Интервю с басист (Васо Гюров, Ревю)

Интервюто е проведено във връзка с предстоящия концерт, посветен на Димитър Воев, и отразява музикалния път на Васил Гюров, както и историята на групите, в които е участвал.

Димитър Стефанов – Cliff: Здравей, Васо! Разкажи ни за предстоящия концерт тази събота – организация, групи, какво да очакват феновете?

Васил Гюров: Концертът е посветен на 60-годишнината на Димитър Воев. Ще свирят Ревю, Тангра и Нова генерация, подкрепени от младите банди Mind Pierce, Opium и Цвет. Идеята е от една страна да съберем тези емблематични групи заедно, а от друга да дадем сцена на нови талант. Да подпомагаме млади групи със собствено творчество винаги е било важно за нас.

Cliff: Как започна твоят път в музиката и защо избра баса?

Васо: Още през 80-те, като ученик в математическата гимназия, музиката беше страст за всички млади хора. Всяко училище имаше по няколко банди, които се опитваха да свирят авторска музика. Събрахме се и ние с приятели да правим група и почти всички искаха да хванат китарата. А аз си харесах си баса още в началото – той ми даваше стил и почерк, и после останах верен на този инструмент.

Cliff: Как се зароди идеята за създаване на Кале през 1985 година и какво ви събра с Митко Воев и Кирил Манчев?

Васо: През 80-те в София имаше много групи, познавахме се и ходехме на концерти в читалища. С Кирил и Кристиян от Парадокс започнахме да свирим заедно. Когато Кристиян постъпи в казармата, с Кирил решихме да създадем нова група с различна музика. Поканихме Воев, и така се роди Кале – по това време и двамата вече се бяхме утвърдили като басисти, така че групата стартира с два баса и желание да правим нещо ново. Първите ни изяви през 1986–1987 г. бяха успешни и ни мотивираха да продължим нещата по-сериозно. Така по-късно се родиха Ревю и Нова генерация.

Cliff: Каква беше ролята на Вход Б и как се преплитаха музикантите между групите?

Васо: През 1987 г., докато свирех в Кале, Милена ме покани в Рок Трио Милена. Музикантите често се движехме между групи – Кирил свиреше във Вход Б, после дойде и в Рок Трио Милена, а по-късно и в Ревю. Даката, нашият барабанист, участва в Тъмно, Нова генерация и Ревю. Тази смесица от хора и стилове беше типична за софийската сцена тогава и продължава днес.

Cliff: А помниш ли първата си среща с Митко Воев?

Васо: Запознахме се в школата в ЦДНА, там имаше зала, в която се провеждаха концерти, а отзад функционираше школа, където много музиканти ходиха на уроци. София тогава беше по-малка, музикантите се познавахме. Събирахме се на купони, записвахме парчета на касетофони и експериментирахме. Основната идея беше постоянно да правим нещо ново, не само с официалните ни групи в читалища, но и по всякакви поводи. Точно в този период с Воев станахме близки, творихме заедно и имахме общи изяви. За съжаление много малка част от парчета от онова време са запазени.

Cliff: Как работехте с Воев по песните на Кале,  след като и двамата бяхте басисти и пишехте текстове?

Васо: Допълвахме се отлично и с Воев и с Кирил, който също пишеше силни текстове. Имахме химия – в музиката, текстовете, визията. Всичко беше сериозно, но с доза хумор и стремеж да е различно. Тази синергия направи Кале специална, но и групата беше благословена тъй като и тримата пишехме текстове.

Cliff: Има ли нещо, което ти се иска да бяхте направили заедно, но не успяхте?

Васо: Не, защото постоянно се събирахме и работихме. Между 1985 и 1992 г. редовно измисляхме нови неща, преработвахме стари парчета или пишехме нови. Дори имахме договор да издаваме по един албум годишно – единият екземпляр е в Нели Воева, а другият е в мен и си го пазя грижливо. Така правехме нещата – с много творчество и ентусиазъм.

Cliff: Как се промени Васо Гюров като музикант и човек от Кале до днес?

Васо: Като музикант ентусиазмът от 20-те ми години е по-труден за поддържане заради семейството и ангажиментите. Тогава единствената ни задача беше да творим музика и можехме да свирим и репетираме по цял ден. Но се стремя да запазя отношението си към музиката, вдъхновен от Воев – да не правя компромиси с идеите. Като човек може би станал съм по-спокоен и търпелив, опитвам се да бъда и по-мъдър.

Cliff: Какъв съвет би дал на себе си от 1985 година?

Васо: Да свиря още повече и да се отдам изцяло на музиката. Да слушам сърцето си и да творя, както правехме с Воев. Разпространената у нас максима музикант къща не храни прави така, че музиката много често не се приема насериозно. В онези години във всяко училище имаше по пет-шест групи – всяко момче на нашата възраст мечтаеше да бъде музикант и да има група. От хилядите момчета в София обаче много малко успяха да създадат групи, а още по-малко – да ги задържат. Щастлив съм, че успях да отстоя и запазя тази страст.

Cliff: Каква беше атмосферата в ъндърграунд средите в годините между 1985 и 1990 година?

