираха и вдигаха наздравици. По този начин изпълненията на песните протичаха още по-емоционално.
Ирландците са известни с въздействащите си изпълнения на живо. Те пленяват с искрена и неподправена енергия, силно сценично присъствие и връзка с публиката, с която групата съпреживява музиката от сцената. Композиции като“ Lain With the Wolf“ и „The Coffin Ships“, които последваха една след друга показаха точно тежестта и меланхолията струяща от тях, а Alan Averill дирижираше умело клуба. Аурата му изпълваше цялото пространство. Още една песен от най-новото им издание намери ред в сетлиста- „Victory Has 1000 Fathers, Defeat Is an Orphan“, при изпълнението на която вокалистът раздаваше въздушни юмруци на сцената и стреляше с въображаемо оръжие. „Wield Lightning to Split the Sun“, обявена с послание за живот в хармония с природата за момент забави темпото, а публиката се наслади на въздействащата композиция.„Heathen Tribes“ – песен, любима на мнозина, беше специален поздрав за нас. Фронтменът не пропусна да сподели и опита питиетата на феновете от първите редове, като по мимиките му се разбираше дали са му се понравили. За десерт беше оставена класиката “Empire Falls” от „To the Nameless Dead“(2007), но вокалистът заяви, че ако се представим добре може да има и още изненади. Групата завърши победоносно своя епос и се оттегли за кратка почивка. Ето, че скандиранията на отдадените фенове и дори тропотът на обувки по пода, доведоха до желания резултат и петимата триумфално заеха своите позиции на сцената, като забиха „Sons of the Morrigan“.  Прегракналите вече гърла на публиката продължаваха да пригласят, а вокалите на Alan останаха все така силни до края.
„Ние сме PRIMORDIAL  от Ирландия. Без милост! Без съжаление! Благодаря на всички! Ще се върнем отново!“ Това бяха последните думи на харизматичния фронтмен, който се потопи в сенките. Още една вълнуваща среща намери своето място в спомените на присъстващите, които ще чакат с нетърпение следващата им визита на родна земя. Силни, емоционални и откровени, PRIMORDIAL ни направиха съпричастни към спектакъл, в който фенове и група се превърнаха в едно цяло и потвърдиха защо са една от най-специфичните и обичани от феновете си групи през последните почти 35 години.

Сетлист Primordial:
01. As Rome Burns
02. No Grave Deep Enough
03. How It Ends
04. To Hell or the Hangman
05. Gods to the Godless
06. Lain With the Wolf
07. The Coffin Ships
08. Victory Has 1000 Fathers, Defeat Is an Orphan
09. Wield Lightning to Split the Sun
10. Heathen Tribes
11. Empire Falls
Бис
12. Sons of the Morrigan

Очаквайте множество снимки в галериите ни във Фейсбук.