Васо: Публиката ни разбираше и растеше с всеки концерт. Не ни излъчваха до радиото, но чрез рок фестивалите изградихме своя аудитория. Музиката беше нашия протест срещу социалистическия реализъм. Към края на режима Комсомолът забеляза, че ъндърграунд сцената, особено около Кравай и други места в София, набира сила. Опитаха се да овладеят тези процеси, като предоставиха сцена на групите. Така към края на 80-те имахме възможност да свирим на по-големи сцени – ние от Ревю, Нова генерация, както и групи като Ера, Конкурент, Ахат, Клас, Атлас и Контрол. Много нови групи се появиха благодарение на това. Конкуренцията между групите на тези големи концерти беше видима – всеки можеше да сравни кой какво прави. Наличието на сцена създаде среда, в която групите можеха да се развиват, а най-ценното беше, че почти всички групи свиреха авторска музика.

Cliff: Какво мислиш за съвременната българска рок сцена?

Васо: Определено виждам възраждане, особено около Студентския дом, където организираме конкурси за млади групи. Тези конкурси навремето бяха трамплин за групи като Ревю, а сега възстановихме идеята и виждам много нови, млади групи с огромен потенциал, които правят авторска музика По някакъв начин това напомня на енергията от 80-те. Като част от Българската музикална асоциация подкрепяме тези таланти, за да се развиват и да създават все по-хубава музика.

Cliff: Това звучи много готино. А как Ревю успя да си запази своята идентичност и в днешната различна музикална сцена?

Васо: За Ревю мога да кажа, че парчетата ни от 80-те издържаха теста на времето, защото и днес млади хора ги слушат и идват на концертите ни. Не по-малко важни са и хората, които са свирили през годините в Ревю. Ние бяхме активни края на 80-те, а после направихме пауза чак до 2004 година, когато се събрахме отново с Милена и Мишо Пешев от Нова генерация. Посвирихме в този състав, но след това Милена пак замина за Англия. Тогава привлякохме нови хора – Кристина Серафимова като вокал, Даката на барабани и по-късно и Веселин Йовчев от Мерудия. С тях направихме много нови неща и успяхме не само да запазим облика на групата, но и да го надградим. Сега сме с изцяло обновен състав – Ерик на китара и Русита като вокал. Надявам се, че това ще ни даде тласък да довършим и издадем новите парчета, които имаме, без да губим корените си.

Cliff: Ти вече спомена, че през годините в Ревю са пяли първо Милена, после Кристина. Аз съм ви гледал между другото в почти всички конфигурации. Доскоро и Александрина беше при вас и паралелно в Нова генерация. Разкажи ни за Русита, новото попълнение в Ревю. За мен поне е неизвестно име.

Васо: Открихме Русита на младежки конкурс в Студентския дом. Харесахме я и я поканихме да свирим заедно. От година работим с нея и Ерик и се сработваме много добре. Най-важното сега е да довършим новите парчета, които отлежават на хард дисковете. В момента обаче сме погълнати от подготовки за предстоящ концерт и други организационни дейности. Например, сцената в Студентския дом – през последните два месеца организирахме осем концерта с по четири-пет нови български групи на всеки. Наскоро имахме младежки джаз фест с над 60 участници. Тези инициативи са важни за музикалната сцена, но отнемат време и енергия от Ревю.

Cliff: Надявам се скоро да чуем нещо ново.

Васо: Да, и аз се надявам. Имаме едно напълно готово и записано парче, което все още не сме пуснали. Планирахме да го издадем преди концерта, но заради технически проблеми с клипа се забави. Идеите обаче не липсват – докато ги има и не спират, аз съм спокоен.

Cliff:  Когато пееш стари песни като Цветя от края на 80-те или Мераци, чувстваш ли ги различно?

Васо: Не, пея ги със същото чувство като преди. Истинските песни, родени от сърцето, остават непроменени, независимо от времето. Това е хубавото на музиката – поне при мен е така.

Cliff: Какво те вдъхновява да продължаваш след толкова години?

Васо: Вдъхновява ме, че не се срамувам от нито едно наше парче. Всички наши песни, макар някои да бяха наивни за времето си, остават актуални и ги изпълняваме с пълна убеденост и днес. Вдъхновението е ключова дума за мен и все повече осъзнавам значението му. Младите групи, които ни слушат и изпълняват песните ни, също ме мотивират. Вдъхновението, както при Воев, е ключът, за да твориш искрено, първо трябва да си честен със съвестта и сърцето си – когато там всичко е чисто, резултатът е истински.

Cliff: Ангажиран си с обществени каузи, особено екологични. Има ли в момента някоя особено важна кауза за теб днес?

Васо: Обществената активност е изключително важна. Не приемам позицията, че нищо не зависи от нас или че в тази държава нищо няма да се оправи. Държавата сме ние самите. Ако нещо не ни харесва или искаме да го подобрим, трябва да участваме, да изискваме и да действаме. Цивилизованите общества, към които се стремим, ни превъзхождат точно в това – отдавна са разбрали, че обществото зависи първо от активността на хората. Това е данъкът на общественото развитие – да участваш от чиста убеденост, без някой да ти плаща, за да променяш обществото към по-добро. Научим ли се да го плащаме, обществото ни ще бъде по-добре развито.

Cliff: И за финал, какво бих пожелал на читателите на Metal Hangar 18?

Васо: Да обичат музиката и да са отворени към разнообразни стилове, както беше в Кравай – място, където метъли, пънкари и фенове на ню уейв се събираха, създавайки уникални колаборации. Нека отворят сетивата си за богатството на световната музика! На музикалните редактори пожелавам да са по-смели в избора си и да насърчават слушателите да откриват нови неща, защото това е сърцевината на тяхната мисия.